Из духовното наследство на сръбския старец Тадей Витовнишки (1914-2003 г.)


Ние сме в духовна борба
Животът на земята е непрекъсната физическа и духовна борба. Отначало войната е мислена, а когато не можем с мислите, тогава физически си разчистваме сметките. Ние сме в такова състояние, а си мислим, че се борим за вярата, но поотделно нищо не можем да направим, само ако се обединим, тогава ще имаме сила и мощ. Длъжни сме да се борим, защото сме деца на паднали родители и нашите духовни врагове постоянно ни отвръщат от правия път. Неприятелят учи още малките деца да се противят на родителите, знаейки добре, че ако те се противят, по-късно лесно ще управлява техния живот и ще бъдат негови.
Неотдавна при мен дойде семейство, със своето 10—12-годишно момиченце. Помолиха я да ми каже, какво се случва с нея. Тя каза: „Аз обичал мажа и тате, защото и те много ме обичат. Много ги обичали но не зная защо в главата ми постоянно идва мисълта да им се противя, да не ги слушам, макар и да не го правя. Аз искам да слушам мама и татко, но нямам покой".
Виждате ли какво правят бесовете! Затова се борим непрестанно да усилим нашата вяра, а поднебесните духове постоянно смущават нашите мисли. Един подвижник дванайсет години се борил с мисълта, че няма Бог. Той се подвизавал сам в пустинята и дванайсет години се борил с бесовете, но Господ знаел защо е било нужно помисълът да го напада денонощно, затова допуснал да бъде в такава борба.
Между доброто и злото се води война. Ние желаем да бъдем добри, а бесовете не искат да имаме нито едно добро качество, а само лоши. Ето защо воюваме. Със свои сили не можем да се борим. Господ е наш защитник, а ние можем само искрено да молим помощ от Него и Той ще ни помогне.
Веднъж, когато бях в много тежко състояние, имах видение. Спасителят ми каза да се поклоня на Неговата Пресвета Майка, защото Тя е защитница и покровителка на монасите.
Ние сме в постоянна борба, но мислената война не е против плът и кръв, а против поднебесните сили на злото. Апостол Павел казва: „Добрия подвиг извърших, вярата опазих''.
Нужно е постоянно да припадаме към Господ и Богородица. Бог е силен да ни помогне, да ни даде Своята любов, да ни преобрази, за да ни има такива вовеки веков в Неговите обятия.
„Затова и аз ти желая, душо моя - казах на момичето - така да се молиш на Господ, че да те удостои да Го обичаш толкова силно като Пресвета Богородица, ангелите и светиите. Тогава ще почувстваш велик мир и тишина в сърцето си, защото се покланяш на Този, Който е безкраен и може да даде безкрайна любов и мир”.
При нас има ту утеха, ту борба, но малко са тези, които получават безценната благодат
Светите Отци казват, че безплатната благодат се дава на тези, които много са грешили и са натрупали голям житейски опит и когато веднъж се обърнат към Господ, не се озъртат нито наляво, нито надясно, а вървят право към Него. Пример за това са апостол Павел, света Мария Египетска и много други, които, веднъж обърнали се към Бога, завинаги са останали с Него. Ние още не сме достигнали тази степен, още ни тегли нещо към земята. При нас има ту утеха, ту борба, но малко са тези, които добиват безплатната благодат. Аз се удивих, когато разбрах, че малко монаси са добили тази благодат, а са я приели някакви обикновени мирски хора.
Трябва да се молим от сърце, защото Господ е Бог на сърцето
Светите Отци ни обясняват много неща за умната молитва - как трябва да управляваме ума и сърцето. Те казват, че е нужно да се постараем всяко наше дело, всяка мисъл да излиза от сърцето, защото чувстваме със сърцето, а не с главата. Тя мисли, а в сърцето се съсредоточават всички сили на ума. Когато се молим, трябва да е от сърце, защото Господ е Бог на сърцето. Той е център на живота и на всяко живо същество. Бог движи живота и не трябва да го търсим някъде далеко. Той е тук и очаква да Го приемем и да Му повярваме.
За родителското и съпружеското Благословение
Родителите имат голяма власт над своите деца. Те могат да ги предадат или на Бога, или на дявола. Но не само родителите над децата, а и мъжът над жената има голяма власт.
През 1943 година при мен в Белград дойде една вярваща, донесе неща за манастира и поиска да се помоля силно за едно семейство. Мъжът и жената имали две деца, момиче на девет години, което било парализирано, и син, който работел при известни белградски търговци. Когато започнах искрено да се моля за тази жена и нейните две деца, имах големи изкушения и неприятности. Нямах мир и спокойствие. Отидох при своя духовник да се изповядам и му споделих, че когато се моля за това семейство, нямам спокойствие. Той ми каза: „Моли се, моли се за тях".
Аз продължавах да се моля, но и тогава нямах покой. Скоро тази жена дойде отново в манастира и аз я помолих да ми каже нещо повече за семейството. Тя разказа, че жената били омъжена за един евреин от Битолско. Родил им се син, когото след средното образование изпратили да учи търговия в богато белградско търговско семейство. Майката често навестявала сина си. След известно време и тя се устроила там като чистачка в магазина на същия търговец. Веднъж, когато се прибирала в своя дом, казала на мъжа си, че е решила да го напусне и не може да живее повече с него. Тогава тя не знаела, че е бременна от него с второто дете. Той я заклевал да остане, защото живеели в съгласие, без разправии. Тя като християнка кръстила първото си дете. Всичко правели заради децата. Но тя не искала да го послуша. Когато той разбрал, колко е твърдоглава, с голяма мъка я пуснал да си иде.
Отново отишла в Белград и продължила да работи в същото семейство. Потърсих я където работи, за да причастя второто й дете. Девойката беше болна психически и физически. Всичко, за което я предупреждавал мъжът, се изпълнило.
После размишлявах каква власт има мъжът над жената. Господ казал на нашата прамайка Ева, че за нейното непослушание ще е под властта на своя мъж. Осъзнах тогава, че нашите майки, които не слушат бащите ни, създават ад в къщата. Виждате какво носи непослушанието. Родителите имат велика власт над децата, но и мъжът на жената защото волята и е подчинена на мъжа.
Ето, много неща не знаем, но Господ ни ги открива, а к сега ни остава да се потрудим и да бъдем добри.