Из духовното наследство на сръбския старец Тадей Витовнишки (1914-2003 г.)

Версия за печат

Заради смирените, кротки и простодушни деца, Господ ни дава Благосъстояние

Слава Богу за смирените, кротки и простодушни деца. заради които Господ ни дава благосъстояние. Става Богу, нашата земя е в умерения климат и всичко може да се про­извежда. В Сахара, Палестина, на Изток имат дъжд само зимата и хората много страдат, а на нас Господ ни е дал всич­ко добро и благословено само трябва да бъдем добри.

За властта на родителите над децата

Вижте онези, които живеят в брак. Всички, които са пристъпили към него без благословение или са били принуде­ни, нямат мир и е напразна тяхната любов. Голяма е властта на телесните и духовните родители. Много пъти съм чувал да казват неща, които по-късно се сбъдват на децата им.

Веднъж се удивих, как едни вярващи родители, погуби­ха сина си със своите мисли. Единственият им син беше вяр­ващо дете, възпитано още от малко в този дух, просто ангел, с невероятна доброта. При него отишла една девойка и го помолила за помощ. Тя забременяла от някакъв човек и молела младежа да се ожени за нея, защото родителите и братята и били строги и, ако забележели, че е бременна, не и оставало нищо друго, освен да се убие. Той се съгласил да подпише брачен договор и когато детето поотрасне, всеки да поеме отново по своя път. Тъй като те били от малко градче, всичко бързо се разчуло и майка му не могла да по­несе това. Баща му разбирал, че това си е неговият живот, но майката не искала и да чуе. „Не искам жив да го виждам" - говорела тя. Така и станало. Веднъж младежът с друг свой приятел се возили на мотор и катастрофирали. След това майката дойде при мене с голяма тъга и жалост. Аз и казах: „Ти си убила своя син. Виждаш ли колко са силни твоите мисли. Казала си, че не искаш да го видиш жив и ето това се случи". Ние, децата, трябва да слушаме родителите, за да имаме благословение.

За жалост малко са тези хора, които почитат родители­те си като светиня. Аз много пострадах, задето често осъж­дах баща си. Мислейки, че той прекарва малко време с децата си. Тези мои мисли предначертаха живота ми, заради тях пост­радах много. По време на окупацията два пъти бях осъждан на смърт. Преди не осъзнавах защо се случи това, но като разсъдих, видях, че аз съм този, който е планирал живота си.

Също така е очевидно, че онези, които имат неизказана любов, отварят всяка врата. Дори във войната, където няма живот, Господ пази по чуден начин онези, които имат любов спрямо родителите. Ако бяхме такива, състоянието на земята нямаше да е същото. Сега всички трябва да се молим да ни даде Господ сила и помощ.

Примири се със самия себе си, за да се примирят с тебе и Небето, и земята

Слава Богу, че попаднах при руснаци, за да мога да чета творенията на светите Отци. Между тях несравним пси­холог е свети Исаак Сирин. В неговите творения пише, че човек не трябва да дава своя вътрешен мир за нищо на света и на всяка цена да го запазва; и който се помири със себе си, с него ще се помирят и Небето, и земята. Виждате колко дълбоки мисли са това, много пъти си ги припомням, но и до днес не мога да достигна тази степен.

Без Бога не можем да обичаме даже и себе си

Ние всички можем да бъдем добри, ако с цялото си сър­це се съединим с Извора на живота, с Бога. Той ще ни даде сила да обичаме себе си и ближните. Без Бога не можем дори и себе си да обичаме. Много хора изпадат в отчаяние и въста­ват против собствения си живот, извършват самоубийство, защото без Бога ние не можем себе си да обичаме, а камо ли род­нините и близките, че дори и неприятелите. С Него можем всич­ко, защото Той е нашата сила и живот. Ние трябва да преклоним сърцето си пред някого, ако той е човек, може да ни обиди, а всички търсим безконечна и неизменна любов, без­краен мир. Кой може да ни даде това? Нито бащата, нито майката, нито брат или сестра, всички те могат да ни оста­вят, да ни презрат и отхвърлят. Защо ли? Защото всички сме ограничени от времето и пространството, всички сме в бор­ба с поднебесните сили, които постоянно извращават наши­те мисли.

Да не ставаме идоли един за друг

Комуто отдадем своето сърце, той може да ни остави и да ни нарани. В нашата чиста божествена любов, бесовете подхвърлят зли мисли и гледат да ни заробят. Божествената любов е безкрайна, всеобхватна, а ние оставаме едностран­чиви и поробени, привързани не само за живите същества, но и към мъртвите предмети. Нашето сърце е пленено от земни неща, и, ако някой ни ги отнеме, сърцето ни боледува.

На първо място трябва да обичаме Бога, след това род­нините и близките. Не трябва да ставаме идоли един за друг, това е против Божията воля.

Човекът е малък космос

Светите Отци казват, че сегашното ни раждане на зе­мята е допущение от Господ след грехопадението, защото Бог всичко е сътворил и е Родител на всичко. Но ето, за жа­лост, всичко се е повредило, включително и нашата приро­да, нашите прародители са били безсмъртни. Когато чове­кът паднал, дошла смъртта, повредил се материалният свят, защото Адам бил сътворен като венец на творението и гос­подар на вселената. Във всеки човек е застъпен целият мате­риален свят и всички умно-мислени сили. Затова се казва, че човекът е микрокосмос. Трябва да се върнем в лоното на своя Родител, за да укрепне вярата ни, да бъдем силни в Него и да пребъдваме в неговото Царство.

За протестантите

Сега в света става какво ли не. Много сме слушали за протестантите. Те са отпаднали от западната църква, не са се присъединили към Източната и са въвели много новости в своята вяра. Протестантите много се трудят и се молят, развили са мисионерството даже повече от римокатолиците, но те не осъзнават, че са под ръководството на поднебесните духове. Всички онези, които протестантите привеж­дат в християнството, неизбежно се включват към негатив­ната енергия и са под властта на падналите духове.

Съвършенството на християнския живот е крайното смирение

Започнах да ви говоря за протестантизма. Те обърнали в християнството около двеста хиляди индонезийци. Но всич­ки тези хора автоматически са включени в негативната енер­гия. При тях стават велики чудеса, възкресяват мъртви, прев­ръщат водата във вино, правят безкръвни операции само с ръцете си. Църковните Отци казват: „По вярата Господ всич­ко ще направи, но съвършенството на християнския живот е крайното смирение". Още древният пророк е рекъл: „На кого ще погледна, освен на кроткия и смирения по сърце?". Крот­ките и смирените ще наследят Царството Божие и на вас желая да бъдете синове на Светлината, заедно да видим Господа и да Го славим през всички времена на вечността.