СЛОВО СЛЕД КРАЯ НА ВЕЛИКОТО ПОВЕЧЕРИЕ С ЧЕТЕНЕ НА ПОКАЙНИЯ КАНОН НА ПРЕПОДОБНИ АНДРЕЙ КРИТСКИ В ЧЕТВЪРТЪК НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Меркурий (Иванов)

В продължение на първите четири дни на Великия пост, когато ние четем канона на преп. Андрей Критски, ние се готвим за приемане на светите Христови Тайни, с други думи, говеем. В течение на няколко дни ние с вас се опитвахме да си припомним за тези немощи, които присъстват в нашия живот и за тези духовни недостатъци, които имаме в нас, и, за съжаление, не винаги забелязваме или пропускаме на Изповедта, когато казваме, че сме съгрешили с дело, слово, с помисли. Зад тези думи понякога не се крие никакво съдържание.

Започвайки с Неделя на прошката, с възпоменаване изгонването на Адам, ние с вас говорихме за това, което се крие зад пагубното явление на невъздържанието. Чрез невъздържанието човек изпада в състояние на раздразнителност, а чрез това и гняв, който Бог приравнява към убийството. Но има още нещо, за което разсъждават светите отци и, което също нанася голяма щета на нашето спасение. Светите отци казвали така: „Гневът посещава човешката душа, преминава и я оставя. А има нещо, което я прави по-лоша от хищния звяр. Това е злопаметността”.

Често се случва така, когато някой ни обижда, струва ни се, че запазваме външно спокойствие и благоприличие, без да позволяваме на раздразнителността или на гнева да ни посещават. Външно човек запазва спокойствие, като не проявява по никакъв начин своето неразположение към другите хора. Но нещо в очите на такива хора се променя. Нещо се възпламенява, някакъв огън, който човек не е в състояние да скрие, нали очите са огледало на душата, те отразяват това, което е вътре в човека. Човек запомня тази обида. Той не се опитва да се избави от нея, а трупа всичко в сърцето си. А както е известно, в сърцето на християнина няма място за нищо странично. То е дом Божи. Значи, в дома Божи, където подобава да бъде Бога, се таи човешката злоба. Ние знаем кой е баща на злото. Свещеното Писание ни говори, че баща на злото е дяволът. Значи, трупайки злоба към другия човек в своето сърце, ние превръщаме дома Божи в пристанище на дявола. След това, измолвайки Божията помощ, не преставаме да се удивляваме защо Господ не ни помага. Къде е този Бог, Който призоваваме? Защо не ни идва на помощ? Как Бог може да ни дойде на помощ, да пребивава в нашия живот, ако в мястото на неговото пребиваване – в човешкото сърце – се е възцарил дяволът? Светите отци, говорейки за този грях, казват, че, ако злопаметен човек се моли, тогава той се уподобява на сеяч, който е излязъл на каменист площад да сее семена и чака след това реколта. Ето така и молитвата на човека, който в сърцето си таи зло към друг – тя е безплодна. И затова Господ, поучавайки ни да се молим и да служим на Бога, казва: „Ако ти носиш дара си към жертвеника и изведнъж си спомниш, че някой има нещо против тебе или ти имаш срещу някого нещо зло в сърцето си – остави дара, отиди, примири се с човека, изгони злобата от сърцето си, махни това, което действително отдалечава човека от Бога и това, което разделя човека с Бога като непреодолима стена”.

Не отслабването на поста, не парчето месо, което някои могат да си позволят да изядат - не това разделя човека. Не коматът хляб, а злобата, гневът, умножен по човешката памет – ето това е стената, която не дава на душата да види Божията светлина. Тази душа няма да произрасте нищо добро, защото не може да произрастат семената без слънчева светлина, без топлина, без любов – не може произрасте нищо добро.

И затова днес, когато ние отправяме нашите покайни молитви, просим Господа да бъде милостив към нас, грешните, трябва да напомним на себе си, че и ние трябва да бъдем милостиви един към друг. Ние трябва да си припомним, че Господ поставя като непременно условие за нашето спасение нашето собствено поведение по отношение към другите хора. И на вас ще се прости, ако вие бъдете милостиви; и към вас Бог ще бъде милостив, ако вие не помните прегрешенията на другите хора по отношение към себе си, тогава и Бог няма да помним вашите грехове.

И затова, скъпи мои братя и сестри, когато ние пристъпим към Изповед, когато ще пристъпим към светите Тайнства, - внимателно да прегледаме своя живот. Помним ли ние нанесеното ни зло, не е ли посетил нашия живот грехът на злопаметността. Ако е така, тогава да се примирим и да помолим за прошка Бога и своя ближен. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.rostoveparhia.ru