ДУХОВНИ ЦЕНТРОВЕ, ОСНОВАНИ ОТ УЧЕНИЦИТЕ НА ПРЕПОДОБНИ ГРИГОРИЙ СИНАИТ

Версия за печат

В историята на България има упоменаване за група монаси-исихасти, за които въз основата на съвременни данни може с увереност да се говори, че са принадлежали към учениците на преподобни Григорий Синаит. Парорийската пустиня след кончината на нейния основател, поради турските нападения, прекратила своето съществуване. Монасите-исихасти били принудени да се разпръснат на разни страни. Мнозинството от тях останали в България, където те се поселили в труднодостъпни места.

В днешно време са известни няколко такива места, където, както предполагат изследователите, ученици на преподобни Григорий Синаит основали нови монашески центрове.

Един от тези значителни исихастски духовни центрове бил разположен в пещерите покрай река Русенски Лом. Тези пещери се намирали високо в скалите над реката и били твърде удобни за безмълвие. Монасите-отшелници използвали за жилища природни пещери, също издълбавали нови. Така възникнали много скални манастири, разположили се от село Басарбово нагоре по течението на реката. Особено големи манастири се намирали близо до селата Иваново и Писанец. За това свидетелстват множество съхранили се до наше време издълбани в скалите църкви, жилища на отшелници, многочислени фрески и надписи на стените.

В този план голям интерес представлява изсеченият доволно високо в скалата над реката манастир близо до село Иваново. На километър от селото, на левия бряг на реката, има пещера, наречена църквата. В тази църква-пещера на северната стена на притвора археологът Карел Шкорпил открил ктиторски портрет на цар Иоан Александър с нимб. На южната стена частично се е съхранило фресково изображение на свети Теодосий Търновски. Съдейки по фреските, може да се заключи, че манастирът бил създаден по време на царуването на Иоан Александър от монаси, към които царят имал особено благоволение. Както е известно, особена любов царят хранел към монасите-исихасти начело с преподобни Григорий Синаит.

Освен това, съществува още едно доказателство, че в Ивановския скален манастир се подвизавали исихасти-синаити, -това е откритата тук фреска на Преображение Господне.

Празникът Преображение Господне бил най-любим в синаитско-светогорските кръгове. Това се потвърждава от това, че многочислени храмове от Метеорите в Тесалия чак до Дунав били посветени в чест на този празник, а така също множество преображенски фрески и икони са създадени именно в този период. Преображението с нетварната Таворска светлина, както на човека, така и на творението в цяло, е една от главните мисли на синаитско-паламитското богословие и цел на живота за исихастите.

Значителни следи от монашеско присъствие, отнасящи се към ХІV век, били намерени в горното течение на река Русенски Лом. Тук при село Червен, - пише българският изследовател А. Василиев, - била въздигната силна крепост и създаден мощен военно-стратегически и духовно-просветителски център, който имал тясна духовно-културна връзка със столицата Търново и изпитвал нейното влияние”. По всяка вероятност, това е влиянието на Търновската школа на преподобни Теодосий.

Археологически разкопки в Мадарските възвишения на мястото на древните манастири показали, че основното строителство на манастирски жилища датира от ХІІІ-ХІV векове. Манастирите и скитовете в тези възвишения също така представлявали пещерни естествени и изкуствено създадени поселения. Монасите-отшелници се поселили в тях още от ІV век. Те поддържали връзка с обитателите на Света Гора. Това подготвило почвата за разпространение и процъфтяване на исихазма, което започнало, предполага се, с пришествието в тези места на монаси-синаити. „Най-висшето развитие на монашеската колония в Мадара, - казва Ст. Маслев, - съвпаднало с разпространението на исихазма в България през втората половина на ХІV век.

Превод: свещ. Йоан Карамихалев