Срещали сме се неведнъж с бедни хора, които са искали милостиня от нас или пък са предизвиквали състрадание в нас, и без да да просят, сме им помагали. Когато, обаче, се случи да научим, че с добротата ние било злоупотребено, започваме да се колебаем в даването. Какво имам предвид под злоупотребено?
Ако се замислим, ще открием, че причина за повечето ни „нещастия” са нашите погрешни очаквания. Създаваме си някаква своя представа за някого, но той ни изненадва с поведението си и ние се чувстваме излъгани; очакваме нещо служебно или в личен план, но то не става и ние сме разочаровани; случва се нещо неочаквано и ние се ядосваме и изпадаме в паника... Примерите са безброй.
Най-великите умове на човечеството беседват обикновено с нас като равни с равни, докато свещените писатели на Библията стоят винаги на недостижима висота, бивайки отделени от нас с такова разстояние, което никога не може да премине естественият човешки разум.
В края на миналата година една малка книжка прикова вниманието на любителите на поезията. Нейният автор – отец Йоан Карамихалев я е подписал със светското си име Янчо Михайлов. „Трохите от пейзажа” е втората му стихосбирка, за която шеговито казва, че е продукт на кризата, довела до превключване от 5-та на по-хармонираща на човешките възможности скорост.
Откакто съм редактор на новините в централния екип на Официалния сайт на БПЦ през ръцете ми ежедневно минават много новини. Противно на ширещите се критики от страна на светските медии БПЦ се оказва една много дейна Църква във всички области на живота.
Когато си помисля за спорт и Православие в съзнанието ми, кой знае защо изниква един анекдот, който съм чувала за дядо Йосиф Варненски, доживял до 90 години. Попитал го един журналист на какво се дължи дълголетието му, каква диета спазва, тича ли за здраве..., а владиката му отговорил: ти, владика да тича, виждал ли си?!
Съвременният свят на всяка крачка подтиква детето към грях. То едва е успяло да излезе от състоянието на ранно младенчество и от всички страни започват да го дебнат душевредни впечатления.
Прeд погледа ми е величествено море. На север то в повечето случаи е мрачно и бурно; но от време на време е и прекрасно. Обширно море! Дълбоко море! Ти привличаш към себе си и погледите, и мислите. Несъзнателно гледам цели часове към морето. В тази гледка няма разнообразие; но погледът и мислите не могат да се откъснат от него: сякаш плават по просторното море, сякаш се потапят в него, сякаш потъват в него.
.png)
