СЛОВО НА ВЕЧЕРНЯТА НА ВЕЛИКИ ПЕТЪК С ИЗНАСЯНЕ НА СВЕТАТА ПЛАЩАНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Иларион (Алфеев)

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! На Велики петък, когато извършваме чина на Погребението на Спасителя, към вечернята, която е установена в този ден, ние присъединяваме четенето на канона „Плач на Пресвета Богородица” – творение на свети Симеон Логотет.

В този канон византийският поет се опитал да отобрази тези чувства и преживявания, които Пресвета Богородица изпитвала пред гроба на Своя възлюблен Син. Но тези чувства не могат да се предадат с думи, защото с човешки ум е невъзможно да се измерят. Само майката, загубила своето дете, може да ги разбере.

Не на всеки човек е дадено да преживее подобен опит и не всеки човек е способен да преживее такава мъка. Но Пресвета Богородица, Която по тайнствен начин, от Светия Дух родила Своя Божествен Син, още скоро след Неговото раждане чула пророчество от стареца Симеон: „И на сама тебе меч ще прониже душата” (Лк. 2:35). Така й казал богоносният старец, но тогава тя едва ли могла да разбере какви страдания и мъки я очакват.

В Евангелието от Иоан Пресвета Богородица се споменава всичко два пъти: в разказа как Господ Иисус Христос претворил водата във вино на сватбата в Кана Галилейска и в разказа за това как Господ бил разпнат и как Пречистата Майка стояла при Неговия Кръст. В самото начало на Евангелието тя присъства при първото чудо на Своя Син, а в края на Евангелието тя става свидетелка на това страшно чудо, което Той извършил. Именно това Той предсказвал на Своите ученици, казвайки: „Защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” (Мат.12:40). Вчера ние чухме 12 евангелски четива за това как се извършил беззаконният съд над Спасителя на света и какви тежки мъчения претърпял нашият Господ Иисус Христос на Кръста.

Ние с труд си представяме цялата тежест на тези мъки – не само физически, но душевни и духовни, защото екзекуцията чрез разпятие била най-жестоката, която било възможно да се изобрети. Смъртта на кръста била дълга и мъчителна. Разпнатият умирал от болки, от изтощение, от обезводняване. Но при това човекът, който висял на кръста, невероятно страдайки физически, изпитвал и душевни мъки. И Господ Иисус Христос не бил избавен от тези мъки, защото ние чуваме Неговия вопъл на Кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Мк. 15:34). При Кръста ние виждаме безмълвно стояща Пресвета Богородица. На сватбата в Кана Галилейска тя говорила със Своя Син и Тя казала на служителите: „Каквото ви каже, сторете” (Ин. 2:5). Мнозина свети отци виждат в тези думи, запечатани от евангелиста Иоан, нейното завещание към целия човешки род: „Каквото ви заповяда Моят Божествен Си, това изпълнявайте”.

Когато пък нейният Син безмълвно умира на Кръста, Божията Майка също стои безмълвно. Ние не можем да си представим цялата дълбочина на нейните скърби, страдания и недоумения. Това, което изразил с думи византийският поет е само слабо отражение на тази болка, която преживяла при Кръста Господен Пресвета Богородица. Но чрез Своето присъствие до Кръста, чрез състраданието към Своя Син, чрез съумирането заедно с Него, Тя влязла в тайната на Изкуплението.

И когато ние мислим за това какви плодове донесла за целия човешки род смъртта на Бога на Кръста, тогава разбираме, че този изкупителен подвиг не би се състоял, ако я нямаше Пресвета Богородица, ако Синът Божи не бе приел от нея човешка плът. И целият Негов човешки път – от началото и до края – Пресвета Богородица преминала заедно с Него. И когато Той възкръснал, тя била сред Неговите ученици, и първа, както счита свети Григорий Палама, видяла Възкръсналия Спасител. И после, както ние знаем от църковното Предание, Тя разделила с апостолите техните трудове и също проповядвала Христа Възкръсналия. Оттогава Пресвета Богородица в съзнанието на Църквата, в съзнанието на милиони християни стои редом със Своя Божествен Син.

И всеки път, когато ние се събираме на богослужение и когато възхваляваме нашия Господ Иисус Христоса, Разпнатия и Възкръсналия, ние възпоменаваме също и подвига на Пресвета Богородица. И днес, стоейки пред Кръста Христов, стоейки пред Живоносния гроб Господен, пред Плащаницата, на която е изобразен нашия Господ Иисус Христос, умрял и положен в гроба, ние прославяме Господа, Който ни е явил Своята любов и особена милост, защото отдал Своя Син заради нашето спасение. Но ние прославяме също и Пресвета Богородица, без чието участие не би се състояло нашето спасение. Божията Майка претърпяла най-голяма скръб каквато е възможно да претърпи човек.

Скърбят децата, когато загубват своите родители, скърбят сестрите и братята, когато се загубват един друг. Но с нищо не може да се сравни скръбта на родителите, които са загубили своите деца - мъчителна и неотстъпчива болка ги терза дълги години. По Божия милост далеч не на всеки се изпраща такова страдание, защото не всички могат да го понесат. Но Пресвета Богородица изпитала тази скръб в цялата й пълнота, и погребала Своя Сина, после Го видяла Възкръснал.

Така се случва и с всеки човек, който погребва своите близки – родители, деца, братя, сестри, приятели. Ние вярваме в това, че всеки човек го очаква възкресение. Когато човек умира, нашата разлъка с него е временна, защото Господ ще го възкреси и ние отново ще се срещнем с него, но вече не тук, на земята, а в другия живот. И тази вяра изпълва нашите сърца с упование и радост.

В богослуженията на Страстната седмица печалта винаги се преплита с радостта, защото стоейки пред гроба на Христа Спасителя, ние знаем, че този гроб е Живоносен; гледайки Неговото мъртво тяло, изобразено на Светата Плащаница, ние знаем, че това тяло ще възкръсне и след Неговата смърт ще последва Неговото Възкресение. И ние вярваме, че и след нашата смърт ще последва нашето възкресение. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.mospat.ru