Конкурс за есе - През очите на вярата

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Ангел Чилев

Според учените сърцето е само мускул и жизнено важен орган, но за православната вяра е и място, където е душата на човека и домът на Светият Дух в човешкото тяло. Самият Христос Бог говори за сърцето като дом на Светият Дух, та как ние ще го отричаме!? Аз мисля, че това го е знаел и Соломон, човекът, който поискал от Бога само мъдрост и нищо повече и Той му я е дал, затова в своите книги с неговата Премъдрост, дадена му от Бога, засяга и точно тази тема.

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Анита Николова

Странно нещо е човекът! Свикнал е да получава всичко даром и като че ли не осъзнава, че трябва да се бори за онова, за което мечтае. Вярваме ли или не, всички ние порастваме бързо и едновременно с това се променяме неусетно. Толкова неочаквано дори и за самите нас се влюбваме, защото на този свят няма човек, който да не е подвластен на това свято и истинско чувство.

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Велислава Петрова

Тази Соломонова притча много напомня за една позната история за един младеж и един дядо, известна като „Приказка за красивото сърце”. В нея се разказва как младият мъж претендирал, че има най-красивото сърце в околността на града, в който живеел. В действителност сърцето му било хубаво, гладко, без неравности и хората открито му се любували. Тогава старецът решил да научи момъка, какво значи хубаво сърце.

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Виолета Димова

„Когато е разсеяно, сърцето постоянно е хладно. А когато мислите, силите и любовта се приберат в сърцето, едва тогава то започва да се възпламенява.”

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Вяра Дончева

„Оголели от грижи
за стомаха и джоба,
ослепели от завист,
оглупели от злоба,
онемели от страх,
озверели от крясък –
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.
Затова да запазим
във времето тежко
малко нещо от Бога
и нещо човешко!”

Н. Йорданов

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Гала Пенкова

Човешкият живот представлява низ от успехи и неуспехи, от щастие и нещастие, от добри и лоши моменти. Премеждията се редуват с безметежните дни. Те постоянно ни подлагат на изпитания. Проверят дали ще можем да се справим с тях и дали ще се научим да бъдем щастливи. Дали сърцето ни ще удържи на битката? Дали ще го затворим? Дали ще го слушаме пак или ще го пренебрегнем?

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Георги Стоянов

Още от зората на човечеството (вероятно преди две хиляди и триста години, със създаването на класическата логика), всичко в света започва да се разлага, анализира, фрагментира, диференцира и фиксира в интерес на една велика дефиниция. „Родилият се” вече за света човек се е почувствал окрилен.

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Диана Парапанова

От векове се търси извора на живота. Но както ние имаме духа и тяло така и това изречение може да се раздели на две половини за по-лесно размишление. Тоест ние трябва да опознаем тялото и душата си, за да живеем пълноценно. И макар на две части, те пак се сливат и правят едно цяло с общ и най-вече пълен смисъл. Обаче как можем да търсим извора на живота, ако не знаем какво е живот?

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Елизабета Овчарова

Сърцето е едно от най-слабите места на човек, който е способен да изпитва болка. Това орган, който съответства на отношенията на общност и близост между хората.

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Автор: 
Мария Гаралова

Когато погледнем към небето, сърцата ни започват да бият по-силно. Някакво чувство изпълва душите ни, сякаш се окриляваме. Превръщаме се в птици. Чисти и невинни, сърцата ни летят все по-високо и по-високо в небето. И колкото по-далеч отиват, толкова по-леко ни става. Подмладяваме се, подмладяват се и нашите души. Когато погледнем във висините, срещаме Божията усмивка.