ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

Вярвам, че и утре ще ме има,

а може би и в следващия век,

а щом ме има значи, че ще бъда.

Ще бъда, но какво ? Дали човек?...

Всеки човек е роден под своята щастлива звезда. На това ни учат нашите родители и предци. А дали наистина съдбата зависи от звездите и на какво са символ те?

Да вярвам ли във вас... тези, които бяхте мои свидетели през тези дълги години... наблюдавахте всяка моя погрешна стъпка... и пак,... и пак... да вярвам ли, че и утре ще сте тук,... че в отблясъка ви се крие моята съдба,... че светлината ви чертае всяко мое утрешно движение... или по-скоро сте прожекторът, който знае накъде ще тръгна и обръща взора си натам, за да се полюбува на това безплатно представление “ала комедична трагедия", .. да го освети, за да проличат сълзите ми,... да бъдат видени, а после осмени и отхвърлени... да нямам смелост и сили да ви погледна... в очите ми да се не отразява гордостта ви... Асцедент в лъв,... в скорпион,... в стрелец... има ли значение, когато всички сме манджа с грозде,... когато всички сме малко или много хапещи зверове, които искат да оцелеят в джунглата на собствения си живот,... които искат да победят другите... и винаги побеждават себе си,... скорпионът ужилва себе си, докато размахва оръжието си срещу другите... и пак звездите се смеят... Днес се усещало влияние на Венера,... на Марс,... на Сатурн... има ли значение, когато си един срещу всички... срещу хората, срещу себе си, срещу нуждите си, срещу чуждите желания, срещу съдбата, срещу каузалните причини, срещу Господ, срещу черната котка, която пресича пътя ти... има ли значение, когато единственият важен си ти, а не можеш да се наложиш над другите... и пак звездите се смеят... Цигарен дим към небесата... звездите се смеят... а с тях и аз... по-лесно е да понасяш съдбата си, когато започнеш да разбираш хумора им... и нека се смеят, и нека гледат... в хороскопа им пише, че някой ден и те ще изтлеят и ще умрат.

Казват, че когато се роди нова душа, на небето изгрява по една звезда. Ах, колко красиво е нощем с безбройните светлинки, създадени от Бог, които блещукат и сякаш тайно се опитват да ни покажат нещо красиво. Истинските звезди греят дълбоко в сърцата ни. Те са лъч на добро, на надежда, на копнеж, щастие и красота. Извисяват се високо на небето, за да ни покажат, че трябва винаги да се стремим към Бог, да следваме мечтите си и да вярваме в доброто. Та нали всеки връх е успех....

И ето отново с неуверена  нежност слънцето погалва земята, за да събуди светът за новия ден. Листата заиграват красивия си танц с мелодичния акомпанимент на вятъра. Врабчето подскача сред зелената пролетна трева и изведнъж капката утринна роса кацва елегантно на едно старо съхнещо клонче – неочаквана, но изстрадана среща на свободата и безнадежността.

Ден след ден животът ни тече. Преживяваме различни мигове – и лоши, и добри, накрая остават само спомените. Неизменно до нас обаче винаги има една сила, едно неописуемо същество, което ни помага. Да, това е Бог. Той ни дава живота и само той има право да ни го отнеме. Трудно е да си представим как едно същество, една сила може да създаде всичкия този разкош, в който живеем, а ние хората да го рушим с всяка изминала минута от живота ни. Както сътворението на света е започнало със светлина, така и ние трябва да се стремим да пазим светлото в душите си. Когато открием лъча светлина, който ни напътства, бихме могли да го запазим в съзнанието си и когато сме наранени, да се върнем към старите спомени, за да разберем, че Бог мисли за нас. Светът не е съставен от черната, прогнила празнота на хората. Светлината се крие в най – малките неща – в онези простички събития, които правят ежедневието ни разнообразно. Въпрос на личен избор е дали ние ще търсим този лъч или ще се правим, че го няма. Тъй както всеки тунел има изход, когато видим светлината, така и след всяко зло следва добро. Светлината на живота е в нашите сърца. Тя ни прави по–добри, стига да й се доверим.

Вървейки бавно по своя житейски път, ние хората непрекъснато търсим различни начини да се докажем пред другите. Все по–рядко чувам от устите на връстниците ми думи като: “благодаря, моля, извинявай, прости ми, ако обичаш.... “. Това ме наранява безкрайно. На фона на прекрасния ни благозвучен  български език, ние предпочитаме грубите изрази. На всички ни е добре позната приказката за мечката и дърваря. Лошата дума е душевна болка, която не се забравя. За разлика от физическата рана, която рано или късно зараства, болката в сърцето остава завинаги. Винаги, когато срещнем или си спомним за човека, който ни е наранил,  ние ще се сещаме и за раната, която ни е нанесъл. Замислете се хора, така ли искаме да бъдем запомнени от приятелите си? В днешно време никой не се замисля какво говори и наранява хората около себе си. Лошата дума води до разруха на всичко – приятелство, доверие между хората. За съжаление в езика на днешните младежи присъстват предимно обидни думи. А защо е така? – Може би, ако поне за миг престанем да бълваме змии и гущери от устите си, ще намерим отговора. Защо не потърсим светлата страна в себе си и не престанем да нараняваме хората около себе си. Бог е готов винаги да ни помогне. По една или друга причина, Той се старае да ни покаже светлината в душите ни и дори и да не му обърнем внимание, Господ остава с нас завинаги, продължавайки своята “мисия” – да ни направи по–добри.

За да направиш нещо първо трябва да си наясно с последствията. Чак, когато получиш “просветление” можеш да продължиш напред. Едно от най–ценените качества у човека е отговорността. Когато децата още от малки се научат да мислят преди да вършат каквото и да било и да поемат своите отговорности пред обществото и пред самите себе си, значи те вече са тръгнали по верния път. Това е нещо, което липсва при младите хора в днешния 21 век, който има претенциите, че предвижда добро бъдеще за хората, като се усъвършенстват технологиите. Но не са ли все пак по–важни човешките качества? ...

Живеем в свят на болки и неволи, усмихваме се все по-рядко, а не осъзнаваме, че една наша усмивка може да направи нечий ден по- красив. Ако сами не си помогнем, няма кой да го направи. Толкова много сме изгубили ценностната си система и морал, че подражаваме на чужди народи, които ни водят към дъното. Ах, колко трудно и болезнено е да признаем, че сме роби, роби на един изкуствен век. Навлизащата техника сякаш ни пречи по някакъв начин. Някой ден ще ни заменят с роботи.

В днешното объркано ежедневие хората мислят само за пари. В  21-ви век тези малки хартиени листчета са се превърнали в господари на нашето общество, а броят на нулите им - колкото повече, толкова по-добре, им дава все по-голяма власт. Едва ли когато финикийците са ги измислили, са си представяли бъдещата сила, която парите ще придобият. Но днес тяхното могъщество е факт, то се оглежда в съдбите и на богатите, и на бедните. Безспорно е, че в наши дни съществуването без пари е немислимо. Те са водещ фактор за оцеляването ни. Парите са необходимост и според мен именно в това се корени смисълът им. Съществува едно голямо противоречие - парите - средство или самоцел. Докато се третират като средство, всичко е все още в границите си, но когато се превърнат в единствен стремеж, в самоцел, тогава идва нравствената и духовна катастрофа - те застават над всички други ценности. Безспорно е, че парите отварят много врати, че дават много възможности, които иначе мъчно се достигат. С пари може да се купи много, но може ли всичко? Може ли да се купи щастие, любов…? Оказва се, че  “парите са добър слуга, но лош господар”. Те могат да доставят малки удоволствия, да задоволяват потребности, да купуват удобства, тогава те “служат”. Но когато се превърнат в наркотик, от който колкото повече имаш, толкова повече искаш, тогава се превръщат в господар. Има множество примери и в литературата, че парите са зъл господар и че с тях щастие не се купува. Борис от романа “Тютюн” става свръхбогат, постига властта, която му дават парите, но въпреки това си остава нещастен, защото амбициите му са егоистични. Жаждата за пари осакатява душата му. В последните години в България схващането, че парите могат да направят човек щастлив, проникна в много умове. Всекидневно се сблъскваме с красиви млади момичета, гледащи празно от последен модел BMW, а до тях днешен вариант на “звяра”. Приказката “Красавицата и звяра” е добила широка популярност в осъвременения си български вариант. Свидетели сме, че в България има както много богати, така и много бедни хора. Докато едни тънат в разкош, други тънат в мизерия. Докато едни нехайно пръскат лесно спечелени пари, други броят стотинките на всеки изкаран с кръв и пот  лев. И погледнато от този ъгъл, парите несъмнено са предпоставка за по-щастлив живот. Ако се огледаме около себе си, било то само за една минута, не може да не се сблъскаме с темата за парите. Дори да “прещракаме”  телевизионните канали, ще попаднем на “Стани богат”, “Сделка или не?”… Шоубизнесът се върти около парите, защото те имат “златното” свойство - примамливост. Безспорно е, че някои от тези прeдавания са интересни, забавни, образователни, но все пак основното в тях, стимулът, са парите. Далеч по-малко популярно днес е “Минута е много”, където раздават книжки. Широко разпространена е максимата, че най-доброто качество на парите е тяхното количество. Но с многото пари идват и многото отговорности. Всеки си е задавал въпроса: “Ако имах… лева, какво бих направил с тях”. Според мен отговорът не е никак лесен. Има толкова много неща, които човек може да си купи, но дали това е най-важното. Още Сократ е казал: “Колко много неща има на света, които не са ми нужни” и колко много хора има на света, които се нуждаят от най-истинското - залък хляб. Малкият залък хляб за гладния е безценен. Безценна е топлата милувка, безценна е добрата дума. Безценен е човешкият живот. Една наистина благородна постъпка, свързана с парите, е благотворителността. Много световни звезди са посланици на UNICEF, представители или спонсори на различни организации. Но понякога е нужно толкова малко - една капка милосърдие, за да бъде спасен човешки живот. Дори един SMS може да бъде в помощ. Но не всеки е готов да помага. Болестта, в която често се “изражда” синдромът на “многото пари” - това е алчността, скъперничеството. И днес има осъвременени варианти на чичо Скрудж, които плуват в богатството си, но не биха споделили и прашинка от него. “Скъперникът не владее богатството си, то владее него”, скъперникът се превръща в роб на материалното, а това неизменно води до нравствени метаморфози. И в крайна сметка парите и “обогатяват”, и “ограбват”. Те могат да бъдат добър приятел, но и безпощаден враг. Те могат да дават много, но и да вземат още повече. Те са сила за силните и слабост за слабите.

Твърде много болка има в този свят! Тя те гледа от всеки ъгъл на улиците и те моли да я приютиш, виждаш я в очите на минувачите, тържествувуваща заради победата си, среща те, когато най-малко я очакваш. Тя е навсякъде. Но става наистина страшно, когато намери за убежище твоето сърце. Оттам трудно можеш да я изгониш.

Толкова хубаво е да я усещаш, когато тя се казва Любов, Приятелство, Доверие... Всичко е наред и ти не подозираш, че вълшебният свят, в който си попаднал, може да се окаже ад, че звездите горе на небето, които сега докосваш, може да те пратят право надолу в бездната. Там, където за слънце ще имаш тъмнината, за звуци ще имаш плача, а горчивите сълзи ще бъдат водата...

Тогава вземаш категорично и недвусмислено решение. Никога повече да не бъдеш мамен, никога повече да не приютяваш болката в сърцето си, никога повече да не й позволяваш да прави каквото си иска с душата ти - никога повече да не вярваш на Любов, Приятелство, Доверие... Затова променяш нещо в себе си. Добавяш нещо - една броня. Тази броня я използваш за защита - тя огражда сърцето ти. Опустошеното вече сърце, доколкото можеш, възстановяваш и след това стоманена обвивка - тя не пропуска болката в сърцето!

Защо не се замислиш само за миг? Тази крепост, в която поставяш сърцето си, няма да позволи болката да навлиза отново. Но щастието и радостта също няма да могат да проникнат вътре и да стоплят скованото, почти каменно сърце... Какво представлява бронята, която покрива сърцето ти, и крепостта, в която пазиш душата си? Та те те променят изцяло. Вместо да ти помагат, те всъщност не те ли отдалечават все повече и повече от живота? Та ти вече си безчувствен...

Замисляш се, нали? Може би само хората, които истински обичат живота, ще рискуват. Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил щастлив, нима не си струва да страдаш, ако знаеш, че след това ще се усмихнеш? Нима е без значение за теб, че си докоснал звездите, въпреки че си се опарил?...

Аз бях сложила броня и бях се затворила в крепост. Исках да се спася, а всъщност потъвах още повече. Чудя се колко ли щастливи мигове, колко весели усмивки, колко нежни погледи съм пропуснала само и само да не усещам болката.

И ти искаш да бъдеш щастлив, нали?

И знай, че колкото повече удари получава широко отвореното ти сърце, то толкова по-издръжливо става. Искаш да се усмихваш, да обичаш някого, да имаш приятели - на това е способно само незащитеното сърце... Не се опитвай да защитиш сърцето си. Позволи му да живее.

Всеки човек иска по–добър живот, а в същото време не правим нищо. Защо рушим светлото в душите си, което ни прави велики и губим ценностите си? Та нали искаме точно обратното? – да бъдем щастливи. Обвиняваме околните за лошия си живот и личните си несгоди, а замисляме ли се, че може би проблемът е вътре в нас? Всички ние се нуждаем от любов, топлота и разбиране. Когато се родим бликаме от светлина, но за съжаление по време на житейския си път се превръщаме в дяволи... А къде изчезват любовта, добротата, човешките ценности и лъча светлина, който ни води към тях? Можем да направим света по–добър и ако не за нас, то поне нека бъде такъв за децата ни. Не преставайте да се борите, побеждавайте страховете си и когато страдате, не мразете враговете си. Колко и да сте се уморили намерете сили да продължите.

Най–трудно се върви по пътя, по който се “става човек”. Нека заедно да създадем “Рая”, за който всички мечтаем. Високо застани над завист и обида, над земните си дни, високо за сърцето, издигни се направо до небето, издигни се и бъди над всичко днес!

Вярвам, че след дъжд изгрява слънце.
Вярвам, че след лошото ще ти се случи добро.
Вярвам в любовта на семейството ми.
Вярвам, че един ден детето ми ще живее в една по-спокойна България.
Вярвам...Вярвам......Вярвам....

Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... Те се усещат в сърцето !!!