Видове богослужение

Ежедневен, седмичен и годишен кръг. В молитвата пулсира животът на Църквата. С молитва започва Църквата всеки нов ден; с нея тя ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневното и празничното богослужение, християнинът като жив член на Църквата участва и в нейния молитвен и благодатен живот.
В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.
Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: вечерня, повечерие (малко и велико), полунощница, утреня, часове (първи, трети и шести), литургия и девети час.
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието след вечеря, полунощницата след полунощ, утренята към зазоряване, часовете след утренята, литургията след часовете, деветият час след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Св. Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. всенощно бдение, което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване.
Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на възкресението Христово, понеделникът на св. безплътни сили (ангелите), вторникът на св. Иоан Предтеча, срядата на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли, петъкът на св. животворящ Кръст Господен, и съботата на св. Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на честваните събития през седмичните дни. Така например неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък покайни, в събота са траурни.
За по-голяма прегледност богослужебните последования от денонощния кръг могат да се изразят графически по долупосочения начин.
Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те Минеи (месечници), а на пасхалния в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).
Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги на едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на месни и сирни заговезни, Тодоровден, Неделя православна, Връбница, Велики четвъртък, велики Петък и Велика събота.
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25.ХII), Обрезание (1.I), Богоявление (6.I), Сретение (2.II) и Преображение (6.VIII). Господски празници са и подвижните Възкресение, Възнесение и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8.IХ), Въведение (21.ХI), Благовещение (25.III) и Успение (15.VIII).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.
По-големите празници се предшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържането от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помага за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.
Православната църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен. Великият пост започва с една седмица на по-слаб пост (Сирница), когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след Неделя сиропостна започва строгият пост и специалното великопостно богослужение, които траят до Велика събота включително всичко 48 дни. През първата великопостна неделя някои по-благочестиви християни тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито пият, като само в сряда след Преждеосвещената литургия вземат „аязма“ (св. Богоявленска вода), подкрепват се с малко суха храна и отново започват своя тридневен постен и молитвен подвиг. На Благовещение и на Връбница се разрешава риба.
Петровият пост започва от понеделник след Неделята на всички светии и продължава до Петровден.
Богородичният пост започва от 1 август и продължава до Успение Богородично. На Преображение Господне се разрешава риба.
Коледният пост започва от 15 ноември и трае до Рождество Христово.
Освен тия пости Църквата е отредила да не се яде блажно в сряда и петък на всяка седмица, както и на следните още дни: Въздвижение на светия Кръст, Кръстовден 14 септември, деня преди Богоявление (5 януари) и Отсичане главата на св. Иоан Предтеча 29 август. Постът в сряда и петък се нарушава през Неделята на митаря и фарисея, през Неделята след Петдесетница, през Светлата неделя (след Великден) и от Рождество Христово до деня преди Богоявление.
ВИДОВЕ БОГОСЛУЖЕБНИ ЧИНОДЕЙСТВИЯ
Богослужебните чинодействия по важност се делят на тайнства1 и треби. Тайнствата са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които при произнасяне на определена молитвена формула се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява, като ни очиства, възражда, подкрепя, освещава и спасява. Требите са установени от Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и телесна потреба. В по-широк смисъл и тайнствата могат да бъдат смятани за треби, особено тия, които задоволяват частни духовни нужди, като напр. тайнство Брак, Елеосвещение и др. Под думата „обред“ пък се разбира външната страна на богослужебните чинодействия.
БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ
Днес в православните църкви са в употреба следните по-важни богослужебни книги:
Служебник - съдържащ последованието на ежедневното богослужение. Тя е книга, предназначена за свещеника, и съдържа предимно оня богослужебен текст, който се произнася от свещенослужителите.
Требник - съдържа требите. И тя е книга предимно за свещенослужителите.
Напрестолно св. Евангелие - съдържа евангелските чтения за цялата година.
Апостол - съдържа чтения от апостолските послания за цялата година.
Часослов - съдържа ежедневните служби; предназначен е за четците и певците.
Октоих (осмогласник) - съдържа службите за всеки ден и глас от седмичния кръг.
Миней (месечник) - съдържа службите в чест на светиите и празниците за всеки ден от месеца.Има 12 минеи, според числото и името на всеки месец от годината.
Триод постен - съдържа службите от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота.
Триод цветен (пентикостар, петдесетдневник) - съдържа службите от Възкресение до Неделя след Петдесетница (Неделя на всички светии).
Ирмологий (катавасийник) - съдържа катавасиите (началните стихове от песните на канона) за всички празници.
Псалтир - съдържа псалмите на св. пророк и цар Давид.
Молебно пение - съдържа различните молебни.
Каноник - съдържа канони, акатисти, утринни и вечерни молитви и др.
Типик (устав) - книга, която излага реда на богослужението на всички дни и празници.