ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СВ. ДУХ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Дякон Сергий Парфенов

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! Днес, скъпи мои, е особен за всеки християнин ден – Празникът на Светия Дух, продължение на празника на Светата Петдесетница, на Светата Троица. Всеки от нас има върху себе си печат – дара на Светия Дух, който му е даден в светото кръщение. Благодатта на Светия Дух ни съпътства и ни съдейства през всички дни на нашия живот. Някои богослови наричат нашето време „ерата на Светия Дух”. Ние във всички наши начинания казваме: „В името на Отца, и Сина, и Светия Дух”. Всяка наша молитва отправяме към Светата Троица, към Светия Дух.

Още в древността пророкът Божи Давид писал: „Светия Твой Дух не отнимай от мене”, той молил Господ да му дарува духовно утвърждаване, прошка на греховете. И ето когато човек чувства, че Господ е с него, че Той му е простил, тогава той се изпълва с благодатта на Светия Дух.

За всички нас е много важно да помним това, което ни е завещал великият наш светец преподобни Серафим Саровски – „да придобием мирен дух”, това означава „да придобием благодатта на Светия Дух” Ето към това – към придобиване на благодат – призовава всички на Господ. И всеки от нас в своята степен, в своето усилие може да придобие това в душата си.

Съвършенството няма предел, защото Бог е напълно непостижим. Ние се усъвършенстваме според степента на своите усилия и сили. Помнете думите на Евангелието, че Царството Небесно с усилие се взема и само този, който полага това усилие, го похищава.

Но как ние можем сами нещо да направим, без Божията помощ? Затова ние казваме: „Господи, и Твоя Свети Дух не отнимай от нас, и със силата на Властния Дух ни просвети”. И ако ние се изпълваме с вяра, надежда и любов, тогава Дух Свети пребивава в нас.

Но как да узнаем в Духа ли сме или не? Ето, ако умеем да прощаваме и да не таим зло в сърцето, това означава, че ние сме в Светия Дух. Ако умеем да отдадем последното на страдащия, тогава правим това заради Христос, ние отново сме с Него. Ако умеем да търпим скърби, болести, печали и да благодарим на Бога за всичко, не се отчайваме и не изпадаме в униние, тогава ние сме в Духа Светаго. Ако ние умеем да обичаме ближния като самите себе си, тогава в нас е благодатта на Светия Дух.

Колко е просто всичко да се каже, но колко е трудно всичко да се направи, защото нашата любов към себе си е по-високо от всичко. И затова често нашите лични дела убиват всичко, което е около нас, и сякаш всичко не е така за нас, ние всички сме недоволни и забравяме за това, че живеем според словото Божие.

Днес, в този благодатен празник на Светия Дух, ние трябва, преди всичко, никого да не осъждаме. Както днес е казано в Евангелието: „Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен”.

Кои са „тия малките”? Тези, които, според нашето разбиране, още не са достигнали това духовно съвършенство, в което съм аз. Аз дойдох в църквата, аз съм кръстен, аз съм просветен, аз вече се причастявам, изповядвам. А ето стоящият до мен човек – той и в храма малко идва, и се държи неприлично, и въобще е човек, далеч от истината. И аз започвам да го презирам.

Ето един от тежките грехове. Казано е: „Не презирай ни един от тези малките, защото и той е създание Божие, и той е творение Божие, и Дух Свети живее в него. Друга работа е, че човек често не разбира това.

Ние се молим Господ да ни даде търпение с нашите близки, за да се научим да ги обичаме, да се радваме за тях с техните радости и да скърбим с техните скърби. И още много важно е да молим Господа: „Господи, научи ни да се молим” - както Го молели учениците. Нали понякога нашата молитва и призоваването на Светия Дух биват формални, неизпълнени с този трепет и страх Божи, който е начало на премъдростта и спасението.

Днес е казано още в Евангелието: „Ако двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”. И днес, на празника на Светия Дух, продължение на празника Петдесетница, всеки от нас трябва да помни, че редом с Него стои Сам Христос. Той те вижда, вижда ме, Той ни прощава. Той е дошъл, не да ни погуби, а да спаси погиващите и да ни въведе във вечния живот.

Затова да се помолим с тази молитва, с която се моли свещеникът, и която се чете на Литургията: „Господи, иже пресвятаго Твоего Духа в третий час Апостолам Твоим ниспославый, Того, Благий, не отыми от нас, но обнови в нас молящих Ти ся”. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.hramvtolmachah.ru