Из духовното наследство на сръбския старец Тадей Витовнишки (1914-2003 г.)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Старец Тадей Витовнишки

Ние сме в духовна борба

Животът на земята е непрекъсната физическа и духов­на борба. Отначало войната е мислена, а когато не можем с мислите, тогава физически си разчистваме сметките. Ние сме в такова състояние, а си мислим, че се борим за вярата, но поотделно нищо не можем да направим, само ако се обеди­ним, тогава ще имаме сила и мощ. Длъжни сме да се борим, защото сме деца на паднали родители и нашите духовни вра­гове постоянно ни отвръщат от правия път. Неприятелят учи още малките деца да се противят на родителите, знаейки добре, че ако те се противят, по-късно лесно ще управлява техния живот и ще бъдат негови.

Неотдавна при мен дойде семейство, със своето 10—12-годишно момиченце. Помолиха я да ми каже, какво се случ­ва с нея. Тя каза: Аз обичал мажа и тате, защото и те много ме обичат. Много ги обичали но не зная защо в глава­та ми постоянно идва мисълта да им се противя, да не ги слушам, макар и да не го правя. Аз искам да слушам мама и татко, но нямам покой".

Виждате ли какво правят бесовете! Затова се борим непрестанно да усилим нашата вяра, а поднебесните духове постоянно смущават нашите мисли. Един подвижник два­найсет години се борил с мисълта, че няма Бог. Той се под­визавал сам в пустинята и дванайсет години се борил с бесо­вете, но Господ знаел защо е било нужно помисълът да го напада денонощно, затова допуснал да бъде в такава борба.

Между доброто и злото се води война. Ние желаем да бъдем добри, а бесовете не искат да имаме нито едно добро качество, а само лоши. Ето защо воюваме. Със свои сили не можем да се борим. Господ е наш защитник, а ние можем само искрено да молим помощ от Него и Той ще ни помогне.

Веднъж, когато бях в много тежко състояние, имах ви­дение. Спасителят ми каза да се поклоня на Неговата Пресвета Майка, защото Тя е защитница и покровителка на мо­насите.

Ние сме в постоянна борба, но мислената война не е про­тив плът и кръв, а против поднебесните сили на злото. Апостол Павел казва: „Добрия подвиг извърших, вярата опазих''.

Нужно е постоянно да припадаме към Господ и Бого­родица. Бог е силен да ни помогне, да ни даде Своята любов, да ни преобрази, за да ни има такива вовеки веков в Негови­те обятия.

„Затова и аз ти желая, душо моя - казах на момичето - така да се молиш на Господ, че да те удостои да Го оби­чаш толкова силно като Пресвета Богородица, ангелите и светиите. Тогава ще почувстваш велик мир и тишина в сър­цето си, защото се покланяш на Този, Който е безкраен и може да даде безкрайна любов и мир”.

При нас има ту утеха, ту борба, но малко са тези, които получават безценната благодат

Светите Отци казват, че безплатната благодат се дава на тези, които много са грешили и са натрупали голям жи­тейски опит и когато веднъж се обърнат към Господ, не се озъртат нито наляво, нито надясно, а вървят право към Него. Пример за това са апостол Павел, света Мария Египетска и много други, които, веднъж обърнали се към Бога, завинаги са останали с Него. Ние още не сме достигнали тази степен, още ни тегли нещо към земята. При нас има ту утеха, ту борба, но малко са тези, които добиват безплатната благо­дат. Аз се удивих, когато разбрах, че малко монаси са доби­ли тази благодат, а са я приели някакви обикновени мирски хора.

Трябва да се молим от сърце, защото Господ е Бог на сърцето

Светите Отци ни обясняват много неща за умната мо­литва - как трябва да управляваме ума и сърцето. Те казват, че е нужно да се постараем всяко наше дело, всяка мисъл да излиза от сърцето, защото чувстваме със сърцето, а не с гла­вата. Тя мисли, а в сърцето се съсредоточават всички сили на ума. Когато се молим, трябва да е от сърце, защото Господ е Бог на сърцето. Той е център на живота и на всяко живо съ­щество. Бог движи живота и не трябва да го търсим някъде далеко. Той е тук и очаква да Го приемем и да Му повярваме.

За родителското и съпружеското Благословение

Родителите имат голяма власт над своите деца. Те мо­гат да ги предадат или на Бога, или на дявола. Но не само родителите над децата, а и мъжът над жената има голяма власт.

През 1943 година при мен в Белград дойде една вярва­ща, донесе неща за манастира и поиска да се помоля силно за едно семейство. Мъжът и жената имали две деца, момиче на девет години, което било парализирано, и син, който работел при известни белградски търговци. Когато започ­нах искрено да се моля за тази жена и нейните две деца, имах големи изкушения и неприятности. Нямах мир и спокойст­вие. Отидох при своя духовник да се изповядам и му споде­лих, че когато се моля за това семейство, нямам спокойст­вие. Той ми каза: „Моли се, моли се за тях".

Аз продължавах да се моля, но и тогава нямах покой. Скоро тази жена дойде отново в манастира и аз я помолих да ми каже нещо повече за семейството. Тя разказа, че жената били омъжена за един евреин от Битолско. Родил им се син, когото след средното образование изпратили да учи търго­вия в богато белградско търговско семейство. Майката често навестявала сина си. След известно време и тя се устроила там като чистачка в магазина на същия търговец. Веднъж, когато се прибирала в своя дом, казала на мъжа си, че е ре­шила да го напусне и не може да живее повече с него. Тогава тя не знаела, че е бременна от него с второто дете. Той я заклевал да остане, защото живеели в съгласие, без разпра­вии. Тя като християнка кръстила първото си дете. Всичко правели заради децата. Но тя не искала да го послуша. Кога­то той разбрал, колко е твърдоглава, с голяма мъка я пуснал да си иде.

Отново отишла в Белград и продължила да работи в същото семейство. Потърсих я където работи, за да причастя второто й дете. Девойката беше болна психически и физически. Всичко, за което я предупреждавал мъжът, се изпълнило.

После размишлявах каква власт има мъжът над жена­та. Господ казал на нашата прамайка Ева, че за нейното непослушание ще е под властта на своя мъж. Осъзнах тога­ва, че нашите майки, които не слушат бащите ни, създават ад в къщата. Виждате какво носи непослушанието. Родителите имат велика власт над децата, но и мъжът на жената защото волята и е подчинена на мъжа.

Ето, много неща не знаем, но Господ ни ги открива, а к сега ни остава да се потрудим и да бъдем добри.

Източник: 
книгата "Мир и радост в Светия Дух"