СЛОВО ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ПАСХАЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Меркурий (Иванов)

Всечестни отци, братя и сестри, Христос Воскресе! Житейската мъдрост ни говори, че животът – това е движение. Действително, докато човек е жив – той през цялото  време се движи нанякъде: някой се опитва да усвои звездните пространства, някой  – да устрои нов светопорядък на земята, някой се  суети заради своето семейство и благополучие, а някой  просто се движи в кръг с капаци на очите, изпълнявайки непривлекателна работа. И така, какво е животът? Ако погледнем всичко, което аз изредих сега, ние не можем с точност да определим какво движение ще се нарече живот. Нали се случва така, че и този, и в другия, и в третия случай човек се оказва в такива обстоятелства, които го довеждат до объркване, поставят го в задънена улица, от която той не може да излезе. И тогава човек казва, че животът приключва. Тези думи може да произнесе само този, който не познава Бога и вечната правда, която Господ възвестил на хората.

До днeшната вечер нашият живот течеше достатъчно спокойно и непринудено. Мнозина от нас занимаваха с грижи по стопанството, някой , може би, отпочивал след работната седмица. Но изведнъж е станало с всеки от нас нещо, което ние не можем докрай да осмислим и разберем. Някаква сила ни е изтръгнала от обичайното удобно местоположение и ни е завлекла в храма, в това място, където се извършва молитва и където през нощта изведнъж възсиява особена светлина, изпълваща със себе си не пространството около нас, което е обичайно и разбираемо, но пространството вътре в нас. Тази светлина има напълно друга природа, тя е от друго качество. Тази светлина е божествена, светлина нетварна, без да я виждаме, ние можем да кажем, че тя свети в тъмнината и тъмнината не може да я обземе. Ние вземаме в ръце запалени свещи и ги носим на литийното шествие като символ на тази светлина, която докосва нашето сърце и от която то пламенее така, както пламенеело у апостолите, у Лука и Клеопа, беседващи с Господа, без да разберат, с кого говорят. И едва когато Господ преломил хляба и станал невидим за тях, един от тях казал: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той говореше с нас?”.

Ние извървяваме днес кръстното шествие на друго място, не в Палестина, но това е същият път, по който непременно ще дойде Господ и ще беседва с нас, ще отправи Cвоите думи към нашето сърце, напомняйки ни за това историческо събитие, което станало в Палестина, когато Ангелът отвалил камъка от Гроба, когато се ужасили мироносиците, когато апостолите, не повярвали на думите на жените, побягнали към Гроба, за да видят какво е станало там. Тези думи насищат и изпълват нашия живот, защото това са думите на вечно Живия Бог, Който победил смъртта, Сам възкръснал и съвъзкресява и нас. А какво значи да съвъзкръснеш с Бога? Да дойдеш и осветиш козунаци и пасхални яйца, да запалиш свещ, да участваш в литийното шествие, да послушаш проповед или, може би, да погледаш телевизионното предаване на богослужението? Какво значи за нас срещата с Живия и Възкръснал Бог? Ах, ако бихме могли да срещнем, като апостолите, Бога, тогава, навярно, нашият живот коренно би се изменил и страниците на вестниците и списанията не биха били изпъстрени  със свидетелствата за беззаконията, количеството на извършените аборти, наркотрафици в християнския свят, не биха излагали на показ пороците на човешкия живот и прегрешенията. Няма, навярно, човек, който да не иска това изменение. Но странно някакси ние го желаем - в другите, в обществото около нас, в държавата и света, но нищо не се опитваме да направим, за да изменим самите себе си. А Господ е дошъл не за всички като цяло, а за всеки от нас. И всеки, който се определя като християнин, носи отговорност за кръстоносенето и следователно и за съвъзкресяването с Господа, съвъзкресяване в изправление на своя живот, в избягване на греха, в свидетелство за божествената правда. Ако това започне да се случва в нашия живот, тогава Светлината на Христовото Възкресение и Словото Божие, с което ние се срещаме днес в тъмнината на тази пасхална нощ, ще свети ярко в нашия живот, посочвайки ни, по какъв път, къде този път, който не води в задънена улица, не дава да попаднем в мрежата на разбойниците и погибелта.

Затова, скъпи мои братя и сестри, излизайки в тъмнотата на пасхалната нощ, в съсредоточаването на своето сърце нека търсим тази среща с Господа. Среща, която трябва истински да ни промени, осветявайки всички недостатъци и лукавството на нашия живот, и да оживи всичко това, което е призовано от Бога към живот, защото този живот има тук само начало, но продължава във вечността. Бог възкръсна, Той е жив, Той е силен и Неговата правда е правда во веки, и словото Му е истина.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.rostoveparhia.ru