Днес се отбелязва паметта на всички светии, които са просияли в Църквата Христова за цялото време нейното съществуване. В това число влизат и тези ветхозаветни праведници, които са живели до пришествието на Господа. Апостол Павел в своето послание до Евреите причислява много имена на свети мъже и жени, които са явили своята праведност, святост, верност към Господа и истинска любов дълго преди Господ да дойде в плът в този свят (Евр. 11 гл.).
А след като Господ дошъл в света, основал Църквата и и дарувал благодатта на Светия Дух, светостта разцъфтяла по целия свят, където достигнала евангелската проповед. Християнската святост се разкрила в голямо разнообразие от примери: Божията Майка, Иоан Кръстител съединили в себе си ветхозаветното подвижничество и праведност с новозаветната святост на християнството, светите апостоли станали основатели на Църквата и ревностни проповедници на новото вероучение, мъчениците утвърждавали вярата със своята кръв, с пълно самопожертване и самоотдаване, със същата тази жертвеност, но само че разпростряна през целия им живот, просияли преподобните отци и жени... Светиите са истинско украшение на Църквата и, четейки техните жития, може много да се почерпи за възпитание на душата. Ако, пише един древен светец, в някоя църква или община няма книги с житията на светии, то тя е лишена от много.
Някои християнски общества не признават светостта на отделни хора, - вярват само в Иисуса Христа. Тази вяра, като че ли наистина, всичко може да дарува на човека, да изпълни цялото му същество. Защото Сам Господ така е устроил, че ние сме заобиколени от множество хора, към които ние можем да се обръщаме с молитва, така, както и към Господа, към които се устремяват нашите помисли и чувства, както те се стремят към Самия Бог. Господ има в Себе Си цялата светлина, цялата красота, благодат, цялата премъдрост. Той би могъл просто да ни ослепи със Своята светлина и нищо друго ние вече не бихме видели и не бихме желали да видим. Но ние виждаме, че не така е устроил това Господ. Да помислим, защо? Първо, ние не сме в такова духовно състояние, че да видим това Слънце в целия Му блясък и сияние. И, второ, Самото това Слънце по Своята милост и любов към Своите създания желае, около Него да има цяло съзвездие светила, на които Той да отдава Своята светлина, красота, премъдрост, благодат. Такава благодат се дава не само на великите светии. Всеки от нас Господ просвещава със Своята светлина, милост и любов, за да станем малки слънца и да светим на ближните. В живота така и става: ако човек от цялата си душа се стреми към Господа, старае се да пази своето сърце, ако той се моли, предпазва се от прегрешения, причастява се, то той също със своята малка светлина влиза в сонма на хората, просияли със святост.
Почитането на даден светец не трябва да заслонява от нас Самия Господ. Ние трябва да знаем и помним, че колкото и да е велика силата, светлината, с която ни се явява светецът, тази сила му е дарувал Господ. Светиите Му разкривали сърцата си, цялото си същество, и Господ ги изпълвал със Своята благодатна светлина.
Защо ни са дадени толкова светии? Както казва псалмопевецът Давид: „Да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни от пясъка” /Пс. 138:18/. Тяхното число, по-точно тяхната безчисленост е един от знаците на това изобилие на благодатта, която Господ излива на Своята Църква. Това е и знак на Неговата велика любов към нас, защото Той ни е дарувал светиите, за да бъдат те наши помощници в тази духовна борба, която води всеки християнин. И те ни демонстрират най-различни пътища, по които и ние по своята мяра можем да достигнем святост и да угодим на Господа. Господ ни призовава да бъдем съвършени, както е съвършен Небесния ни Отец. Но как да достигне това? В Евангелието е казано: „Изпълнявай заповедите”. Но как именно да ги изпълним. Както се казва, по-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш. Може би, и ние сто пъти да прочетем Евангелието, но да не се открие по какъв път именно трябва да вървим. И ето Господ в помощ на нашата немощ, на нашата недосетливост ни дава за пример тези свети хора, които живеят сред нас, в този същия свят, чийто живот ние можем наблюдаваме и да се учим от тях. Вижте как те са достигнали съвършенство, техния житейски път, техните подвизи, техните дела. Те не скриват от нас начините, с които се борили с греха и пазили себе си от злото, което е в света. Великите светии се стараели да се отстранят от света и светската суета, но не от хората; колкото и далеко те да се оттегляли, Божият Промисъл откривал техните тайни подвизи на хората.
Житията на светиите не трябва да се четат като някаква развлекателна книга, като приказка - прочeли ги с умиление и приятно чувство, затворили книгата и продължили обичайния начин на живот. Господ ни дава такова четене не само за услада, но и за поука. Както храната и питието, освен удоволствие, ни дават сила, така и придобиването на духовни знания трябва да ни помага да ставаме по-силни. Светиите са не само украшение, но и велика помощ. Те са образци за подражание. Нека да не сме така съвършени, но по степента на своите сили ние можем им подражаваме.
В житието на един древен светец се разказва, че той се отдалечил в пустинята, където в уединени места вече живеели подвижници. И ето, преди напълно да се предаде на подвижнически живот, той решил да обходи своите съседи в пустинята: от един се научил на пост, от друг – на молитва, от трети – на смирение и т. н. Както пчелата събира нектар от цветовете, така и той събирал примери за подражание. Ненапразно една от забележителните книги за подвизи на светии в Източната Църква се нарича „Духовни полета”.
Ние живеем в света, имаме много дела, грижи. Но в нашата житейска подредба трябва да остава време за духовни дела, за молитви, за четене, за изучаване на премъдростта Божия, в това число, и чрез житията на светиите, за размишления за това какво ние можем да направим, така че в макар и малка степен да се уподобим на тях, да просияем със своята малка светлина за радост на Господа и за спасение на душите си.
Господ да ни благослови! Вси светии, молете Бога за нас!