Из духовното наследство на сръбския старец Тадей Витовнишки (1914-2003 г.)

Версия за печат

С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е животът

С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът. Ако мислите ни са мирни, тихи, благородни и кротки, и жи­вотът ни ще е такъв. Ако обръщаме внимание на средата, в която живеем, ние влизаме в този мислен кръг, и тогава ня­маме мир и покой.

Всяко дело да посветим на Бога

Ние не разбираме смисъла на собствения си живот. Вся­ко дело тук на земята и във вселената е дело Божие. А ние всичко вършим хладно, неискрено. Това никой не би поне­съл, не само Бог. Знаем, че вселената е Божия, че планетата е Божия; всичко е Негово, без значение какво дело ни е по­ръчано - всичко принадлежи Нему.

Добър ли е човек или лош, вярващ или невярващ, съ­вестен към задълженията си или не, той ще отговаря за това. Ние не трябва да обръщаме внимание на това, кой ни запо­вядва, кой ни дава заданието, а да знаем, че всяка работа тук, на земята, и във вселената е Божия работа и трябва да я вър­шим от сърне, без резерви. Когато работим така, ние се ос­вобождаваме от вътрешното съпротивление. Тогава всяка наша постъпка допринася полза на всички, - от членовете на нашето семейство, до всички, с които общуваме. Значи винаги трябва да сме искрени, тогава ще излъчваме мир и тишина, любов и умиление. Със своите мисли привличаме или отхвърляме враговете и приятелите, роднините и близ­ките. Хората обръщат малко внимание на своите мисли и затова има много страдание.

За тайните мисли

Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схваща­ме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голя­мо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.

Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държава­та, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тиши­ната и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занима­ваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.

Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.

Нашият човешки род със своите мисли разрушава по­рядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е също­то - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи тряб­ва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобра­зи, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.

Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се тру­дим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем лю­бовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.

Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражня­ваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена мо­литва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.

Всяка работа е едновременно и молитва. Ако мислите ни са съсредоточени върху работата, ако я вършим от цяло­то си сърце, значи се трудим за Бога. Ако мислим, че рабо­тим заради хората, това е погрешно.

Да се молим на Бога от сърце

Молитва от сърце означава усърдна молитва. Да мо­лим Господа от сърце. Бог не иска някакви философски речи; нужно е да просим от сърце, както детето родителя: „Помог­ни на всяка душа, а и мене не забравяй, Господи! Помогни всички да имат мир и да Те обичат, както Те обичат ангели­те. Дай ни сила да Те обичаме, както Те обича Пресветата Майка. Дай и на мене тази сила, за да Те обичам!".

Защото против любовта никой няма сила да се бори. Любовта е непобедима сила, защото Бог е Любов.