ПРОПОВЕД НА ЗАДУШНИЦА ПРЕДИ ПЕТДЕСЕТНИЦА*

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Архимандрит Теофилакт (Безукладников)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, в навечерието на празника Петдесетница Църквата е установила помен за починалите. На този ден се отбелязва „паметта на всички преди векове починали православни християни, отци и братя наши”. Всъщност заупокойното богослужение започва в Църквата не тогава, когато човек е към края на своя живот и не тогава, когато неговите останки са донесени в Божия храм и той е заобиколен от тълпа близки и роднини, пребиваващи в смущение и някаква незаинтересованост към тази тайна, която се извършила с техния близък човек.

Това заупокойно богослужение започва във всеки неделен ден, на всеки празник, защото Църквата възвестява и проповядва за смъртта и Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Той, приел смъртта, я победил в Себе Си, като истинен Бог.

В Църквата има не само частни богослужения за починалите, частни възпоменания, но и общи помени, те са няколко. Такъв помен се извършва и в навечерието на празника на Светата Петдесетница, Деня на Слизането на Светия Дух върху апостолите, а чрез тях и върху всички вярващи в Господа Иисуса Христа. С това събитие е приключило домостроителството на нашето спасение, което засяга не само хората, живеещи на земята, но и тези, които вече са отишли в другия свят. Благодатта на Светия Дух се разпространява върху всички. Затова в навечерието на празника на Светата Троица ние извършваме това заупокойно богослужение.

Свети Василий Велики, написал молитвите, които се четат на празника на Света та Троица след Литургията,на Великата вечерня, говори в тях, че благодатта на Светия Дух се разпростира и върху хората, напуснали земното, временното житие. Той казва и, че Божията благодат засяга даже тези, които са държани в ада, т. е., не само тези, които след смъртта са попаднали в рая, но и тези, които не са угодили в Царството Небесно, а се намират в ада. Празникът на Света Троица, Слизането на Светия Дух засяга и тях.

На празника на Светата Троица и в навечерието му ние искрено и усърдно се молим за тези, които Господ вече е призовал в задгробния живот. Ние се молим днес за тези, които са се удостоили с християнска кончина – мирна, безметежна, за тези, които са били напътствани от свещеник, които са се удостоили със Свето Причастие и с Тайнството елеосвещение и са преминали в този живот така незабележимо, спокойно, естествено, както се молим за това в ектенията на богослужение: „Християнска кончина на нашия живот, безболезнена, непосрамена, мирна...”. Но ние също така се молим и за тези, които били застигнати от смърт внезапно, които са убити от мълния, които са загинали в катастрофа, земетресение, по време на пожар, - тогава, когато човек не е и мислел за смъртта, бил млад, пълен бил със сили и здраве, но внезапно го застига смъртта. Господ изпраща ангела на смъртта, който взема тази душа и тя трябва вече да  дава отчет пред Божия Престол. Към тази молитва Светата Църква ни подтиква с чувство на любов и любовта покрива всичко.

Именно в дните на помен за починалите, Светата Църква особено ни напомня, че нашият живот – това е живот в любовта Христова. Христос е пострадал за нас, пролял е кръв за нас, умрял е на Кръста за нас. Ние трябва да покажем нашата вяра в любовта към ближния, но не само към тези, които сега ни заобикалят, но и към тези, които вече са отишли при Господа. Тази любов може да се проявява по два начина. Преди всичко – с молитвата, молитвата църковна тук, в храма, на богослужение, по време на извършване на Божествената Евхаристия, когато всички ние идваме в Божиите храмове, записваме литургии за упокой душата на починалите близки, роднини, познати, скъпи на нас хора, а също и домашната молитва, когато ние у дома четем Псалтиря за починалите.

Също и с милостинята, която сме длъжни да вършим в продължение на целия ни живот. Ние понякога не отделяме достатъчно внимание за това, а всъщност Господ неслучайно ни праща нуждаещи се хора, ние трябва сами да ги видими или да ги търсим, за да окажем милостиня от любов, а също в памет на тези починали, за които ние искаме да направим тази милостиня. И, подавайки храна, дреха или пари, ние трябва да помолим нуждаещия се човек да спомене „за упокой” този човек, заради който ние вършим тази милостиня.

Затова Светата Църква ни напомня в тези дни да отложим всяка друга, житейска грижа, да пропъдим своята леност и да дойдем в Божия храм да възнесем искрени, горещи молитви. Отначало в църквата, а после у дома и на гробовете на починалите, и да подадем милостиня, та Господ да упокои тези, за които ние се молим, в селенията на праведните, да не ги лиши от Своята Небесна Божествена Светлина и да помилва и нас грешните. Амин.

*Оригиналното заглавие е: Проповедь в Троицкую родительскую субботу

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.n-jerusalem.ru