За Мира


Всички искат да имат мир, но не знаят как да го постигнат. Паисий Велики се гневял и молел Господа да го избави от раздразнителността. Господ му се явил и казал: “Паисие, ако искаш да не се гневиш, не пожелавай нищо, никого не осъждай и не мрази, и няма да се гневиш”. Така и всеки човек, ако отсича своята воля пред Бога и пред хората, винаги ще има мир в душата, а който обича да върши своята воля, никога няма да има мир.
Душата, предала се на Божията воля, леко понася всяка скръб и болест, защото и в болестта тя се моли и съзерцава Бога: “Господи, Ти виждаш моята болест; Ти знаеш колко съм грешен и немощен; помогни ми да търпя и да благодаря за Твоята благост”. И Господ облекчава болестта, и душата чувства Божията помощ и бива благодарна и весела пред Бога. Когато те постигне някакъв неуспех, мисли: “Господ вижда сърцето ми, и ако Му е угодно, ще бъде добре и на мен, и на другите”, и така душата ти винаги ще бъде в мир.
А ако някой роптае: това не е така, а онова не е добро, никога няма да има мир в душата, макар и да държи пост и да се моли много. Апостолите са имали голяма преданост към Божията воля; така се запазва мирът. Светите и велики хора са търпели всички скърби, предавайки се на Божията воля. Господ ни обича, затова ние можем да не се боим от нищо, освен от греха, защото заради греха се губи благодатта, а без Божията благодат врагът гони душата, както вятърът гони сух лист или дим.