СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Александър Ганаба

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Сега ние с вас чухме, скъпи братя и сестри, молитвата, която отправял нашият Спасител и Господ Иисус Христос към Своя Отец и към нашия Отец. Тази молитва се нарича първосвещеническата молитва на Господа Иисуса Христа, защото в нея Той се моли за всички нас, заради които Той е дошъл в света, та никой от нас, вярващите в Него да не погине, но да имаме вечен живот (Ин. 3:16). Вечен живот е това - казва Господ в началото на Своята молитва, - да познават Тебе, единия истински Бог и пратения от Тебе Иисус Христос (Ин.17:3).

Скъпи братя и сестри! Днес нашата Света Църква Православна молитвено се обръща към отците от Първия Вселенски събор, които са утвърдили и изложили учението Господне за това, че нашият Спасител е истински Бог и истински Човек.

За истинността на Божеството на Господа Иисуса Христа говори Първият Вселенски събор и за нас това е много важно да знаем, защото понякога, особено сега, представят Иисус Христос като един от мъдрите учители. А мъдрите учители в продължение на цялата история на човечеството са били твърде много. Но Иисус Христос се отличава от всички тези мъдри учители с това, че той не просто разказва на хората как трябва да живеят, не просто говори какви заповеди те трябва да изпълняват, но заедно с тях живее, заедно с тях страда, заедно с тях скърби, заедно с тях умира, та всички вярващи в Него да възкреси и да приведе към вечния живот. И в това е и радостта от нашата света вяра православна, че ние с вас не сме сами, но с нас е нашият Господ Иисус Христос.

Вечният живот се заключава в това да познаваме Иисуса Христа. А как можем да Го познаем? По какъв начин Христос ще бъде с нас?

Той ще бъде с нас тогава, ако ние с вас бъдем едно. Чули сме как Самият Спасител се обръща Небесния Отец и казва: Отче, както Ние с Тебе сме едно, така и те нека бъдат едно (Ин. 17, 21). За какво единство говори Господ? - Господ говори за единството на Духа и единството на вярата, без която е невъзможно да се спасим.

Всеки от нас от свой опит знае, че най-често греховете на раздразнението, злобата, осъждането, даже ненавистта - възникват от неразбиране, когато хората престават да се разбират един друг. Това произлиза от нашата греховност. Когато ние преставаме да се разбираме един друг, значи, ние отстъпваме от духовното единство. Ако ние с вас горещо вярваме в Господа Иисуса Христа, обичаме Го, то ние тогава непременно бихме се обичали един друг, бихме обичали своя ближен. И колкото повече се обичаме един на друг и колкото повече обичаме Господа Иисуса Христа, толкова по-близки бихме били един на друг.

Но в света ние наблюдаваме друго. Ние с вас страдаме от греховете, защото, отстъпвайки от Бога, отстъпваме от Неговите заповеди и нямаме дух на любов, търпение, смирение, прошка. За това грехът уязвява нашата душа. Кой може да ни помогне? - Този, Който взема върху Си нашите грехове. Единственият Първосвещеник, единственият Ходатай, единственият наш Спасител - Господ Иисус Христос. Той може да ни помогне и именно затова на земята Той създава Своята Църква, за да ни помага и да бъде заедно с нас. Именно затова в Църквата действат тайнствата като източници на благодатта на Светия Дух, та да изцеляваме своите изранени души, да получаваме от Бога утешение, да получаваме от Бога опрощение на греховете, както свещ от свещ се запалва, кандило гори пред иконата, така и отново в нашите сърца да се разпали любовта един към друг, да се разпали желание да живеем според Божиите заповеди, да се разгори желание да прощаваме, да бъдем милосърдни и състрадателни.

Всичко това ни дава Светата Православна Църква. Ние я наричаме съборна и апостолска, защото Дух Свети чрез светите отци, събиращи се на Вселенските събори, разкривал за хората живата истина на християнската вяра, изобличавайки различните измислици и отклонения от нея.

Нека да пазим като най-скъпоценно съкровище на нашия живот нашата света вяра православна. Благодарение на нея ние получаваме възможност да бъдем заедно с нашия Господ Иисус Христос, Който ни привежда при нашия Небесен Отец, Който е истинският живот, ако ние не отстъпим от Него, Той няма да отстъпи от нас никога през всички дни до свършека на века. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Сега ние с вас чухме, скъпи братя и сестри, молитвата, която отправял нашият Спасител и Господ Иисус Христос към Своя Отец и към нашия Отец. Тази молитва се нарича първосвещеническата молитва на Господа Иисуса Христа, защото в нея Той се моли за всички нас, заради които Той е дошъл в света, та никой от нас, вярващите в Него да не погине, но да имаме вечен живот (Ин. 3:16). Вечен живот е това - казва Господ в началото на Своята молитва, - да познават Тебе, единия истински Бог и пратения от Тебе Иисус Христос (Ин.17:3).

Скъпи братя и сестри! Днес нашата Света Църква Православна молитвено се обръща към отците от Първия Вселенски събор, които са утвърдили и изложили учението Господне за това, че нашият Спасител е истински Бог и истински Човек.

За истинността на Божеството на Господа Иисуса Христа говори Първият Вселенски събор и за нас това е много важно да знаем, защото понякога, особено сега, представят Иисус Христос като един от мъдрите учители. А мъдрите учители в продължение на цялата история на човечеството са били твърде много. Но Иисус Христос се отличава от всички тези мъдри учители с това, че той не просто разказва на хората как трябва да живеят, не просто говори какви заповеди те трябва да изпълняват, но заедно с тях живее, заедно с тях страда, заедно с тях скърби, заедно с тях умира, та всички вярващи в Него да възкреси и да приведе към вечния живот. И в това е и радостта от нашата света вяра православна, че ние с вас не сме сами, но с нас е нашият Господ Иисус Христос.

Вечният живот се заключава в това да познаваме Иисуса Христа. А как можем да Го познаем? По какъв начин Христос ще бъде с нас?

Той ще бъде с нас тогава, ако ние с вас бъдем едно. Чули сме как Самият Спасител се обръща Небесния Отец и казва: Отче, както Ние с Тебе сме едно, така и те нека бъдат едно (Ин. 17, 21). За какво единство говори Господ? - Господ говори за единството на Духа и единството на вярата, без която е невъзможно да се спасим.

Всеки от нас от свой опит знае, че най-често греховете на раздразнението, злобата, осъждането, даже ненавистта - възникват от неразбиране, когато хората престават да се разбират един друг. Това произлиза от нашата греховност. Когато ние преставаме да се разбираме един друг, значи, ние отстъпваме от духовното единство. Ако ние с вас горещо вярваме в Господа Иисуса Христа, обичаме Го, то ние тогава непременно бихме се обичали един друг, бихме обичали своя ближен. И колкото повече се обичаме един на друг и колкото повече обичаме Господа Иисуса Христа, толкова по-близки бихме били един на друг.

Но в света ние наблюдаваме друго. Ние с вас страдаме от греховете, защото, отстъпвайки от Бога, отстъпваме от Неговите заповеди и нямаме дух на любов, търпение, смирение, прошка. За това грехът уязвява нашата душа. Кой може да ни помогне? - Този, Който взема върху Си нашите грехове. Единственият Първосвещеник, единственият Ходатай, единственият наш Спасител - Господ Иисус Христос. Той може да ни помогне и именно затова на земята Той създава Своята Църква, за да ни помага и да бъде заедно с нас. Именно затова в Църквата действат тайнствата като източници на благодатта на Светия Дух, та да изцеляваме своите изранени души, да получаваме от Бога утешение, да получаваме от Бога опрощение на греховете, както свещ от свещ се запалва, кандило гори пред иконата, така и отново в нашите сърца да се разпали любовта един към друг, да се разпали желание да живеем според Божиите заповеди, да се разгори желание да прощаваме, да бъдем милосърдни и състрадателни.

Всичко това ни дава Светата Православна Църква. Ние я наричаме съборна и апостолска, защото Дух Свети чрез светите отци, събиращи се на Вселенските събори, разкривал за хората живата истина на християнската вяра, изобличавайки различните измислици и отклонения от нея.

Нека да пазим като най-скъпоценно съкровище на нашия живот нашата света вяра православна. Благодарение на нея ние получаваме възможност да бъдем заедно с нашия Господ Иисус Христос, Който ни привежда при нашия Небесен Отец, Който е истинският живот, ако ние не отстъпим от Него, Той няма да отстъпи от нас никога през всички дни до свършека на века. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.podolsk-sobor.ru