СЛОВО СЛЕД ПАСХАЛНАТА ВЕЛИКА ВЕЧЕРНЯ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

Досточтими отци, братя и сестри! Сърдечно поздравявам всички вас със спасителния за света празник на Христовото Възкресение. Христос Воскресе! Когато ние говорим, че Христос със Своето Възкресение опразнил смъртта, това не е фигура на речта, това не е образ, въпреки че казаното влиза в противоречие с нашия опит. Хората умирали до Христа, умират и след Възкресението, и у човека, не познаващ смисъла на християнското послание, може да възникне мисъл за несъответствието на съдържанието на празника с житейската реалност. Но това, което ние наричаме смърт, е прекратяване на функционирането на човешкия организъм, разпад и тление - не е край на живота, за което ярко свидетелства възкресяването на Четиридневния Лазар. Когато по заповед на Спасителя от гробнота пещера на Лазар започнали да отвалят камъка, заграждащ входа, някой казал: „Не трябва, вече е четвъртият ден, вече смърди”. Човешкото тяло започнало да се разрушава, но Господ вика към Лазарю и той, повит с погребални пелени, с признаци на тление, излиза жив.

Образът на Лазар, възкръснал с Божията сила, помага да разберем защо ние казваме, че Христос разрушил смъртта. Бог притежава силата и способността да запазва човешкия живот, даже след като престане да бие сърцето и се разрушава човешката плът. Никой не знае какво означава този живот след гроба, но той съществува. По удивителен начин днес и учените започват да размишляват за това, че навярно има някакви паралелни светове и даже се опитват научно да обяснят това понятие, говорейки за изкривяване на пространството и времето. Човешкият разум лошо разбира логиката на учените, които сериозно говорят за възможността за паралелен живот. Но на нас след Христа Спасителя не са нужни никакви научни изследвания и изисквания - ние точно знаем, че тези светове съществуват и там продължава човешкият живот. А ако говорим за Христос, Който разрушил оковите на смъртта, то това, най-напред трябва да се възприема като например, че чрез Възкресение Христово пред хората се открила възможност да живеят в тези паралелни светове в общение с Бога, т. е. да имат истински живот.

Нали ние понякога и за човешкия живот казваме: „Що за живот е това? Това е жалко съществуване. По-добре да не живеем, отколкото да живеем така, както някои живеят или както ние живеем”. Така че понятието живот включва в себе си не просто самия факт на съществуването, а някакво съществуване, изпълнено с положителен и голям смисъл. Именно това съществуване там, зад гроба, е открил за всеки от нас Спасителят. И ние говорим, че Той действително, реално е победил смъртта.

Днес в света има много страхове. Хората, живеейки все повече и повече благополучно, започват панически да се боят от смъртта – разбира се, в по-голяма степен хора богати, обезпечени, привикнали да се наслаждават на живота. За тях смъртта – това е крушение на всичко. За какво тогава са нужни тези милиони и милиарди, които дават толкова възможности за получаване на удоволствия, - и изведнъж прах, пепел, и няма нищо? И се вкопчват в живота с всички сили...

Христос снема от нас страха от смъртта. Той ни казва, че никаква смърт няма, - забравете за смъртта, има безсмъртие. И Той ни въвежда в това безсмъртие, което е изпълнено с Неговия живот, с Неговото Божествено присъствие. И какво означава това за нас, живеещите в плът в този ограничен свят, живеещите в една или друга степен в преддверието на своята физическа смърт? За някого от тази смърт го делят десетки години, но какво е това пред лицето на историята, не говорейки вече за вечността? За някого, може би, го делят само години… Ние живее в преддверието на това събитие, но Възкресение Христово изпълва нашия взор в бъдещето с огромен оптимизъм и жизнена сила. За нас нищо не трябва да бъде страшно в този свят, защото ние сме безсмъртни. Нищо не трябва да бъде ужасяващо за нас, защото никакви ужаси не може да има за тези, които точно знаят за своето безсмъртие. И това е най-главната вест, която Христос със Своето Възкресение предал на целия човешки род.

Затова християнството е вяра, изпълнена с огромен глобален оптимизъм. Ние не трябва да изпитваме униние, не трябва да имаме страхове, не трябва да изпадаме в малодушие. Ние не трябва да се боим от нищо в този живот, както не се боели нашите мъченици, изповедници, както не се боели древните мъченици на Църквата Христова, както не се боят от смъртта светите хора, живеещи пред лицето Божие. Затова празнуването на Светата Пасха трябва най-напред да ни помогне да се укрепим във вярата в това безсмъртие, което Господ със Своето Възкресение е дарувал на всеки от нас.

Христос възкресе! Наистина възкресе Христос и наистина Той съвъзкреси със Себе Си всички нас. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru