ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ТРЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Олег Шабалин

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, постът винаги е време, когато ние отделяме голямо внимание на своето сърдечно разположение и вътрешно състояние. Затова всяко слово Божие, което ние четем в Светото Евангелие, особено в това време, трябва да стане за нас пътеводна нишка в Царството Божие. Ние внимателно трябва да се отнасяме към светото Евангелие и към тези слова, които е оставил за нас Господ. Понеже това е привнесено в света само заради нашето спасение, това е дар Божи за нас. И той е насочен за изцеление на нашето естество, повредено от греха, за да се измени нашето сърце. Но най-често изменения не стават и когато ние четем светото Евангелие, нашият свят не се изменя.

Макар много да ни харесва словото Божие. Ние с голямо благоразположение се отнасяме към него и разбираме, че всичко това е правилно и вярно, нещо повече – истина, единствената истина на Земята – това е светлина и любов. Но наистина да причислим себе си към тази светлина и истина ние не можем. Ние винаги се оправдаваме и казваме, че безгрешен е само Господ, и ние не можем да се избавим от греховете. Господ изобличава нашето греховно поведение. Ние сме слушали от Светото Евангелие как Господ ни казва, че ако нашите мисли са лукави, тогава и цялото ни тяло е тъмно. Господ казва, че ако ние лукаво се отнасяме към нашия грях и страстите, тогава нашето вътрешно око много скоро ще престане да бъде светло, а ще бъде повалено от болест и ще ни погълне тъма. Какво значи това?

Ние се отнасяме лукаво към греха тогава, когато се опитваме да го оправдаем, когато го обичаме и не можем да го възненавидим. Ние знаем, че трябва да се избавим от него, че трябва да се борим с всичките си сили и възможности. Но ако внимателно се вгледаме в сърцето си, ще видим, че ние обичаме греха си и затова нашето повредено естество тегне към него. Обаче нашата душа тегне към светлината, която ние също, очевидно, обичаме. Господ ни казва, че ние не можем да служим на двама господари. Ако ние започнем да отделяме внимание на единия, тогава ще нехаем за другия. И, за съжаление, често нехаем за това, което е Божие.

Ето така става всичко в нашия живот. Ние много сме благоразположени към своя грях и страсти, затова нехаем за важното: за изпълнението на Божия Закон. Например, нерядко ми се случва да чуя, че пропускаме сутрешното и вечерно правило - защо? Понеже ние се примиряваме със своя грях. Иска ни се едно – друго, най-често развлечения: ту да поседим пред телевизора, ту в градината нещо да направим, а най-главното оставяме за после. Господ ни казва: за какво мислите? Погледнете птиците, тревата – Господ ги облича и храни, макар те да не правят това, което вие вършите.

А защо е така? Тъй като птиците, тревата и всичко, което Господ е създал, всичко това расте, лети, живее само за слава Божия, за да прослави Него, Твореца на всичко видимо и невидимо. Нашите действия най-често са насочени към самите нас. Затова ние страдаме и нашето тяло се превръща в тъмен съсирек, който постоянно боледува и пребивава в немощ и леност. Това е, защото ние лукаво се отнасяме към нашия живот. Господ направо ни казва, че трябва да се избавяме от това, което е противно на Него и Неговите заповеди. Ако ние ще говорим лукаво и ще се примиряваме с греха, тогава, разбира се, ние нарушаваме закона. Господ ни казва, че ако сме нарушили една заповед, нарушили сме целия закон.

Всичко е много просто, братя и сестри: ние или сме християни или не. И времето на поста – е нашето изобличаване, когато ние напълно изобличаваме своето сърце и живот, защото живеем не според правилата. Днес трябва особено внимателно да погледнем пътя, който ни предлага Господ. Път на решително скъсване с греха. Няма „малък” или „голям” грях, всеки грях е грях. Той е насочен към това да убие човека. Когато се отнасяме лукаво към своите страсти – ние си играем с живота и смъртта. Ние се намираме в някакво помрачение. Но когато осъзнаем това, тогава идваме и се каем, за да се изправим и да скъсаме напълно с проявения грях. Грехът, който трябва да ненавиждаме и с всичките си сили да изтръгнем от своя живот. И тогава всичко се получава, защото става по-чисто и Господ ни помага. Той ни дава оръжие, против което няма власт - това оръжие е Неговата благодатна сила и любов, които побеждават всичко на този свят. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 

Източник: 
www.tagilsergiya.ru