ЗА ДА ПОБЕДИ ДУХЪТ. РОЖДЕСТВО НА ПРОРОКА, ПРЕДТЕЧАТА И КРЪСТИТЕЛЯ ЙОАН

Версия за печат

Скъпи братя и сестри! В този празничен ден на богослужението при четенето на Апостола ние слушаме думите: „Облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти” (Рим. 13:14).

Защо именно тези думи на апостол Павел се предлагат на нашето внимание в деня, когато отбелязваме паметта на Йоан Кръстител?

Известно, че от ранна младост бъдещият Пророк се оттеглил в пустинята и живял само с това, което давало това диво място: хранел се с акриди, т. е. със скакалци, и с див мед. Но нали не всеки ден прелитали тук скакалци, не всеки ден можело да намери див мед. В пустинята било хладно през зимата и извънредно  жарко през лятото. Хранейки се по такъв начин, Йоан, очевидно, бил постоянно гладен. А сега нека съотнесем това с нашите потребности и начин на живот: според нашето разбиране Йоан Кръстител живеел на границата между живота и смъртта…

Така че какво представляват „похотта” и „грижите за плътта”, за които се споменава в обсъжданото от нас апостолско четиво?

Грижата за плътта е поддържане на жизнеспособността на човешкия организъм. Йоан Предтеча се задоволявал с акриди и див мед, които той вкусвал даже не всеки ден. За мнозина от нас това би било недостатъчно, впрочем, днес никой и не изисква хората да живеят в пустинята да се хранят от време на време с това, което тя дава. Съвсем не в това e работата! Грижата за плътта, т. е. грижата за поддържане на човешката жизнена дейност, не трябва да се превръща в похот.

Но какво е похотта? Това е нарушение на вътрешните рационални баланси, когато човек загубва разума си, когато гласът на плътта, т. е. изискването на инстинкта, става главна насочваща сила. Когато не работи нито разумът, нито нравственото чувство, когато човек прави само това, което му диктува инстинктът. Тази победа на инстинкта над разума, над духа се нарича и похот на плътта. Поддържайки физическото състояние на организма, хранейки и съгрявайки го, устройвайки своя живот така, че да не навреди на здравето си, човек никога не трябва да размества местата на ценностите и на първо място да поставя угаждането на плътта, защото тогава то ще стане похот.

Не случайно именно това слушаме на празника на Йоан Кръстител, който ни е показал удивителната победа на човешкия дух над всяка похот. Неговият живот бил ангелоподобен! Спасителят говори за него като за дивен пример на святост: от родените от жени няма по-голям от Йоан Кръстител. Ненапразно на древните икони Пророкът Йоан се изобразява с ангелски криле. Нещо подобно ние срещаме в житието на Мария Египетска, живяла в същата тази Юдейска пустиня така, че нейното тяло престанало да се подчинява на физическите закони и тя могла да премине Йордан като по суша.

Господ не ни призовава да вървим в пустинята и нищо не изисква от нас, освен това, което можем да направим. Нещо повече, и Той Самият не е живял в пустинята. Иронизирайки нападките на фарисеите, Спасителят им казал, че имало Пророк Иоан, който не ядял и не пиел, живеел в пустинята и го убили; Христос пък яде и пие с митари и грешници, но и Него осъждат.  Господ не ни предлага аскетичния начин на живот на Пророка в качество на идеал, но поставя житейските акценти, ориентири: как трябва да се живее, за да има истински човешки живот, за да не се превръща човек в животно, инстинктите да не разрушават силата на разума и нравственото чувство.

Да, ние можем да вървим по друг път, защото сме свободни. Но всеки трябва да помни: от това какъв път ще избере, ще зависи и щастието в този живот, и придобиването на Божието Царство във вечността.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев