Целта на християнския живот

За­що Бог, въп­ре­ки при­род­ни­те за­ко­ни ус­та­но­ве­ни от Са­мия Не­го, да­ря­ва те­ла­та на ня­кои пра­вед­ни­ци с нет­ле­ние? Те още при­жи­ве са през­ре­ли плът­та си и всич­ко, ко­е­то е от нея в име­то на веч­ния жи­вот в еди­не­ние с Бо­га.

Днес, за­поч­вай­ки да жи­ве­ят цър­ко­вен жи­вот, вяр­ва­щи­те по­па­дат в по­ло­же­ни­е­то на хо­ра, раз­къс­ва­ни на две. За тях въз­ник­ват два съ­вър­ше­но раз­лич­ни жи­во­та, два съ­вър­ше­но раз­лич­ни свя­та: еди­ни­ят е в хра­ма, с всич­ко ко­е­то той да­ва на вяр­ва­щия, а дру­ги­ят ­ жи­во­тът из­вън сте­ни­те на хра­ма.

Когато обаче някой, подбуден от желаещата нашето спасение Божия премъдрост, която обхваща всичко, се реши заради нея да се стреми към Бога и да бди, за да постигне вечното си спасение, такъв човек, послушен на нейния глас, трябва да прибегне към истинско покаяние за греховете си, като върши добродетели, противоположни на предишните си грехове.

"Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.” (1Кор. 13:11)