ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Климент (Капалин)

Възлюблени в Господа, скъпи братя и сестри! Христос воскресе! С нетърпение чакахме този ден, носещ светлина, с радост преминахме през дните на поста за среща с „Празника на празниците и Тържеството на тържествата” – Пасхата Христова. Пасхата – това е резултат от синовното послушание на Божия Син на Небесния Отец, на Неговото старание за нашето спасение. Пасхата е и резултат от нашия четиридесетдневен подвиг на поста: на вниманието към своята душа, въздържанието, молитвите, покаянието и делата на любовта.

Човек по своята природа е многоизмерен. Най-обичайното за нас измерение – това е всекидневният живот: ден след ден ние се въртим в кръга на своите грижи, решавайки множество проблеми, губим много време и сили, изпитваме страхове и преживявания, стараем се да запазим и да подобрим нашия бит, но при това забравяме за своята душа.

Измерението на душата почти съвсем е забравено от нас. С какво можем да утолим нейната жажда и глад? Приключи Великият пост – това е времето, когато се проявяват нашите очаквания на вечното, болката за чистотата на душата и за загубеното единство с Бога, а не стремежа към заместител на греховната сладост.

В дните на поста ние молихме Господа да ни защити от „духа на безделието, унинието, властолюбието, празнословието и осъждането”, и да ни даде дух на „целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов”. Колко важно е за човека да придобие целомъдрие, т. е. да има вътрешна чистота, целеустременост на помислите и постъпките! Душата на човека е разцепена от греха и в дните на поста ние молихме Бога да я изцели, да съедини в едно цяло тези разбити части.

Свещеното Писание казва: „Цял свят лежи в злото” (1 Ин. 5:19), лукавият „не устоя в истината” (Ин. 8:44) и управлява света чрез лъжа. Устояхме ли ние в Истината? Съхранихме ли целостта на стремежите, преследвайки илюзорни блага? Не мамим ли себе си, наричайки се ученици Христови, въпреки че на практика само сме слушали Неговите заповеди, но не ги изпълняваме?

През четиридесетте дни на поста ние по трохичка сме събирали разпиляното от нас съкровище на нашата душа, упражнявайки се в молитва и въздържание, изповядвайки своите грехове и внимавайки в словото Божие. И днес радостта от Пасха е изпълнила нашите сърца, но главното е, да не допуснем ветровете на краткотрайните увлечения да погасят в сърцето слабата искра на молитвата – нашата надежда за спасение. В молитвата на Оптинските старци се казва: „Разсеяният ми ум събери, Господи, и вледененото ми сърце очисти...”.

За християнина е важно да се държи за молитвата, за богослужението, за Светите Тайнства. Важно е да престане да счита своето „аз” и неговите текущи потребности за „мерило на всички неща”.

Пасхата – това е празникът, когато била явена великата Божия любов към хората: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Ин. 3:16). Бог обича всекиго от нас, Голготската жертва била принесена за спасението на всеки човек, с Възкресението на Христа е победена смъртта на всеки от живеещите на Земята. „Възкръсна Христос, и адът е низвергнат! Възкръсна Христос, и тържествува животът!” – възклицава свети Йоан Златоуст.

И ние, в деня на Пасхата Христова, нека оставим всички разпри и пусти сплетни за близки, съседи, и да явим на всички своята любов. Църквата ни призовава: „Да се радваме от тържеството на празника и един други да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да простим заради Възкресението”.

Ние сме призвани да бъдем синове на Светлината, а не на лъжата. Да достигнем това високо призвание ние можем само в Светата Църква, основана с Честната Кръв на Спасителя.

Църквата – това е събрание на всички поканени без разделения по етнически, езикови, географски, социални признаци. Апостол Павел учи, че в Христос „няма ни елин ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник” (Кол. 3:11), и всички сме призвани да се насладим на „пира на вярата”, да вкусим вечното блаженство – Пасхата Христова.

Нека споделим пасхалната радост с нашите роднини, ближни и далечни, с тези, които се намират на болничен одър или в тъмница, с тези, които, може би, ще срещнем първи. Нека помним, че Господ за това ни изпраща всички тези хора, та чрез тях да покажем своята любов към Него. Христос воскресе! Воистину воскресе Христос!

 

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

Източник: 
www.eparhia-kaluga.ru