Светилници на вярата

Много са подвизавалите се по българските земи светци, които от векове тачим и призоваваме и чиято памет e отбелязана в календара. Но Господ почита с венци не само страдалците от първохристиянските времена, а и ония, що са много по-близо до нас по време и по място и са изтърпели гонения и мъки не по-малки от древните. Ние знаем за тях от историята, ала не историята е тази, която ще ни приобщи към жертвената трапеза, която ще ни събере в храма и която ще ни укрепи във вярата.

Авер­кий Пет­ро­вич Бъ­зай­тов е ро­ден в град Со­пот меж­ду 1820 и 1825 го­ди­на. Кръ­щел­но­то му име ве­ро­ят­но е Ан­гел, про­ме­не­но при за­мо­наш­ва­не­то. Ба­щи­но­то му име със си­гур­ност е Пен­чев, про­ме­не­но в Сър­бия на Пет­ро­вич. За не­го най-ра­но съ­об­ща­ва Пет­ко Сла­вей­ков, че през 1842 г.

„Оставете първия живот, вехтия човек, който тлее в пороците. Подновете духом ума си. Облечете се в новия човек, създаден по Бога в правда и в преподобие на истината”.

Сред първите ученици на свети Григорий Синаит в Парория, спечелили особена известност в Сърбия, бил и българският инок Роман (в схима Ромил), когото, по името на неговия духовен наставник, също наричали Синаит. Освен в Сърбия преп. Ромил се ползва с особена почит и в България, където той се родил и проживял голяма част от живота си. По мястото на раждане  на преподобния, град Бдин (дн. Видин) българите го наричат  Ромил Бдински (Видински).