Какви са отношенията между мирянин и духовен отец?

Силно е да се каже, че изповедниникът е наш духовен отец в онзи смисъл, в който е съществувал в древността или в монашеството. Правилно е изповедникът да е един. Онзи християнин, който сменя изповедниците си често или поради някакви "съображения", вероятно е с нездрав духовен живот и има вътрешни душевни проблеми. Изповедникът трябва да е един, за да добие реално познание за състоянието на душата на изповядващия се (духовното чадо) и в съветите си към него по време на изповедта или в друг случай да му бъде полезен, за духовно изправление и лечение. Настоящите изповедници не са истинските духовни старци, каквито са били святите и богоозарени отци от миналото. Духовният старец е човек не само с придобита от опит и знание духовна мъдрост, той е човек, комуто се открива как точно да ръководи и води към спасението една човешка душа. Старчеството е призвание, дар от Бога, то не се придобива с човешки похвати и умения. Настоящите изповедници, могат да изиграят ролята на духовен старец, когато изповядващият често общува с тях, когато споделя своите притеснения и трудности в живота, затруднения при взимане на едни или други решения. Може да се очаква от тях напътствие, което ще е продукт на техния опит и дабра препоръка като духовно наставление, но не винаги може да е правилното решение по Божия воля, защото всички сме грешни. Обаче нямаме и друг вариант на избор. Затова нека изповедникът е и наш духовен приятел и наставник, но когато подходим за духовен или житейски съвет, да се помолим искрено на Бога, чрез изповедника да ни настави. А после като отидем при свещеника да се допитаме и да се доверим и ако е Божия воля ще имаме успех в предприетото, ако не е, то някак ще се осуети. Съвременните християни сме лишени от истински духовни отци в наше време, заради нехайния ни понякога християнски живот, заради маловерието ни, заради греховността ни. И в Библията виждаме как в Старозаветно време Бог е лишавал от упътване и пророци израйлския народ, когато се е отклонявал от ревностното служение на Бога и е падал в греховете на суеверието, езичеството и моралната деградация.