Проза

Бъди нащрек!

Автор: 
Архиепископ Иoан Максимович

Живял някога един крал, който имал лош син. След като изгубил всякаква надежда, че синът му ще се промени към добро, бащата го осъдил на смърт. Но му дал един месец да се подготви.

Източник: 
http://prosphora.blogspot.com/

Разпети петък

Автор: 
Габи Генчева

Събуждам се по навик в 7 часа, но пак затварям очи. Днес е почивен ден Разпети петък. Не бързам за никъде.

Звезда от изток

Автор: 
Асен Андонов

Нощта настъпи. Тишината обзе сиропиталището. Отвън заваля мек снежец, който покри земята. Децата привършиха вечерята си и бързо се насочиха по леглата. Едно от тези деца обаче се отличаваше от другите – то беше някак си по-слабичко, с по-бледо лице. Рижавата му косичка го различаваше, а сините му очи сякаш светеха. Другите деца го избягваха, смятаха го за лудо, защото никога не се смееше и не се забавляваше, нито говореше.

Детска християнска книжка излезе на книжния пазар

Автор: 
Александра Карамихалева

Излезе от печат книгата "Християнски писма до моята дъщеря" , част първа, на издателство „Любомъдрие“, чийто автор е Тимотей Митев.

Писмо 5. Разказ за златото на гръцкото сираче

Автор: 
Тимотей Митев

Миличка и скъпа Мария, здравей!

Източник: 
"Християнски писма до моята дъщеря - част І"

Съвременна приказка: "Буркан с жито"

Автор: 
Надежда Савова

На един 24-ти юни стар руски влак потегли от Санкт Петербург към Москва. Всичко изглеждаше както обикновено, влак като влак, релси като релси, ден като ден...но не съвсем. Защото машинистът Никита имаше имен ден – честваше Св.

Чудодейният образ на светеца

Автор: 
Асен Андонов

„Господи, покажи ми правия път, прати ми знак, за да мога да усиля вярата в Тебе!”

АКО БЯХ АНГЕЛ

Автор: 
Милеслава Богданова

„Господи, не… Господи!”, виковете на младата жена разтресоха за пореден път тишината, настанила се в малката задушна стая. „Остави я, Господи… Не ми вземай момиченцето”, не секваха писъците на майката, която усещаше, че небесата са изпратили вече своя ангел да прибере невинната душа.

ЗАКОВАНИЯТ ПРОЗОРЕЦ

Автор: 
Асен Андонов

Дъжд се сипеше като из ведро. Едрите капки удряха земята и се разливаха по нея. Александър тичаше по тротоара и минаваше през локвите, без да се замисля. Усещаше ходилата си мокри, но не го интересуваше. Скоро щеше да стигне.