Из духовното наследство на сръбския старец Тадей Витовнишки (1914-2003 г.)

Версия за печат

Каквито са мислите, такъв ни е и животът

Апостол Павел говори: „Ти казваш, че вярваш, хайде, покажи своята вяра с дела". И сатаната вярва и трепери, но се противи на Бога и на всяко добро. Мнозина на земята се мислят за невярващи, но когато размислим повече, вижда­ме, че няма нито едно разумно същество, което да не жадува със сърцето си за истинския живот и за абсолютната любов. Тя е тази, която не се променя, а трае довека. Ние от сърце копнеем за абсолютното добро, за абсолютния мир, а това означава, че в действителност сърцето ни жадува за Бога. Бог е живот, Бог е любов, Бог е мир, Бог е радост. Със сърцето си чезнем за Господа, а с мислите Му се противим. Сатаната вярва и трепери, но се противи. По същия начин безбожни­кът не е безбожник, а е противник на Бога. Нашата съпро­тива няма да навреди на Бога, защото Той е всемогъщ, а на самите нас. Мислите, разположенията, желанията ръково­дят нашия живот. Ако нашите мисли са мирни, тихи, пълни с любов, доброта, благородство и чистота, те ще ни дадат вътрешен мир, който ще сияе от нас. Ако носим в себе си негативни и бесовски мисли, тогава вътрешният ни мир се разорява.

Светите Отци казват за мислите: „Тази мисъл, която прогонва мира и донася смущение, е от ада, не трябва да я приемаме, а да я отхвърлим." Трябва да се трудим за свое добро, да се утвърди в нас мирът, радостта и Божията лю­бов. Нашият Отец Небесен желае децата Му да имат Него­вите любов, мир, радост, утеха, истинност и благородност. Господ желае, а и ние искаме да бъдем кротки и смирени, защото, ако сме такива, ще излъчваме благородство и доб­рота. Такава душа и да мълчи, изпуска мирни и тихи вълни, пълни с любов и доброта. Тя не се обижда, когато и се карат и ругаят, даже да я ударите, тя ще ви съжалява, че вие толко­ва много се мъчите. Такива на земята са малцина, но заради тях грее слънцето и Бог дава своя благослов да живеем и да имаме всичко, което ни е потребно. Трябва да се изменим мислено.

Бог е господар на всички умове

Бог е господар на всички умове. Той е силен и могъщ да преобрази всяка личност, за да дойде на себе си. Ако Гос­под не пробуди човека, когото нито майка, нито баща са упъ­тили на правия път, няма кой. Нито в училище е могъл да научи нещо, освен само да яде и пие в живота.

3а мислите

Още като дете много размишлявах за всичко. Обръ­щах внимание на мислите, а сега виждам, че съм остарял и не съм достигнал до тази степен, в която бях като дете; за­щото Сам Господ просвещава децата. Съвсем малък, още преди да тръгна на училище, забелязах, че моите мисли блуж­даят, докато другите деца играят. Това не е добре, си казах, аз трябва да бъда тук, съсредоточен над това, което става. Но напразно, мислите постоянно бягаха. Затова исках да раз­бера, как е било при светците, които за своя живот били прославени от Църквата.

Раят и адът са реални състояния на душата

Ето, нашата планета приближава своя край, всичко пре­минава невероятно бързо. Слава Богу, че е така, дано не е напразен този живот, да не се мъчим без причина. Царство­то Божие е мислено състояние на душата и адът също е мислено състояние. Един час сме в Рая, един в ада. Когато сме неразположени, нямаме мир и покой, тогава в нас е адът, а когато в сърцето ни има радост, веднага се чувстваме като в Рая. Затова трябва непрестанно да се трудим в молитвата. Малцина са тези на земята, които добиват безплатната бла­годат. Аз много съм се интересувал, как са се чувствали све­тите Отци по време на своя живот и как са успявали да запа­зят тази благодат до самия край.

Ние сме в духовна борба

Животът на земята е непрекъсната физическа и духов­на борба. Отначало войната е мислена, а когато не можем с мислите, тогава физически си разчистваме сметките. Ние сме в такова състояние, а си мислим, че се борим за вярата, но поотделно нищо не можем да направим, само ако се обеди­ним, тогава ще имаме сила и мощ. Длъжни сме да се борим, защото сме деца на паднали родители и нашите духовни вра­гове постоянно ни отвръщат от правия път. Неприятелят учи още малките деца да се противят на родителите, знаейки добре, че ако те се противят, по-късно лесно ще управлява техния живот и ще бъдат негови.

Неотдавна при мен дойде семейство, със своето 10—12-годишно момиченце. Помолиха я да ми каже, какво се случ­ва с нея. Тя каза: _„Аз обичал мажа и тате, защото и те много ме обичат. Много ги обичали но не зная защо в глава­та ми постоянно идва мисълта да им се противя, да не ги слушам, макар и да не го правя. Аз искам да слушам мама и татко, но нямам покой".

Виждате ли какво правят бесовете! Затова се борим непрестанно да усилим нашата вяра, а поднебесните духове постоянно смущават нашите мисли. Един подвижник два­найсет години се борил с мисълта, че няма Бог. Той се под­визавал сам в пустинята и дванайсет години се борил с бесо­вете, но Господ знаел защо е било нужно помисълът да го напада денонощно, затова допуснал да бъде в такава борба.

Между доброто и злото се води война. Ние желаем да бъдем добри, а бесовете не искат да имаме нито едно добро качество, а само лоши. Ето защо воюваме. Със свои сили не можем да се борим. Господ е наш защитник, а ние можем само искрено да молим помощ от Него и Той ще ни помогне.

Веднъж, когато бях в много тежко състояние, имах ви­дение. Спасителят ми каза да се поклоня на Неговата Пресвета Майка, защото Тя е защитница и покровителка на мо­насите.

Ние сме в постоянна борба, но мислената война не е про­тив плът и кръв, а против поднебесните сили на злото. Апостол Павел казва: „Добрия подвиг извърших, вярата опазих''.

Нужно е постоянно да припадаме към Господ и Бого­родица. Бог е силен да ни помогне, да ни даде Своята любов, да ни преобрази, за да ни има такива вовеки веков в Негови­те обятия.

„Затова и аз ти желая, душо моя - казах на момичето - така да се молиш на Господ, че да те удостои да Го оби­чаш толкова силно като Пресвета Богородица, ангелите и светиите. Тогава ще почувстваш велик мир и тишина в сър­цето си, защото се покланяш на Този, Който е безкраен и може да даде безкрайна любов и мир”.