Снежинките с цвета са на кокичета, а аз вървя по бялата пъртина и те разцъфват по носа и по очите ми, и се топят, като сълзи, сълзите – баня за душата.
Аз зная майка богобоязлива, света жена, огряна с вяра жива - утеха ней в живота и заслона. Тя заран, вечер моли се и пали кандилце, тихо като Бога фали пред старата икона.
