КОГА СЕ Е ПОЯВИЛА ЗВЕЗДАТА И КОГА СА ДОШЛИ МЪДРЕЦИТЕ ПРИ РАЖДАНЕТО НА СПАСИТЕЛЯ?

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Архим. Епифаний Теодоропулос

Когато човек чете евангелския разказ според Матей и Лука за раждането на Господ Иисус Христос, изглежда, че сякаш двамата евангелисти си противоречат. За разрешаването на това привидно противоречие и недоумение ще ни послужат отговорите на следните три взаимосвързани въпроси: Кога се появила звездата на изток, довела мъдреците във Витлеем – преди раждането на Спасителя, за да съвпадне тяхното идване с нейната поява или едновременно с раждането, тъй че мъдреците дошли доста време след раждането? Защо когато св. ев. Лука споменава, че Господ се родил в ясли, св. ев. Матей казва, че мъдреците дошли и Го намерили „в къщата” заедно с Майка Му? Как се обяснява различието в разказа на двамата евангелисти, относно бягството на светото семейство в Египет?

По-точно имаме предвид следното: и двамата евангелисти споменават, че Спасителят се e родил във Витлеем. След това ев. Матей разказва, че Господ с Майка Му и Йосиф отпътували от Витлеем за Египет. В същото време ев. Лука повествува, че след 40 дни те отишли в Йерусалим (за обряда на „очистването”), а след това заминали за Назарет: „И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет” (Лука. 2:39). Възниква недоумението: щом св. ев. Лука казва, че след Сретението се заселили в Назарет, тогава кога станало бягството от Витлеем  в Египет?

Преди Сретението със сигурност не, защото не биха могли да отидат и да се върнат от Египет за 40 дни, та да се случи Сретението; това изисквало доста време. Значи бягството трябва да е станало след Сретението.

Ето обаче безизходицата: ев. Лука казва, че след Сретението Господ, заедно с Майка Му и Йосиф, се заселил в Назарет, докато бягството е станало от Витлеем. Тогава кога е станало бягството?

Ще се върнем отново на този въпрос, след като разрешим първо въпроса със звездата.

Св. Йоан Златоуст смята, че тя се e появила преди Рождество Христово. „Преди много време”, казва светият отец, „ми се струва, че e изгряла звездата” (Migne 57, 76). И на друго място: „Много време преди (Рождеството) се e явила звездата” (пак там).

На същото мнение е и Никифор Калист, който казва: „(Мъдреците) като видяха звездата..., изгряла даже две години преди, а не две години след раждането” (Migne 145, 669).

Ако последваме обаче това мнение, основавайки се на него, ще стигнем до противоречие. Ако звездата се беше появила преди раждането на Спасителя, то мъдреците щяха да дойдат в дните непосредствено след Рождество. Обаче тогава, непосредствено след заминаването на мъдреците, божественият Младенец щеше да замине за Египет и нямаше да се извърши Сретението. Може би някой ще каже, че звездата се e появила преди Рождество, но мъдреците дошли веднага след Сретението, а не преди него. Да, но тогава Господ щеше да се намира в Назарет, както повествува Лука, и те нямаше да Го намерят във Витлеем.

Следователно, това предположение не е правилно и ние трябва да приемем мнението, според което звездата се e явила едновременно с раждането на Спасителя, а мъдреците пристигнали около две години по-късно. С това е съгласен и Евсевий Кесарийски, който казва, че „две години изминали от раждането на Иисуса до пристигането на гореспоменатите (т.е. мъдреците)” (Migne 22, 933).

Но и това не разрешава автоматично въпроса. Трябва да предположим още нещо. Какво по-конкретно? Да допуснем, че Лука с думите: „И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет” няма предвид, че са се върнали веднага, а след неопределен период от време, така че можем да приемем, че след Сретението са се върнали във Витлеем, след което са заминали за Египет и накрая са се заселили в Назарет? Това обаче е насилване на текста. Между изразите „когато свършиха” и „върнаха се” съществува тясна хронологическа връзка, която не позволява нито изминаването на дълъг период от време, нито вмъкването на такъв епизод, какъвто е бягството в Египет. Следователно, това предположение, както и другото, което разгледахме първоначално, не е издържано. Единственото, което разрешава и обяснява различието в текста, без да го насилва, според нас е следното:

Както е известно, Витлеем бил родното място на Йосиф Обручник. Логично е да предположим, че го е посещавал често заедно със своето „семейство”. „Вероятно не само втори път, но често е посещавал заедно с тях мястото (т.е. Витлеем), говори Евсевий Кесарийски (Migne 22, 936). И Калист казва, че Йосиф и „семейството” му прекарвали толкова време в Назарет, колкото и във Витлеем. „Живееха и на двете места; получавайки доход, както трябва да се предполага, и в двете” (Migne 145, 669). Вероятно Йосиф е имал някакъв наследствен имот там.

След като разказва за Младенеца Христос, Който се намира в Назарет за обряда на „очистването”, Лука премълчава за събитията от живота Му до дванадесетгодишната Му възраст. Този период остава открит за всяко разумно и непротиворечащо на духа на Писанието предположение. Това премълчаване не изключва една такава хипотеза.

Следователно смятаме, че Йосиф заедно със Св. Богородица и Господ, след като прекарали известно време в Назарет (след обряда на очистването), се върнали отново във Витлеем. Именно по време на това второ (след преброяването) пребиваване във Витлеем се е извършило и поклонението на мъдреците и бягството в Египет след тяхното заминаване.

На това предположение по никакъв начин не противоречи разказът на Матей за мъдреците и бягството в Египет.

Цялото описание на раждането на Спасителя у Матей се състои от думите: „И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус”. След това, бързайки да разкаже за мъдреците, пропуска подробностите около раждането, обрезанието, както и Сретението и продължава чак с историята за мъдреците.

Така междувременно можем да вмъкнем и отиването в Назарет след Сретението (за което споменава Лука), както и повторното пристигане във Витлеем.

Следва да се отбележи, че това предположение, доколкото поне ние можахме да установим, е изказано за пръв път от споменатия по-горе Евсевий Кесарийски.

Следователно, по време на второто (след преброяването) посещение на Витлеем дошли мъдреците и се поклонили на Спасителя. А след тяхното заминаване Св. Богородица, заедно с Младенеца и Йосиф по нареждане на ангела заминали за Египет, за да избегнат опасността от звероподобния Ирод.

Колко точно време останали в Египет не е известно. Според споменатия Никифор Калист Господ „останал в Египет чак до три години” (Migne 145, 673). Според други – по-малко. При всички положения, след смъртта на Ирод Йосиф е призован по божествено повеление да се върне от Египет и след връщането му, се заселва вече окончателно в Назарет.

Сега вече можем лесно разрешим и второто недоумение (къща-обор). След като приехме, че поклонението на мъдреците се извършило при второто посещение на светото семейство във Витлеем – когато вече не е имало толкова много народ, както първия път при преброяването – Йосиф и Св. Богородица вече могли лесно да намерят къща, където да отседнат. Или, както казва Евсевий Кесарийски: „Понеже във Витлеем имало свободно място, лесно намерили подслон” (Migne 22, 936).

И да обобщим в заключение:

Звездата изгряла около раждането на Спасителя. Мъдреците дошли във Витлеем след изминаването на около две години след Рождество Христово. Господ след своето Сретение заминал за Назарет. След като останал там известно време, се върнал отново във Витлеем, където Го намерили мъдреците. Поклонението на мъдреците се извършило в къща, в която се намирал Господ, понеже във Витлеем вече нямало пренаселение и много жилища били празни. След посещението на мъдреците, Йосиф заедно с Младенеца и Майка Му заминали за Египет, откъдето се завърнали след смъртта на Ирод и се заселили вече окончателно в Назарет.

Смятаме, че по този начин горното недоумение намира решението си, без да насилваме текста.

© 2010 Адаптиран превод от гръцки език: Алексей Стамболов

* Бел. прев.: Горното предположение – а именно, че мъдреците дошли при Богомладенеца Христос, когато Той вече бил на двегодишна възраст – се подкрепя и от следните думи на св. ев. Матей: “Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците” (2:16).