Християнин в света

Някога Христос прие образ на обикновен човек, на скитник. Нямаше къде да подслони главата си. Понякога хората го преследваха с камъни. Трябваше да понесе безброй обиди, а накрая униженията и мъките на кръстната смърт. Той посрещна всичко, без да се оплаква. И отправи следните думи към Небесния Си Отец: „Прос­ти им, те не знаят какво правят". Целият Му живот и самата Му поява в човешки образ е израз на ненадминато смирение.

Християнската логика е различна от светската. И не бива да се отхвърля, преди да се опитаме да я разберем. Тя е логика на сърцето. То ни казва дали живеем духовно или не живеем. Възможно е дните ни да са изпълнени с бурни събития и отведнъж да установим, че сме мъртви. Възможно е да отидем в много богат дом и в някакъв миг да ни прониже режеща болка - хората в него са мъртви. Макар да се смеят, да са доволни от себе си. Така че въпросът е съдбовен.

В урока „Да не отвръщаме на злото със зло" се говори за прекъсването на враждата, която би могла да се превърне в безкрайна взаимна вендета. Историята познава случаи, когато потомците на хора, преследвани, да речем, в средновековието, си отмъщават няколко века по-късно. На тази основа се разиграха пред очите ни много етнически сблъсъци, особено в бивша Югославия.

Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: „ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели... до край-земя” (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си.