ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Версия за печат

Днес е особен ден, вторник на Страстната седмица, когато ние припомняме изречения и проповеди на Спасителя, които Той произнесъл в преддверието на Своите страдания, които били изпълнени с особена сила и най-дълбок смисъл (Мат. 24:36-26:2). Днешният ден е посветен на възпоменанието за тези слова на Спасителя, които свидетелстват пред нас за края на света, за края на историята, за Страшния съд и тези слова никого не могат да оставят безразличен. И ако резюмираме всичко това, което ние днес чухме от Евангелието, може да го изкажем с една дума, също съдържаща се в днешното четиво: „бодърствайте!” Бодърствайте, защото не знаете ни деня, ни часа, когато вашият Господ ще дойде, казва ни словото Божие.

Какво означава да „бодърстваш”? Сънят има огромно значение за поддържане на физическите сили, но предвид особеностите на човешката психика това отдъхване настъпва тогава, когато човек прекъсва връзката с околния свят, когато той изпада в безпаметство. Сънят – това е и скъсване на връзката с реалността. В съня човек не влиза в съприкосновение с това, което го заобикаля. Той може опосредено, чрез съновидение сякаш да запази тази връзка със света, но това не е реална връзка, това е сън, това е само отобразяване в нашата памет и в нашето съзнание на това, което, може би, е станало или още може да стане с нас. Спящият човек няма връзка с околния свят, той излиза от този свят.

В какъв смисъл Господ употребява думата „бодърствайте” в днешното Евангелско четиво? Само в един смисъл: ако по време на сън ние губим връзка с околния свят, то в духовния живот ние никога не трябва да губим връзка с Бога. „Бодърствайте” – това е предупреждение за това да не изпадаме в духовна летаргия, да не прекъсва нашата жива връзка с Господа, та винаги да чувстваме Неговото присъствие в нашия живот. И да опознаем това присъствие чрез молитвата и чрез живот в съответствие с Божиите заповеди. Ако пък изпаднем в духовен сън, тогава ще ни е трудно да имаме постоянна връзка с Бога.

Има още една аналогия между физическия сън и духовния сън. Понякога не си се спи през нощта, особено на възрастните хора и на тези, които изпитват особени психологически натоварвания. Ние не можем да заспим и тогава употребяваме сънотворни средства, които изкуствено ни въвеждат в състояние на сън, та психиката да се нормализира, нервите да дойдат в нормално, уравновесено състояние, така необходимо за нашата жизнена дейност. А какво да кажем за духовния сън – този същия, с който се характеризира скъсването на нашата връзка с Бога? По същия начин съществуват сънотворни средства, които ни въвеждат в състояние на духовен сън. Това са множество съблазни, които ни носи светът – същият, който лежи в зло. Всяко отвличане на нашето съзнание, на нашите мисли от Бога, всяко нарушение на нашия вътрешен молитвен живот – това също е сънотворно, което ни се подава, нерядко чрез средствата за масова информация, чрез литературата, кинематографа, чрез начина на живот, чрез модата, чрез лъжовни ценности. Когато ние отвръщаме своя взор от Бога, ние изпадаме в това духовно безпаметство, в духовен сън, и страшно е, ако смъртта ни застигне в такова състояние.

Какво да правим, за да не спим? Нужно е действително да укрепяваме себе си в молитвата, нужно е постоянно да чувстваме връзката с Господа и да живеем в съответствие с Неговите заповеди, за да наберем този голям духовен потенциал, способен да разпали най-великата енергия, въвеждаща ни в Царството Небесно. Образът на тази енергия така забележително е представен в днешната притча - като масло, което мъдрите девици влели в своите светилници, а неразумните не съумели да влеят, а когато запалили своите светилници, за да срещнат жениха, загаснали светилници, нямащи масло, нямащи духовна жизнена енергия. Ние сме призвани да акумулираме тази енергия, за да горят нашите светилници, за да не изпадаме в духовен сън и да съхраним връзката с Бога, която се усилва и разкрива в пълна мяра след нашата физическа кончина.

И, завършвайки днешното Евангелско четиво с много прости думи, които са разбираеми за всеки човек - и за младенеца и за старика, и образования, и за необразования, - Господ говори за Страшния Съд, разказвайки за това, което ще бъде причина за нашето осъждане: „защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте”. Ако ние не изпълняваме тази проста заповед за любов към ближните, когато скърбите и болестите на другите хора стават наши скърби и болести, то, живейки според Божията заповед, ние натрупваме същата тази енергия, която не прекъсва с нашата смърт, но ни въвежда във вечното и Божествено Царство.

Днес Господ ни учи чрез Своето слово на великите непреходни истини, които определят пълнотата на живота и вечното спасение. Да запазим в паметта си тези думи, които чухме днес на Божествената литургия, и да се постараем никога да не заспиваме в нашия духовен живот, но да бодърстваме, защото не знаем, ни времето, ни часа, когато нашият Господ ще дойде. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев