СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПАНТЕЛЕЙМОН

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йеромонах Ефрем (Просянок)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сърдечно поздравявам всички вас, скъпи братя и сестри с празника на свети великомъченика и целителя Пантелеймон, един от многочислените светии, които особено се почитат в Православната Църква. Главното песнопение на днешния празник в чест на светия великомъченик Пантелеймон съдържа  себе си такива думи: „Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни”.

Това песнопение, именувано тропар, вие чухте вчера на вечерното богослужение и днес на Божествената Литургия. Ние с вас знаем, че към светия великомъченик Пантелеймон се обръщаме с молитва при някакви наши недъзи, молим се за нашите болни сродници, за нашите братя и сестри в Христа. Наименованието „целител” се свързвало още приживе с името на свети Пантелеймон. Както е известно от неговото житие, той би лекар, при това много искусен лекар, но най-вече той явил на света своя талант, когато се обърнал към Христос от мрака на неведението и езическата тъма. Свети Пантелеймон целял не само със своя лекарски талант, но най-често с молитва към Бога с вяра и дръзновение. И тропарят, като песнопение, което е адресирано най-напред в чест на празнуваното събитие или възпоменавания светия, като правило, ни посочва  главната същност на празника. Да обърнем внимание на това, че светата Църква, прославяйки Пантелеймон като лекар и целител, нито дума не казва в тропара за нашите недъзи и телесни неразположения, а проси: „свети Пантелеймоне, моли Бога, да ни даде прошка на прегрешенията”. И това не е случайно, защото именно нашите прегрешения са причина за всички наши болести: и телесни, и духовни. Възпоменавайки това, че Господ създал човека чист и му дал всичко необходимо за неговия живот, но човек поради своето непослушание дал възможност на греха да влезе в света, след което цялата хармония на света се нарушила, сега ние с вас носим последствията от обща греховна повреденост на човешката природа. И тази повреденост се проявява в нас различно: ние боледуваме, ние сме неразположени, ние изпитваме многочислени скърби. Т.е. в продължение на целия ни живот ние се сблъскваме с проявите на греховната поквара на цялото човечество и, като нейно следствие, с различни недъзи.

Ние молим свети Пантелеймон преди всичко той да ходатайства пред всемилостивия Бог за прошка на нашите съгрешения, доколкото именно в това и се състои нашето изцеление. Ако не ни достигат нашите собствени молитви, нашето усърдие, тогава Господ ни очиства чрез усърдно моление. Господ ни очиства като скъпоценен бисер, като скъпоценно злато, когато ние скърбим или боледуваме. И чрез това човек се променя, чрез това той се очиства, усъвършенства, преобразява и, в резултат, възсъздава в себе си този първосъздаден образ, тази първична чистота, която имал първосъздаденият човек. Това е много и не много просто, за малцина е по силата им, малцина имат в себе си желание. Но ако ние искаме нашите грехове да се очистват, да си тръгват от нас страстите, ние призоваваме на помощ нашите небесни покровители – ходатаи за нас пред Бога, използваме тези средства, които светата Църква е дарувала, та човек да се очиства и преобразява. И сега, братя и сестри, ние, като призовем в молитва свети Пантелеймон, да изпросим от Господа благодат и тя да ни бъде за изцеление на душевните и телесни недъзи. Амин.

 

Превод: Ик. Йоан КАРАМИХАЛЕВ