Из духовното наследство на сръбския старец Тадей Витовнишки (1914-2003 г.)
Бог всичко ни открива, но е потребно и малко разсъждение, защото има много тайнствени неща, които не можем да разберем. От нашите мисли произлиза или добро, или зло, хармония или дисхармония в семейството. Вярващите желаят винаги да бъдат добри и миролюбиви, те се трудят и стараят, но земните грижи често претоварват човека. Господ е взел че е необходимо да изправим себе си, да се спасяваме, тогава мнозина около нас ще се спасят. Нужен е труд, за да станем добри, тихи и мирни, за да чувстват хората редом с нас мир и тишина. Вие и сами виждате, че със своите мисли можем да привличаме и да отблъскваме хората от себе си. Трябва да се изменим, да усилим вярата си и да се трудим.
Хаосът в нашата държава идва от нашите мисли
Малко вяра имаме в Господ и малко упование. Ако се уповавахме на Него, дори колкото на приятелите си, не бихме страдали толкова в нашата държава. Мисленият хаос в страната идва от мислите. Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божията енергия и божественият живот. Всеки човек като носител на тази енергия, когато се съедини с останалите, създава огромна сила и неприятелят бяга от него. Ако политиците ни бяха единомислени, не бихме имали неприятели, враговете не биха ни вредили нито с оръжие, нито с войска, с нищо.
Защо и как да обичаме своите неприятели
Ние сме същества, създадени от Бога, но не умеем да живеем правилно и създаваме ад в себе си и около себе си. Владика Николай Велимирович разказваше за един свещеник, който постоянно искал да го преместят на друго място. На неговите молби владиката отговорил: „Отче, на драго сърце бих те преместил, където искаш, но там не би могъл да носиш самия себе си". Още казваше: „Ако човек не си навреди сам, дори дяволът не може да му навреди".
Господ ни е дарувал всичко и от нас зависи да бъдем добри. Докато обръщаме внимание на отрицателните черти на хората, с които общуваме, не можем да имаме мир и покаяние.
Но Господ ни заповядва да обичаме враговете си? Не заради тях. а заради нас. Докато задържаме в себе си мисълта за обидата, която са ни нанесли неприятелите, приятелите, роднините и близките, няма да имаме мир и покой и живеем в адско състояние. Необходимо е да се освободим от това зло, да го отхвърлим като че ли нищо не е било, да простим всичко.
Много внимание и много любов — друг начин няма
Нужно е родителите да имат голямо търпение в живота и в семейството с децата. Ние ругаем своите деца, но нямаме право на това, защото не сме ги упътили на правия път. Една лекарка ми писа писмо, в което казва: „С моя мъж, който също е лекар, имаме един син. Той вече разби три коли, слава Богу, че е още жив! Сега отново иска да му купим кола, но и нямаме материална възможност. Когато се върнем от работа, той иска насила пари и от мене, и от мъжа ми. Какво ла правим, как да решим този проблем?" Аз и отговорих, че те сами са виновни за всичко. Имайки едно дете, те са изпълнявали всичките му желания, още от съвсем малко.
Докато е бил малък, е имал малки прищевки, сега е голям и изискванията са големи. Единственото, което им е останало, е да посветят много внимание и любов на своя син, за да дойде на себе си и да разбере, че родителите му желаят най-доброто. Няма друг начин. Виждате как със своите мисли и желания ние можем да изправим своя живот и живота на близките си. Желая ви да бъдете такива.
Нашите мисли и хармонията в семейството
Вие и сами виждате как, в зависимост от нашите мисли и желания, можем да създаваме в семейството хармония или дисхармони. Когато стопанинът на дома е натоварен с грижи и мисли за някаква трудност, той създава безпокойство не само на себе си, а и на цялото семейство. Всички в къщата са подтиснати, нямат мир, нито утеха. Главата на семейството трябва да излъчва доброта, за да се предава тя и на останалите. Ние сме такъв мисловен апарат... Навремето не знаех, че човек не трябва да обижда своите родители, нито телесните, нито духовните. Даже и в мислите си. Аз не осъзнавах, какви тежки последствия за нас носи оскърблението на другите. Много пострадах от това, че мислено обиждах баща си и досега не преставам да се кая. Той беше мирен, тих и кротък човек, невероятен добряк. Никога не е боледувал в своя живот, защото имаше постоянен вътрешен мир и органите му работеха без натоварване. Баща ми гледаше на живота като на спектакъл и когато някой го обиждаше, той не се сърдеше. Бих бил щастлив да имам неговите качества. Но синовете повече приличат на майките си, а дъщерите на бащите. Хората не знаят защо става така, че в едно семейство се раждат момичета, а в друго момчета, но Господ ни открива причината. Много зависи от кръвта на родителите; ако тя е сходна по свойства, се раждат мъжки и женски деца, ако кръвта на майката е по-силна, се раждат синове, а ако е по-силна кръвта на бащата, се раждат момичета. Това може да се види на много места, например при пчелите. Пчеларите добре знаят, че майката веднъж в живота се чифтосва с търтея. Докато носи семето на едната и другата страна, майката ражда и пчели, и търтеи. След две години пчеларят трябва да я отстрани, защото започва да носи само мъжки яйца и няма вече пчели.
Монахът е молитвеник за целия свят
Простете ми, че се отклоних от темата, но ето, което имам в себе си, това и говоря. Защото всеки изнася това, което има, а аз желая доброто на своя народ и на целия свят. Затова съществуват монасите. Веднъж ме попитаха, какво означава да бъдеш монах великосхимник. На този въпрос е отговорила Пресвета Богородица: ..Монахът великосхимник е молитвеник за целия свят, този, които се моли Господ да спаси целия свят". Нашият дълг е да се молим искрено за всички, за да им подари Господ мир и радост.