ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ОСМА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Олег Шабалин

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние винаги, братя и сестри, четем в светото Евангелие за земния живот и делата на нашия Спасителя.  И, разбира се, твърде много се удивляваме: на Неговата любов, милосърдие и търпение. Трудно ни е да разберем – как Човек може да източва от себе си толкова любов? Но ние  знаем, че Христос – това е Източник, Който никога не пресъхва и от Него винаги се излива безкрайно множество благодатна любов към всички хора.

В Евангелието, което ние днес прочетохме, се разказва как по време на проповед около Иисус Христос се събрало голямо количество хора.  Само мъжете били около пет хиляди, а имало още жени с деца, и, може би, те били два пъти повече. И всички тези хора се намирали далеч от своите села и домове, с единствената цел – да чуят благото слово Божие. И разбира се, хората са си хора и им се налага да се нахранят, за да подкрепят своите сили.  И ето апостолът пита Христос да разпусне хората и те да могат да се подкрепят.  Христос казва: „Дайте им вие да ядат” (Лк. 9:13). Апостолите вдигнали ръце и казали, че всичко, което имат сапет хляба и две риби. Христос моли да донесат всичко, което имат. Той по чудесен начин умножава всичко това след молитва и благословение. Апостолите занасят храната на хората и абсолютно всички били нахранени.

Възможно е, не всички сред хората да  са слушали с желание и сладост Неговото слово. Навярно, имало и такива, които било то с ропот, с възмущение, или даже с ненавист да са дошли при Христос. Но Господ нахранва всички и има към всички еднакво отношение. Той излива Своята милост и любов върху най-различни хора: било то добри или зли, раздразнителни или мирни.  И на нас Той дава такова послушание. Всеки трябва да излива, това, което в него е добро и благо, върху другите хора. Ние живеем в това място на плач и печал, където има много смет и зло, оправдаваме всякакви свои грехове: ненавист, осъждане – всяка своя неправилна постъпка. Но Господ не оправдава нашите грехове. Той казва, че при всеки случай,  при всякакви  обстоятелства трябва да действаме така, както действал Бог. Да, Той можел да не приема действията на хората, например, той не е приемал как живеели фарисеите, законниците и ги упреквал за това. Но когато било необходимо, Той им подавал Своите милост и благост.

Ние прекрасно знаем, че този свят е създаден по Божията милост и любов. Погледнете колко добрини има в този свят за всеки човек: слънцето винаги свети, огрява всички хора и зли, и добри.

Ето така и ние трябва да действаме. Свети Йоан Златоуст много добре говори за това: „Всъщност, когато минаваме покрай беден, трябва винаги дапомним какво правел Господ. Нали Той не казвал: „Дай да си тръгнем оттук”. Или Той не казвал на нуждаещия се: „Махни се от Мен, днес нямам нищо”. Така Той не постъпвал. Той, напротив, винаги на всички помагал. И на апостолите и на нас с вас дал такава заповед: „Дайте им храна”.

Ние днес имаме послушание, за което съвсем забравяме и не знаем. Христос ни е заповядал да отидем и да проповядваме Неговото слово и да живеем според Божиите заповеди.  Но най-важното послушание, което Той е дал, ние често не изпълняваме: „Идете и им дайте да ядат”.

И ето затова, братя и сестри, милосърдието, което изхожда пряко от Самия Христос, трябва да изхожда и от нас. И за да се научим ние с вас да бъдем истински християни, трябва да се научим да бъдем милостиви.Ние с вас знаем, че Господ така и ни е казал: „Блажени милостивите”. Блажен – значи, щастлив. Хората, които живеят така, още в този свят получават много утешения. Те са щастливи тук и сега. Какво тогава ги очаква в Царството Божие? Разбира се, такива хора ще получат несравнимо повече благост и милост от нашия Спасител.

Много важно е, въпреки злобата, която срещаме, сами да не отвръщаме със зло, а да се стараем да отвръщаме с милост. Понеже, както е казал един светец, злото не се побеждава с думи, когато ние започваме да спорим, да се раздразняваме и осъждаме. Оказва се, че то се бори с  мълчание, когато нашето сърце с  търпение, със смирение, с любов ражда милост към човека. И ние трябва винаги да се стараем нашето сърце да излъчва само благост и доброта. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
Източник: www.tagilsergia.ru