ПОСТЪТ КАТО СРЕДСТВО ЗА БОГОПОЗНАНИЕ (Слово в Неделя втора на Великия пост, на свети Григорий Палама)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

В името на Отца и Си<на и Свeтия Дух! Във втората неделя на Великия пост Църквата празнува паметта на свети Григорий Палама, архиепископ Солунски. Архиепископ Григорий бил човек просветен, забележителен богослов, имащ опит в монашеския живот на планината Атон. В далечния XIV век той се прославил като проникновен духовен мислител. В своето творчество той защитавал природата на Божествената Таворска светлина, твърдейки, че светлината, която явил Христос на Тавор на учениците, била не обикновена светлина, както считали някои, но видимо явяване на нетварната Божествена енергия, на Божествената благодат.

Ние възпоменаваме свети Григорий именно през Великия пост, защото своите дълбоки умозаключения той правел не въз основата на книжна ученост, а въз основата на реален духовен опит – на своя собствен и на много други монаси, отшелници в Света Гора Атон, които чрез пост, чрез уединение, чрез молитва препобеждавали в себе си страстити и откривали пътя на Богопознанието, прониквайки се със силата на Божественото присъствие дотолкова, че това се отразявало на техния видим образ. Мнозина от тези уединени старци-подвижници действително сияели със светлина, сякаш повтаряйки това, което станало на планината Тавор. И неслучайно възпоменанието за това удивително духовно течение, което получило в богословската наука наименованието исихазъм, се отбелязва през Великия пост. Примерът на свети Григорий, архиепископ Солунски, примерите на мнозина други подвижници от това време, както и от последвалите времена, ни помагат по-добре да разберем какво означава поста.

Постът е реална възможност и средство да победим в себе си греха, да изтребим пороците и страстите. Затова и постът е и средство за Богопознание. От Евангелието ние знаем, чe „само чистите по сърце... ще видят Бога” (Мат. 5:8). И именно днес, ние трябва да помислим за това, че постът – това е най-прекият и най-добрият път, като преодоляваме греха, да очистим сърцето си, а следователно, да видим Бога. По този път са преминали множество хора. А когато човек се среща с Бога, когато той чувства Неговата благодат, тогава непременно ще поиска да я запази в своя живот. Неслучайно в далечния IV век възникнало монашеството като оттегляне от светския живот, появили се монасите - хора, които чрез подвига на молитвата, покаянието и въздържанието опитно се докоснали до Бога и с всички сили пожелали да удържат това духовно състояние, което е невъзможно да се сравни с никаква човешка радост – те са несъизмерими. За човека срещата с Бога означава докосване до рая, до Царството Божие, усещане на неземна радост. Още в IV век хората разбрали, че много неща в този свят с неговата суета, проблеми, лъжливи целеустремености пречат на човека да запази в себе си Божествената благодат, и започнали да се отделят от света, да се поселват в пустините, извиквайки неразбиране у твърде много хора. Но тези, които се докоснали до опита на монашеския живот, добре знаели как този опит помага да се удържи в сърцето благодатта.

А точно след хиляда години, в XIV век, във Византия възникнало мощното духовно движение на исихазма и свети Григорий е забележителен изразител на тази мистическа традиция. Но какво общо има това с Божествената Таворска светлина? - Всъщност, в нея Божествената благодат става видима. На всекиго от нас му се е случвало да се срещне в живота със „светли” хора. Гледаш в лицето такъв човек и виждаш светлина, и ти се иска да бъдеш редом с него, да чувстваш неговата енергия, да се докосваш до неговия богат вътрешен свят. Но ние срещаме и други хора, един поглед на върху лицата им предизвиква смущение, а понякога и ужас. Както отблясъкът от рая и Божията благодат могат по видим начин да се отразяват на личността на човека, така и адът, дяволската сила също могат да се отобразяват зримо. И такъв човек с адски огън в очите не, че няма вяра - от него ти се иска да бягаш.

Понякога не ни е лесно да разбираме хората. Особено трудно е да правиш това в млада възраст, например когато младите хора се стремят да встъпят в брак. Трябва да се научиш да „четеш” хората по техните очи, лица; но за това е нужно ти самият да бъдеш чист, искрен човек. Ако чистите по сърце ще видят Бога, тогава те ще видят Бога и в другия човек или, обратното, - ще почувстват абсолютна несъвместимост с него. Ние понякога се опитваме да се научим мъдро, правилно да устройваме отношения с хората - делови, служебни, лични. Всъщност всичко е много просто, защото законът Божи е прост: чистите по сърце ще видят Бога. Не са нужни никакви философски построения – всичко е ясно и разбираемо.

А постът – това е и някакво духовно усилие, работа над себе си, насочена към придобиване на тази чистота, очистване на човека от сквернота. Защо светите хора се оттегляли в пустините, на планината Атон, в доброволно затворничество? – За да съхранят в себе си духовното състояние на чистота и радост от Божественото присъствие. И не само, защото това е съвършено особено, с нищо несравнимо състояние в емоционален план, но и защото то дава на човека истинска сила, защото, докоснал се до Божието величие, човек възприема всичко останало като незначително и даже нищожно.

Ние трябва да се научим да се разбираме с хората, за да установяваме правилни отношения с тях, особено, за да избягваме злите (1 Кор. 5:13), да не се доверяваме на тези, които са способни да ни предадат и с това да наранят душата ни. Ние често се нуждаем от вътрешна сила, за да не могат никакви външни обстоятелства да ни заставят да кривнем от този житейски път, по който Бог призовава да вървим. Ние също така се нуждаем от мъдрост и твърдост на духа - и всеки по отделно, и обществото като цяло. Ние само тогава ще смогнем да преодолеем всички трудности и да построим добър, справедлив и процъфтяващ живот, когато имаме в сърцето си безпогрешен критерий за разпознаване на доброто и злото, вътрешна сила, способност и стремеж да служим на доброто и да се съпротивляваме на злото.

Неслучайно ние говорим за това през Великия пост. Кога да помислим за душата си, ако не в тези святи дни? И нека размишленията за нашия вътрешен живот, молитвата, въздържанието, някакъв неголям, но реален подвиг, който ние извършваме, да ни дадат възможност да очистим сърцето си и, може би, макар и през малка пролука да видим - не, не Бога, но Неговата светлина, която да ни помогне да живеем според Божия закон, отличавайки правдата от лъжата, доброто от злото. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
Патриарх Московский и всея Руси Кирилл, Тайна покаяния, М., 2012