ДУХОВНОТО ЗРЕНИЕ И ГРЕХОВНАТА СЛЕПОТА. Проповед в Неделя на Слепия

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Игумен Леонтий (Козлов)

Днешната неделя се нарича Неделя на Слепия и днес в Евангелието ние чухме разказа за това как Господ изцелил човека, родил се сляп. При това този човек заедно с телесното зрение придобил и зрение духовно, узнал Самия Христос Спасител, а зрящите фарисеи отказвали да вярват на очите си, били като слепи, защото по-рано ослепели духовно. Така се сбъдват думите на Христа: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Ин. 9:39).

Ние знаем, че има свят видим, в който ние живеем и който много добре познаваме и има свят невидим, светът на душата. И колко важно е във видимия свят да имаш очи, за да не падаш и да виждаш какво става наоколо, а още по-важно е духовното зрение, за да виждаме къде е доброто и къде е злото, къде ни дебне опасност, за да разбираме какво става с нашата душа. Вярата, подкрепена от познаването на Свещеното Писание и Преданието на Църквата, дава правилно виждане и задава вярна координатна система. И както в този свят има слънце, в чиято светлина ние всичко виждаме и се чувстваме уверено, така и в духовния свят има Бог, Слънцето на Правдата, сгряващо и просвещаващо нашите души, и ако ние се отдалечим от Него, тогава попадаме в областта на враждебната за нас тъма.

Но има хора, у които тези душевни очи са слепи или повредени, така че те или нищо не виждат, или виждат всичко изкривено – това са атеисти, невярващи, всякакъв род иноверци и сектанти. Трудно е да се приведе пример как може така да се изврати зрението в нашия видим свят, че да се оспорва, например, ролята на слънцето в живота на света. Но в наше време това е по-просто: ако по-рано хората ставали и лягали според слънцето и много силно зависели от него, то не толкова отдавна се появила електрическата светлина, без която за нас сега животът не е живот. А днешната младеж ден и нощ седи пред компютъра, като се потапя в някаква друга реалност и напълно излиза от действителния живот.

Тази очна болест – духовната слепота – човек може да получи „по рождение”, по наследство, например, у друговерците, а може да се развие от живот не според вярата, както това се случило с фарисеите. Те имали от Бога дадена вяра и знаели първата заповед на Твореца, че не трябва да имат други богове, освен истинския Бог. Въпреки, че не служели на езически божества, те се покланяли на идолите на своите страсти. Страстите ги ослепили духовно и те разпнали Спасителя на света, Този Месия, Когото богоизбраният народ чакал в продължение на много векове.

Трагедията на фарисеите трябва ни бъде за урок, за пример как търпимостта към греха постепенно изкривява и убива вярата. Ние трябва да се научим да ценим повереното ни съкровище на вярата и да живеем в съответствие с нея, защото снизходителността към страстите и пороците може да ни ослепи духовно и да ни направи безпомощни в духовен план. Неслучайно затова Светата Църква ни поставя на мястото на този слепороден човек. „С ослепели духовни очи, – пеем ние в кондака на празника, – идвам към Тебе, Христе,както слепия по рождение, с покаяние Те зова: Ти си истинската пресветла светлина в тъмнината.

Действително, макар да имаме тази светлина, но не сме се очистили от греха, следователно, не докрай сме се просветили. Затова ние съзнателно се приближаваме към светлината, която се излива от Евангелието, прониква в нас чрез Светите Тайни, озарява нашата духовна същност, когато се стараем да изпълняваме заповедите Господни. Светлината Христова ни помага да видим нашите грехове и недостатъци, осветява ги, за можем да ги изправим. Господ със Своята светлина ни показва пукнатините в съсъда на душата, къде отива, изтича благодатта, Неговите дарове. Бог, като любящ Отец, ни дава всичко, което има, цялото Си имане, но да приемем и усвоим, да вместим в себе си ние можем малко. И животът ни е даден за това да разширим своето сърце за любовта, да го направим способно да вмести повече духовни блага Христови.

Да, на нас ни е дадена евангелската светлина, Светлината на Възкресението и тя ясно ни посочва пътя, но често ние забравяме да разгледаме в тази светлина самите себе си. А това е необходимо, нали ние можем да бъдем вързани с оковите на страстите, парализирани от неприязън към ближните, болни от егоизъм. Целта е видна, но вървим ли към нея, или, може би, вместо да се стремим към съвършенство, стоим на място, или лежим, или спим, или даже сме умрели? А може би, просто нещо още не сме постигнали, не сме видели, и за тази частична слепота от рождение не сме виновни ние самите, нито нашите родители, но Господ ни призовава да прогледнем за по-голяма слава Божия?

Всичко е възможно за Бога, даруващ зрение на слепородени и възкресяващ мъртви. И докато е ден, т.е. докато пребиваваме в този живот с Христос, Той ще бъде в нашата душа да върши делата на Изпратилия Го. Докато с нас е Христос, ние можем всичко да изменим, и чудесата, за които четем в Евангелието, ще се случват и в нашата душа, правейки я блажена наследница на Царството Небесно „Затова е казано: стани ти, който спиш и възкресни от мъртвите, и ще те осветли Христос” (Еф. 5:14). Амин. Христос Воскресе!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 

Източник: 
www.rusdm.ru