В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние прославяме светителя и чудотвореца Николай. А защо въобще се почитат светиите? Отговорът на този въпрос се съдържа не само в това, че ние близко до сърцето възприемаме преданието, традицията, предаването от поколение на поколение на ценностна информация, особено на тази, която се отнася до духовния живот, но още и в това, че светите Божии угодници откриват за нас най-загадъчното и скритото – участта на човека след неговата смърт. Свeтите угодници ни се явяват чрез чудеса, та още и още веднъж да ни кажат: „Ние не сме умрели, ние сме живи!

По предание в българските земи, в близост до с. Елешница, Разложко, някога Илиопол, а не в Илиопол Антиохийски или Илиопол Александрийски, е живяла красивата Варвара и тук баща ѝ построява къпалнята с лечебна вода, спомената в житието ѝ. На това място е и посечена мъченицата, а от скалата, където се проляла кръвта ѝ, бликнала гореща лековита вода, която тече и днес, а чудотворният извор се нарича Мирото.

Скъпи братя и сестри! Ние прослушахме сега притчата за безумния богаташ. Тя е една от най-ярките в Свещеното Писание, една от необикновено важните за нашето духовно назидание, за правилното подреждане на земните дела. Вие чухте, че Господ предупреждавал богаташа: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?“ (Лк. 12:20). И тази притча завършва със следните думи: „Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“ (Лк. 12:21).

Днес почитаме паметта на свети великомъченик Димитрий Солунски. Той бил човек с удивителна съдба. Баща му бил проконсул (по нашему – губернатор), управлявал провинция на Римската Империя и, разбира се, според закона не могъл да бъде християнин. Но и бащата, и майката на св. Димитрий, въпреки официалните забрани, тайно изповядвали християнството и, очевидно,  са възпитали и сина във вярата Христова.