БОГОЯВЛЕНСКИЯТ ВОДОСВЕТ - оли­цет­ворение на един­с­т­во­то на Цър­к­ва, дър­жа­ва и ар­мия

Версия за печат

Хрис­то­ва­та цър­к­ва праз­ну­ва де­ня на све­то­то Бо­го­яв­ле­ние още от за­раж­да­не­то си ­ ед­но от апос­тол­с­ки­те пос­та­нов­ле­ния при­зо­ва­ва вяр­ва­щи­те да имат ве­ли­ка по­чит към де­ня, в кой­то Гос­под ни е явил Сво­я­та Бо­жес­т­ве­ност. Тър­жес­т­ве­но­то ос­ве­ща­ва­не на во­да­та се съ­вър­з­ва с древ­на­та тра­ди­ция на Йе­ру­са­лим­с­ка­та цър­к­ва, ко­я­то в на­ве­че­ри­е­то на праз­ни­ка за­поч­на­ла да из­вър­ш­ва шес­т­вие до ре­ка Йор­дан, за да въз­по­ме­не по­та­пя­нето на Спа­си­те­ля в реч­ни­те во­ди. В ран­ни­те хрис­ти­ян­с­ки вре­ме­на Бо­го­яв­лен­с­ки­ят во­дос­вет е от­с­луж­ван през нощта сре­щу праз­ни­ка и е свър­з­ван съ­що с ос­ве­ща­ва­не­то на во­да за тайн­с­т­во­то кръ­ще­ние, тъй ка­то то­га­ва мно­го ог­ла­ше­ни при­е­ма­ли све­то­то кръ­ще­ние, под­ра­жа­вай­ки на са­мия Син Бо­жий.

През V в. анти­о­хийс­ки­ят пат­ри­арх Пе­тър Гна­февс въ­веж­да от­с­луж­ва­не­то на два во­дос­ве­та ­ един пре­ди праз­ни­ка, т. е. на пе­ти яну­а­ри, и един на са­мия праз­ник. С ос­ве­те­на­та во­да би­ли бла­гос­ла­вя­ни не са­мо но­во­пок­ръс­те­ни­те, но и всич­ки хрис­ти­я­ни, ко­и­то учас­т­ва­ли в све­та­та Ли­тур­гия. И ма­кар во­дос­ве­тът да се пре­вър­нал в ед­но от най-по­пу­ляр­ни­те цър­ков­ни бо­гос­лу­же­ния, са­мо во­дос­ве­тът, от­с­луж­ван на Бо­го­яв­ле­ние бил удос­то­ен с по­чет­но­то наз­ва­ние “ве­лик”. За­що­то то­ва е един­с­т­ве­ни­ят во­дос­вет в го­ди­на­та, кой­то въз­по­ме­на­ва ве­ли­ко­то съ­би­тие в чо­веш­ка­та ис­то­рия ­ явява­ва­не­то на Бо­га пред све­та в три­те Му ипос­та­си, ста­на­ло при по­та­пя­не­то на Иисус Хрис­тос в ре­ка Йор­дан.

За­то­ва и во­да­та, ос­ве­те­на на то­зи праз­ник се на­ри­ча “ве­ли­ка све­ти­ня”. Ве­ро­ят­но с ут­вър­ж­да­ва­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то в Из­точ­на­та рим­с­ка им­пе­рия, по-сет­неш­на­та Ви­зан­тия, Ве­ли­ки­ят бо­го­яв­лен­с­ки во­дос­вет при­до­би­ва поз­на­то­то ни и днес зна­че­ние на дър­жа­вен ри­ту­ал, кой­то съ­би­ра на ед­но мяс­то дър­жав­на­та власт, цър­к­ва­та и войс­ка­та. Об­раз­но ка­за­но, Бо­го­яв­лен­с­ки­ят во­дос­вет е един от ри­ту­ал­ни­те об­ра­зи на прок­ла­ми­ра­на­та във Ви­зан­тия док­т­ри­на на “сим­фо­ни­я­та” ­ съз­ву­чи­е­то меж­ду дър­жав­на­та власт и цър­ков­на­та власт. Осо­бе­но ин­те­ре­сен мо­мент в ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на праз­ни­ка е бла­гос­ла­вя­не­то на бой­ни­те зна­ме­на с бо­го­яв­лен­с­ка­та во­да.

Прев­ръ­ща­не­то на во­дос­ве­та във войн­с­ки ри­ту­ал се свър­з­ва с вяр­ва­не­то, че ос­ве­те­на­та от Бо­жи­я­та бла­го­дат во­да очис­т­ва чо­ве­ка от гре­хо­ве­те и мо­же да про­гон­ва вся­как­ви зли си­ли, вклю­чи­тел­но и фи­зи­чес­ки­те неп­ри­я­те­ли. Св. ап. Ма­тей пи­ше: “Во­да­та се ос­ве­ща­ва, за да под­к­ре­пя със си­ла­та си здра­ве­то на чо­ве­ка, да из­це­ля­ва бо­лес­ти­те, де­мо­ни­те да про­гон­ва и всич­ки неп­ри­ят­нос­ти да от­б­лъс­к­ва.” За­то­ва пре­ди сра­же­ния пра­вос­лав­ни­те ар­мии са бла­гос­ла­вя­ни със све­те­на во­да ­ с пре­чис­те­ни ду­ши воини­те вли­за­ли в боя и вяр­ва­ли, че имат Бо­жи­я­та зак­ри­ла.

Ед­но от най-ран­ни­те ис­то­ри­чес­ки сви­де­тел­с­т­ва за бла­гос­ла­вя­не­то на бой­ни­те зна­ме­на и войс­ка­та със све­те­на во­да е от вто­ра­та по­ло­ви­на на VII в. По вре­ме­то на ви­зан­тийс­кия им­пе­ра­тор Кон­с­тан­тин По­го­нат в ази­ат­с­ки­те те­ри­то­рии на Ви­зантия за­поч­ват араб­с­ки­те на­шес­т­вия. Пре­ди ед­на от ре­ши­тел­ни­те бит­ки той за­по­вя­дал да бъ­де от­с­лу­жен во­дос­вет, с кой­то да бъ­де бла­гос­ло­ве­на пра­вос­лав­на­та ви­зан­тийс­ка войс­ка.

Тъй ка­то в сра­же­ние бой­ни­те зна­ме­на ста­ва­ли без­мъл­в­ни сви­де­те­ли на кръ­воп­ро­ли­тие и на­си­лие, то на Бо­го­яв­лен­с­кия во­дос­вет Цър­к­ва­та ги очис­т­ва, бла­гос­ла­вяй­ки ги с ос­ве­те­на­та во­да и въз­в­ръ­ща тях­на­та свя­тост, ко­я­то са по­лу­чи­ли при ос­ве­ща­ва­не­то им. И за съ­жа­ле­ние точ­но с то­зи мо­мент от ритуала е свър­за­на ед­на греш­ка, ко­я­то пос­то­ян­но се пов­та­ря. “Бла­гос­ла­вя­не­то” на зна­ме­на­та чес­то се обър­к­ва с “ос­ве­ща­ва­не”. Всъщ­ност бой­ни­те зна­ме­на, как­то и все­ки пред­мет, се ос­ве­ща­ват са­мо вед­нъж ­ и то­ва ста­ва при връч­ва­не­то им на съ­от­вет­на­та войс­ко­ва част. А вся­ка го­ди­на на Бо­го­яв­ле­ние или Гер­гьов­ден чрез по­ръс­ва­не със све­те­на во­да те от­но­во са бла­гос­ла­вя­ни. За­що­то ма­кар чо­век да е ос­ве­тен и об­но­вен при кръ­ще­ни­е­то си с Бо­жи­я­та бла­го­дат, а един пред­мет ­ при ос­ве­ща­ва­нето му, све­тът про­дъл­жа­ва да но­си в се­бе си къл­но­ве­те на гре­хов­на­та не­чис­то­та на пър­ви­те хо­ра. Зато­ва и хо­ра­та, и всич­ко в обкръ­жа­ва­щия ги свят от­но­во мо­же да се ос­к­вер­ни.

Цър­к­ва­та чрез тайн­с­т­ва и мо­лит­ви от­но­во и от­но­во очис­т­ва не са­мо чо­ве­ка, но и мно­го от не­ща­та, ко­и­то той пол­з­ва в жи­во­та си ­ из­ди­гай­ки прег­ра­да пред гре­ха и сквер­но­та­та, ко­я­то деб­не в све­та. За Цър­к­ва­та вои­ни­те са част от ней­но­то Хрис­то­во пас­т­во, при то­ва част, ко­я­то осо­бе­но се нуж­дае от ду­хов­ни гри­жи, за­що­то хо­ра­та под па­гон се на­ми­рат пос­то­ян­но в ек­с­т­ре­мал­ни­те ус­ло­вия на бой­на­та служ­ба. За­то­ва на все­ки войн­с­ки во­дос­вет Цър­к­ва­та от­п­ра­вя мо­лит­ва към Гос­под да да­ря­ва на воини­те и тех­ни­те зна­ме­на си­ла­та, да про­гон­ват всич­ки “неп­ри­ят­нос­ти” ­ т. е. да по­беж­да­ват про­тив­ни­ка, с кой­то се сра­жа­ват или да бъ­дат не­до­се­га­е­ми за не­го. Но за раз­ли­ка от Гер­гьов­ден, ко­га­то во­дос­ве­тът се от­с­луж­ва спе­ци­ал­но за войс­ка­та, ка­то спе­ци­фи­чен ар­мейс­ки ри­ту­ал, на Бо­го­яв­ле­ние бла­гос­ла­вя­не­то на бой­ни­те зна­ме­на е част от древ­на­та тра­ди­ция, с ос­ве­те­на­та во­да да се бла­гос­ла­вя це­лият бо­го­мо­лен на­род, част от кой­то са и при­със­т­ва­щи­те ар­мейс­ки час­ти.

След пок­ръс­т­ва­не­то на Бъл­га­рия Ве­ли­кият бого­яв­лен­с­ки во­дос­вет е въз­п­ри­ет в на­ше­то бо­гос­лу­же­ние и с не­го­вия вла­де­тел­с­ко-во­е­нен ас­пект. Из­вестно е, че в сто­ли­ца­та на Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во ­ Тър­но­во ­ на Йор­да­нов­ден ста­ва­ло ли­тий­но шес­т­вие до р. Ян­т­ра, къ­де­то бил от­с­луж­ван Ве­ли­кият во­дос­вет. По вре­ме на то­ва шес­т­вие, в при­със­т­ви­е­то на бъл­гар­с­кия цар и пат­ри­ар­ха, но­сели го­лям про­це­си­о­нен кръст-ре­лик­ва­рий, в кой­то би­ла вгра­де­на час­ти­ца от Хрис­то­во­то раз­пя­тие. То­зи кръст при­над­ле­жал на ви­зан­тийс­кия им­пе­ра­тор Исак II Ан­гел и бил част от по­ход­на­та му цър­к­ва. При раз­г­ро­ма му в Трев­нен­с­кия про­ход през 1190 г. от цар Асен I той го взи­ма ка­то без­це­нен тро­фей и го до­на­ся в Тър­но­во.

Как­то пи­ше един ви­зан­тийс­ки хро­нист: “Бъл­гар­с­ко­то пле­ме се въз­гор­дя­ло, по­не­же спе­че­ли­ло го­ля­ма пляч­ка, а съ­що та­ка и най-цен­ни­те им­пе­ра­тор­с­ки зна­ци... и са­мия им­пе­ра­тор­с­ки кръст. Ма­кар един от све­ще­ни­ци­те да го бил хвър­лил, те го на­ме­ри­ли в ре­ка­та. Той бил нап­ра­вен от зла­то, а в сре­да­та си имал час­ти­ца от све­то­то дър­во, на ко­е­то бил при­ко­ван Хрис­тос.” Не е из­вес­т­но да­ли при бяг­с­т­во­то си във Ви­зан­тия цар Йо­ан Асен III не е из­не­съл със се­бе си та­зи ре­лик­ва или сле­ди­те й се гу­бят след ос­ман­с­ко­то на­шес­т­вие и прев­зе­ма­не­то на Тър­но­во.

Във ве­ко­ве­те след ос­ман­с­ко­то зав­ла­дя­ва­не на Бал­ка­ни­те Ру­сия ос­та­на­ла един­с­т­ве­на­та не­за­ви­си­ма пра­вос­лав­на дър­жа­ва. Тя за­паз­ва тра­ди­ци­я­та на Бо­го­яв­ле­ние да бъ­дат бла­гос­ла­вя­ни войс­ко­ви­те час­ти и тех­ни­те бой­ни зна­ме­на. Са­мо го­ди­на след Ос­во­бож­де­ни­е­то ни Бо­го­яв­лен­с­ки­ят во­дос­вет е въ­ве­ден ка­то ри­ту­ал в на­ша­та ар­мия по рус­ки мо­дел от пър­вия ми­нис­тър на вой­на­та в Кня­жес­т­во Бъл­га­рия ­ ген. Пьотър Па­рен­сов.

Впос­лед­с­т­вие Бо­го­яв­ле­ние ста­ва един от офи­ци­ал­ни­те праз­ни­ци на Тре­то­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во и ка­то та­къв е чес­т­ван до 1946 г. На то­зи ден във всич­ки гар­ни­зо­ни на стра­на­та е от­с­луж­ван Ве­ли­кият бого­яв­лен­с­ки во­дос­вет. В сто­ли­цата Со­фия бо­гос­лу­же­ни­е­то е из­вър­ш­ва­но на пло­щад “Алек­сан­дър I” ­ в прос­т­ран­с­т­во­то меж­ду Дво­ре­ца и БНБ ­ пред за­пад­на­та пор­та на двор­цо­вия парк (се­га то­ва е за­пад­на­та стра­на на днеш­ния пло­щад “Алек­сан­дър I Ба­тен­берг”).

По­ве­че дан­ни за то­ва как е от­с­луж­ван то­зи во­дос­вет, има­ме от вре­ме­то на цар Бо­рис III. След праз­нич­на­та Бо­го­яв­лен­с­ка св. Ли­тур­гия, от­с­луж­ва­на в ка­тед­рал­на­та цър­к­ва на Со­фийс­ка мит­ро­по­лия “Св. Не­де­ля”, към пло­щад “Алек­сан­дър I” се от­п­ра­вя­ло ли­тий­но шес­т­вие от све­ще­ни­ци, ми­ря­ни и хо­ра на хра­ма, за­ед­но със Со­фийс­кия мит­ро­по­лит. Меж­дув­ре­мен­но на пло­ща­да се пос­т­ро­я­ва­ли войс­ко­ви­те час­ти, ко­и­то би­ли при­е­ма­ни и поз­д­ра­вя­ва­ни от ца­ря. Ве­ли­ки­ят во­дос­вет се от­с­луж­вал в спе­ци­а­лен па­ви­ли­он от сгло­бя­е­ма ме­тал­на кон­с­т­рук­ция, ук­ра­се­на със зе­ле­ни­на ­ чим­ши­ро­ви и бо­ро­ви клон­ки. При пър­во­то по­та­пя­не на кръс­та в ку­пе­ла би­ли про­из­веж­да­ни 21 ар­тилерийс­ки са­лю­та ­ дър­жав­на по­чит към “Ца­ря на ца­ре­те и Го­спо­да­ря на гос­по­да­ри­те” ­ Иисус Хрис­тос. Со­фийс­кият мит­ро­по­лит бла­гос­ла­вял със све­те­на­та во­да най-нап­ред вла­де­тел­с­ко­то се­мейс­т­во ­ ца­ря и ца­ри­ца­та, след то­ва ми­нис­т­ри­те от ка­би­не­та и вис­шия ге­не­ра­ли­тет, об­хож­дал и по­ръс­вал стро­е­ни­те войс­ко­ви час­ти и нак­рая бла­гос­ла­вял и мно­зин­с­т­во­то граж­да­ни.