Духоносен архиерей на нашето време - за Богучарски архиепископ Серафим (Соболев)

Версия за печат

Блаженопочналият архиепископ Серафим е един велик архипастир на Руската православна църква, но и на Българската, защото повече от времето, което е преживял той прекарва в служение в  нашата престолнина София, в храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, като свещенослужител на Руската православна църква при тогавашния храм при Руското посолство, а след това храм-подворие на Московската патриаршия. Сега, когато съм призван да споделя някакви лични чувства и спомени за този духоносен архиерей на нашето време, молитвено припадам пред неговата святост да ми помогне да кажа онова, което е истина, което е правда и което е достойно за този велик, Божий йерарх на Православната църква.

През 1950 г. аз бях трета година в Духовната семинария. Наш курсов ръководител беше митрофорният протойерей Михаил Шишкин, също емигрант от Русия, преподавател в Духовната ни семинария по философски науки: философия, психология, логика. Той с голяма горест дойде в нашия клас и ни съобщи за кончината на този велик православен архиерей архиепископ Серафим. Решихме целия наш курс да подготвим венец и да отидем в Руската църква, където стана опелото, за да преподнесем нашата дълбока почит и уважение към този свят човек. Негови съвременници, а и всички, които до днес се стичат в молитва при гробната му могилка в криптата на Руската църква „Св. Николай Чудотворец” в София, могат да свидетелстват за безчетните благодеяния, които са получили от него.

Аз бях един от двамата, които носехме венеца, а зад нас беше строен целия ни клас и възпитаници на семинарията от всички класове. Отидохме да почетем този велик йерарх с поклон и молитва. Не само храмът, а и цялото пространство около него беше препълнено с висше духовенство, свещенство, монаси, монахини, мъже и жени от всички възрасти, които бършеха сълзите си и ридаеха с горест по голямата загуба на един духовен отец на поколение духовници, миряни, монаси, монахини от руски и български произход.

Още с идването си в България през 1921 г., по време на Гражданската война в Съветска Русия, той започва една всестранна духовна просветителска, благотворителна, милосърдна, духовна дейност. И понеже „Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.” Мат. 5:14? много скоро се разкрива богатство на духа и изобилието от благодатни дарове на владика Серафим и той си спечелва доверието и обичта, както на руските емигранти, прокудени от своята родина, така и на множество наши сънародници. Той чувства, че трябва да бъде полезен, както на своите сънародници, така и на своите нови духовни чада от български произход, които са идвали при него за молитва, за изповед и за наставления от цяла България и става за тях изповедник и духовен наставник, ръководител по нелекия път на спасението.

Българската православна църква по достойнство оценява неговите благодатни дарования. Не случайно Софийска св. Митрополия е пращала на стаж дякони и свещеници в Руската църква, та под неговия омофор, молитвен покров и наставничество да изучат православното богослужение в най-високата му изисканост, молитвеност и благоговение.

По онова време се създава дружество за подпомагане на руските емигранти с председател тогавашния Софийски митрополит Стефан, по-късно Български екзарх. Заедно с архиепископ Серафим са правели всичко възможно, за да облекчат злочестата съдба на братята и сестрите в изпитание: приемали емигрантите от Русия, настанявали ги, грижели се за образованието на подрастващите, строели домове за престарелите, болници и други богоугодни и човекополезни учреждения.

Аз съм имал възможност да чета от духовните произведения на владика Серафим. Той беше даровит и боговдъхновен църковен писател на проповеди и на книги, в които изясняваше светата Православна вяра и неговите творения и до днес вдъхновяват клира на Българската православна църква и духовните търсения на много вярващи православни християни в България. Като грижовен пастир положил душата си за своите пасоми не е имал възможност да си почине през деня, нито през нощта от люде, дошли от цялата страна за изповед и наставление. Към всички се е обръщал бащински и свободолюбиво с доброта, снизхождение, с блага усмивка и думи за живота.

Спомням си, когато бях протосингел в Софийска митрополия, беше викарен епископ Левкийският епископ Партений. Известният дядо Партений, който беше един от многобройните духовни чеда от български произход на блаженопочиналия архиепископ Серафим. Той ми каза веднъж какъв прозорлив човек е бил владика Серафим - когато те погледне вижда в теб всичко, което се таи в душата ти, което те мъчи и което те радва и без да го попиташ ти казваше от какво имаш нужда. Веднъж рано сутринта в един неделен ден владиката Партений отишъл на изповед при владика Серафим, за да може спокойно да служа в една от софийските църкви, а той го погледнал с проницателните си богоозарени очи и казал: брате, чадо мое иди и служи спокойно, аз виждам колко е чисто твоето сърце и светли твоите мисли. Епископ Партений ми споделяше, че тази прозорливост архиепископ Серафим е проявявал много често, когато е ходил при него на изповед, на среща и за молитвена помощ.

Преди да почине архиепископ Серафим беше организирал и руски монашески общини: в Кокалянския манастир, в Княжево и на други места с образцово монашество, от което се учеше и нашето духовенство. В разните епархии на Българската православна църква бяха настанени свещеници - емигранти от Русия, които служеха с голяма ревност, чистота и изрядно поведение и бяха пример за нашето духовенство, за нашето монашество и за нашия благочестиви люде. И както св. Серафим Саровски е казвал на своите духовни чеда: когато си отида от този свят идвайте на моята могилка, изплачете своите трудности, споделете своята радост и аз ще ви чуя и ще бъда с вас, така и блаженопочиналия архиепископ Серафим Соболев е утешавал своите чеда преди да напусне този свят: идвайте на моята могилка, т. е. на моя гроб, изплаквайте своите мъки, пишете ми писъмца и аз, ако имам дръзновение пред Бога ще ви отговарям.

И днес сме свидетели колко благочестиви люде, не само от София, но и от цяла България и от чужбина, научили се за този светител, идвайки в нашата престолнина непременно отиват в храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, пишат на листчета онова, което желаят и за което го молят да им помогне: да намерят своето място в живота, да създадат семейство, да имат чеда, да се изучат, да си намерят работа, да бъдат полезни за себе си, за семейството си, за близките и за обществото. Колко изповеди съм слушал лично аз от хора, които са пущали такива листчета с молитвен зов към блаженопочиналия архиепископ Серафим и той се е отзовавал на техните просби като е вършел чудеса! Онова, което истински са пожелали с молитва и което е било достойно за православния християнин, той го е изпълнявал със своята молитвена мощ пред престола на Всевишния, в отвъдния мир, където, според нашата вяра, е сиянието на божествената светлина.

И днес, когато вярваме, предстои в най-скоро време този велик свещен акт на неговата канонизация и вписване в календара като светител на Христовата православна църква, ние с радост посрещаме вестта, че ще имаме още един светител в лицето на архиепископ Серафим, който от небесата да благославя своите духовни чеда и тези, които се обръщат към него с молитва и вяра.

Аз имах честта и прекрасните възможности да бъда аспирант в Московската духовна академия от 1959 до 1962 г. в тогавашния Загорск, днес Сергиев пасат, и моят професор по история Шабатен ми възложи кандидатска работа под надслов „История и канонизация русских святих канонизирани в деветнадесети век и значението им в трудовете на Руската православна църква”. Това ми даде възможност да се запозная с решенията на Руския епархийски събор от 1918 г., когато са били канонизирани около 20 светители и преподобни мъже и жени на Руската православна църква сред които Серафим Саровски, светител Митрофан, Йоан Тоболски Дългородски и много други светители прославили със своя живот и подвиг Бога и достигнали до най-висока степен на святост още тук на земята, за да бъдат възведени в небесната Църква като светители и преподобни мъченици, преподобномъченици на Руската православна църква, които се честват и в Българската православна църква и в цялото православие. Имайки предвид цялата каноническа и църковна процедура, какво се изисква, за да бъде канонизиран един Божий служител искам да кажа съвсем скромно, но с голяма вяра, че блаженопочиналия архиепископ Серафим е обладавал всички качества за святост, живот по Бога, творчество, милосърдие, прозорливост, молитвеност в служба на човека и светата Църква.  И с увереност да очаквам в скоро време да бъде признат като светител на Православната църква, като един от членовете на тържествуващата небесна Църква и непосрамлен застъпник пред Божия Престол за всички нас, които ще застанем пред неговия образ с молитва и очакване за молитвена помощ и наставления. Амин.

--------------

Интервюто е дадено за пълнометражния документалев филм "Архиепископ Серафим - Софийският чудотворец" на студио "Зосима", подготвен от Подворието на Руския и на цяла Русия патриарх в София по повод 65-години от кончината на владика Серафим.