В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние с нас чухме пример за това как хората не приели Господа. Край един град Той среща бесновати и обсебени. И четейки Свещеното Писание, ние виждаме, че покрай тях даже не можело да се мине. Злото, което било в тях, се проявявало външно: само да се допре до тях човек, той усещал това и даже веригите не могли да удържат бесноватите. Христос ги изцелява. Но жителите на града не приемат това, макар да е било извършено явно добро за тях. Може би, те привикнали към злото около тях. Ние виждаме, те се хранели с месо от свинете, което било забранено във Ветхия Завет. В стадото свине влезли и всички тези бесове. Жителите се били откъснали от светите ценности и от Бога, затова те и не приели Христос.
Но за нас най-важното е това, което прави Господ, нали ние се стараем да Го следваме. Христос изцелил бесноватите, които били обсебени: те не контролирали себе си, явно ги управлявали „поднебесните сили на злобата” (Еф 6:12). От какво и защо е станало това за нас е неизвестно, в Свещеното Писание нищо не е казано за това. И ние виждаме какво прави Христос: Той веднага разчиства това множество зли духове, които се намирали в тези хора.
Най-често Господ изцелява хората, когато те сами молят за това. И виждайки болката на човека, Христос извършва чудо. В дадения случай, за това не са Го молили. Напротив, с Него говорили бесовете, които били вътре в тези хора: „Защо си дошъл да ни мъчиш, когато нашето време още не е дошло” (Мат. 8:29)? – имайки предвид края на този свят. Христос разчиства бесовете от обсебените и хората стават свободни.
Ние с вас се стараем и желаем Бог да ни управлява: искаме да предадем себе си и своя живот в Неговите ръце, в Неговата Света воля. Обаче даже нашите желания не винаги бързо се изпълняват, защото ние също сме под окупацията на злия дух и бесовете ни ръководят. Колко страсти има в нас! Дажеq когато ние не ги забелязваме и не ги искаме, те ни ръководят. Разбира се, не така явно, повече скрито, но това се случва. Не искаме, но вършим, не искаме, но говорим нещо злобно и разрушително. Често ми се е случвало да забележа, че хората въз основа на изречения от друг човек твърде много се самонавиват и започват да страдатq и даже да изпадат в ярост. И това също е явно бесовско действие. Но причината винаги е вътре в човека.
Ние трябва много отчетливо и ясно да разберем къде се намираме. Това е полето на битката, на войната, където по нас стрелят, искат да ни уязвят, ранят и доведат до погибел. Без да осъзнаем това, ние нищо няма да постигнем. Когато помним това, отношенията с другите хора ще се нареждат иначе. И тогава ще бъде разбираемо от какво произтичат караницата и враждата. Много важно за нас самите е внимателно да следим за своите думи, емоции и чувства. Напълно възможно е да страдаме от собствените си догадки. Важно е всичко, което достига до нас в думи, в дела, в обкръжението на хората: да приемаме като Христос - в простота. Той не хитрува, не лицемери и не търси нищо сложно. И на това трябва да се учим.
Най-важното е, че Христос изгонил със Своето слово бесовете. Ние пък трябва със своя труд, до пот, до кръв, да ги изгоним от себе си и от своето сърце. Такъв е пътят сега пред нас. Той е сложен, но ще ни доведе до спасение. Да се потрудим и, разбира се, да призовем за помощ Самия Христос Спасител, Който само с една дума, само с едно присъствие може да изгони всичко зло и неправилно в нашия живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев