ПРЕПОДОБНИ РОМАН ТЪРНОВСКИ - ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ДУХОВНИТЕ ТРАДИЦИ НА ПРЕПОДОБНИ ГРИГОРИЙ СИНАИТ В БЪЛГАРИЯ

Версия за печат

Немалък принос в разпространение на синаитско-исихастското движение в България внесъл преподобни Роман Търновски – приятел и съученик на преподобни Теодосий Търновски. Свети патриарх Калист в житието на преподобни Теодосий характеризира преподобни Роман „като човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди”.

Преподобни Роман произхождал от знатен и богат род. Родил се през 1310 година в Търново. Той познавал преподобни Теодосий от ранни години. Когато свети Теодосий по поръчение на преподобни Григорий Синаит пребивавал за втори път в Търново, преподобни Роман започнал да го моли да го вземе със себе си в Парория. Преподобни Теодосий склонил на молбата на свети Роман и го завел при блажения старец Григорий, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство. Преподобни Роман бил старателен и усърден ученик на великия Синаит. Той с дължимото смирение изпълнявал всяко възложено му послушание, бързо възраствал и в духовното дело.

Преподобни Роман живял в Парория дотогава, докато свети Григорий Синаит не го изпратил по манастирски дела до българския цар Иоан Алекандър. В негово отсъствие „наставникът на иноческото житие” великият Григорий Синаит се преставил пред Господа. След смъртта на стареца преподобни Роман станал верен ученик на преподобни Теодосий, сподвижник и последовател на всички негови духовни и просветителски действия и неотлъчен спътник във всички странствания. С преподобни Тедосий той основал Килифаревския манастир, след това манастира „Света Троица” на планината Устие в Пера, присъствал на Търновския събор през 1360 г..

Свети Роман е известен и като църковен писател, но, за съжаление, неговите съчинения не са се запазили. Когато преподобни Теодосий в началото на 1363 година се отправил в Константинопол, за предстоятел на обителта – наставник и възпитател на братята – той оставил преподобни Роман. Приел игуменството, преподобни Роман усърдно поучавал братята и се стараел във всичко да бъде ревнител на божествения Теодосий, „затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. А самият той внимателно спазваше постнически живот”.

Преподобни Роман страдал от изнурителна кашлица, но, пренебрегвайки своя недъг, той „утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.” Пред кончината си той, както пише свети Калист, „като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител”. Преподобни Роман починал на 17 февруари, вероятно, 1370 година (годината на кончината му не е точно установена).

Следва

Превод: Свещ. Йоан Карамихалев