ПРОПОВЕД В ДЕНЯ НА УСПЕНИЕТО НА СВ. АП. И ЕВ. ИОАН БОГОСЛОВ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Схиархимандрит Иоан (Маслов)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Кой от хората, братя и сестри, така отблизо е познавал Спасителя, кой се е удостоил така пълно и ясно да съзерцава тайните на Неговото надсветовно и земно битие, както ублажаваният днес от цялата Православна Църква свети апостол и евангелист Иоан?

Светият апостол бил приятел Христов; той чувал биенето на сърцето Иисусово, когато по време на Тайната Вечеря се облегнал на гърдите Му.

И ако този велик богослов и тайнозрител казва: «Всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов» — значи, действително в любовта е скрит ключа и истинското християнско богопознание, и истинският християнски живот.

Преди да преминем към определението на думата «любов» и към това за каква именно любов говори апостол Иоан, трябва да уточним следното. В гръцкия речник под тази рубрика стоят три думи:

1. Любов плътска, животинска. Тя е способна да обича само плътски, греховни наслади. Имащите тази любов лица принасят голяма вреда както на своята душа, така и на своите ближни. Тя разрушава семейства, оставя сираци без надзор, принася вреда не само на обществото, но и на държавата в цялост. Тя е егоистична и безнравствена.

2. Филиа – това е приятелска любов. Но и тя също е несъвършена: днес - приятел, а утре - неприятел. Тази любов също има свои порочни страни. Човек, имащ такава любов, не е заинтересован за щастието и благополучието на своите ближни, но всячески се старае да извлече изгода за самия себе си.

3. Пневма - дух, духовна разположеност. Това е любов Божествена, жертвена. Тя обича Бога и човека само в Христа. Тя не завижда, не се гордее, на всичко вярва (1 Кор. 13: 4- 8). Заради нея Бог Слово е станал плът, претърпял всички страдания, Животворящия Кръст, за да спаси човека. Заради тази любов апостолите обходили цялата вселена, за да спасят човека и да му даруват Царството Небесно. Тази любов въодушевявала мъчениците в техните страдания. Заради тази любов богоносните отци и учители вселенски усърдно се подвизавали, пазейки Божието наследство от еретическите учения и дяволските козни. Заради тази любов светите отци усърдно се подвизавали до кръв против греха и претърпели различни видове смърт, за да живеят във Вечността с Христа. Тази любов е крепка, както смъртта.

Но ние трябва и тази любов да разберем правилно. Тази любов се изразява не само в това, че жали човека и не обръща внимание на греховността на неговите действия, но и в това, че, според апостол Павел, изобличава, запрещава, т. е. помага на човека да отстъпи от греха и да служи на единия Бог. Както лекарят понякога дава успокоителни лекарства, а понякога хваща нож в ръка с цел да изцели болния, така и тази Божествена любов приема различни средства за духовно изцерение.

Светият апостол, възлюбеният ученик на Господа нашего Иисуса Христа, е глашатай и проповедник на тази любов. През цялото написано от него Евангелие и през неговите три Послания като червена нишка преминава мисълта за това, че без любовта към Бога и човека е невъзможно да се достигне спасение. В основата на тази мисъл на свети Иоан лежи високата заповед на Иисуса Христа:”Да любите един другиго” (Ин. 13, 34). В едно от своите Послания Апостолът наставлява: „Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина” (1 Ин. 3:18).

Дълбоката любов към Христа все повече и по-ясно откривала пред духовния взор на Апостола най-съкровените тайни на Личността на Богочовека, докато, накрая, не го привела към най-пълно единение с Него. Христос за Апостола съставлявал всичко - начало и край на всяко битие (Ин. 1:3), Светлина, просвещаваща всеки човек (Ин. 1:9), жива вода, утоляваща духовната жажда (Ин. 4:14), хляб на живота (Ин. 6, 48-51), Път, Истина и Живот (Ин. 14:6).

В своето апостолско смирение свети Иоан Богослов въплътил най-висшата заповед на Своя Учител за всеобемащата жертвена любов, простираща се във вечността. И тази любов му принесла благо - навеки го съединила с възлюбления Учител. Затова той и казвал: „Който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него”(1 Ин. 4:16). И ако апостол Павел желаел след смъртта да бъде с Христа (Филип. 1:23), то апостол Иоан Богослов още приживе се сподобил да се облегне на гърдите Христови. Обичащият със сърце Апостол следвал навсякъде Христос. Като никой от учениците, той с живота си засвидетелствал своята любов и преданост към Христа. Само той бил докрай верен на Божествения Учител. Само у него самия силата на любовта към Христа била така велика, че, негледайки на никакви прегради, го повлекла след Христа до самата Голгота. Какво може да бъде по-висше и самоотвержено от тази любов, която заставила свети Иоан да забрави за своята възможна смърт от ожесточените мъчители на Христа, оставайки до Кръста Христов, и да раздели с Него кръстните страдания!

По време на разпъването на Христа всички ученици Го изоставили и побягнали (Мт. 26: 56), природата била хвърлена в смут: земята се разтресла, скалите се разклатили, слънцето помръкнало, а възлюбеният ученик Христов Иоан Богослов останал на Божествена стража при Кръста с Христа. В този момент, както разказва Евангелието, хората напущали Голгота в страх, биейки се в гърдите (Лк. 23:48), но сърцето на Апостола се изпълнило не със страх и ужас, а с благодатна тайнственост. Пред неговия взор се открили два свята: светът на Божествената Любов, умираща за греховете на хората, и светът на адската злоба, особено свирепстващата при Кръста Христов.

Тук, на Кръста, Иоан Богослов видял неизказаната Любов, Която не мисли зло. Думите на Христа «Прости им», т. е. на тези, които Го мъчели, заплювали Го в лицето, бичували Го и, накрая, разпнали, показали на Апостола, как трябва да се обичат хората и колко скъп е човека за Бога. Ето тази любов на Божествения Страдалеца към хората като че ли се преляла в сърцето на Апостола, изпълнила го. За Иоан Богослов станало ясно, че любовта към хората съставлява същността на Божествения живот и, обратното, любовта на човека към Бога служи като най-вярното средство за най-тясно единение с Бога. Ето защо светият Апостол до края на своя земен живот постоянно проповядвал за любовта. И даже когато той достигнал дълбока старост и вече не можел да говори с поучения, в неговите уста постоянно звучали думите: «Деца, обичайте се един друг».

Ако се запитаме: как да придобием такава любов, по какъв начин тя трябва да се прояви по отношение към човека? - На този въпрос ние ще намерим пряк отговор в словото Божие: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби… и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Ин. 14:21). Любовта към Бога и животът, съгласен с Неговата воля, неразлъчно са съединени помежду си. Чрез изпълнението на Божиите заповеди човек може да очисти своята душа от греховното напластяване, нанесено пороците и страстите.

Реалната любов, за която говори Иоан Богослов, се заключава в това, че ние сме понасяли един друг немощите си, прощавали сме обидите, нанесени на нашето самолюбие. Любовта, според Апостола, е пламък изгарящ и запалващ. Тя прави човека самоотвержен и му дава сила да принесе себе си в жертва на Бога и хората. Любовта е по-силна от смъртта, защото тя е благодатна сила Божия, действаща в нас. Бог е Любов, и тази любов обемат и изпълва със себе си всичко. Тя дава на човека живо усещане за небесното и Божественото, сродява човека с Небето, дава му да вкуси храната на бъдещия век (Евр. 6:5).

А без любов човек, ако и да обладава всички земни познания и да говори на всички езици не само човешки, но и ангелски, няма никаква стойност пред Бога. Такъв човек, по образния израз на апостол Павел, е мед що звънти или кимвал що звека (1 Кор. 13:1).

Само едното теоретическо знание на богословието не ни дава реално единение с Бога. Усвояването истините на вярата само с ума е мъртво, безжизнено, безплодно. Истинското познание за Бога се придобива с добри дела, одухотворени от любов. Нашите знания и разсъждения за благостта Божия, за Неговото милосърдие и дълготърпение още не са достатъчни за спасението. Трябва тези свойства на Божията същност да се пренесат в нашето сърце, и не само да се пренесат, но и да ги въплътим в своя живот, т. е. да направим нашето сърце проводник на доброто и любовта. Тогава ние няма да пропуснем ни то един случай да направим добро на ближния и, повече от това, ще бъдем готови да пожертваме своя живот заради неговото спасение. Само тогава ние ще усетим животворната сила и духовното богатство на благостта, милосърдието, дълготърпението и любовта Христови. Според степента на възрастване в душата на тези качества човек ще се приближава към Бога, ще се освещава и уподобява Нему. Бог е Любов, в Него са животът и светлината, мирът и радостта. Той е наш Създател и Промислител, и ние трябва да Го обичаме, защото Той по-напред ни възлюби (1 Ин. 4:19).

Помнейки и изпълнявайки всичко това, ние засвидетелстваме с това нашата искрена любов към Бога. И днес, в деня на паметта на светия апостол Иоан Богослов, нека усърдно да просим от него, да не пресъхва и у нас любовта Христова, и нас винаги да ни окриля Божественият дух на любовта. Амин.

Превод: свещ. Йоан Карамихалев