Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Свети Силуан Атонски

Всич­ки ис­кат да имат мир, но не зна­ят как да го пос­тиг­нат. Па­и­сий Ве­ли­ки се гне­вял и мо­лел Гос­по­да да го из­ба­ви от раз­д­раз­ни­тел­ност­та. Гос­под му се явил и ка­зал: “Па­и­сие, ако ис­каш да не се гне­виш, не по­же­ла­вай ни­що, ни­ко­го не осъж­дай и не мра­зи, и ня­ма да се гне­виш”. Та­ка и все­ки чо­век, ако от­си­ча сво­я­та во­ля пред Бо­га и пред хо­­ра­та, ви­на­ги ще има мир в ду­ша­та, а кой­то оби­ча да вър­ши сво­я­та во­ля, ни­ко­га ня­ма да има мир.

Ду­ша­та, пре­да­ла се на Бо­жи­я­та во­ля, ле­ко по­на­ся вся­­ка скръб и бо­лест, за­що­то и в бо­лест­та тя се мо­ли и съ­зер­­­ца­ва Бо­га: “Гос­по­ди, Ти виж­даш мо­я­та бо­лест; Ти зна­еш кол­ко съм гре­шен и не­мо­щен; по­мог­ни ми да тър­пя и да бла­го­да­ря за Тво­я­та бла­гост”. И Гос­под об­лек­ча­ва бо­лест­­­та, и ду­ша­та чув­с­т­ва Бо­жи­я­та по­мощ и би­ва бла­го­дар­на и ве­се­ла пред Бо­га. Ко­га­то те пос­тиг­не ня­ка­къв не­ус­пех, мис­ли: “Гос­под виж­да сър­це­то ми, и ако Му е угод­но, ще бъ­де доб­ре и на мен, и на дру­ги­те”, и та­ка ду­ша­та ти ви­на­ги ще бъ­де в мир.

А ако ня­кой роп­тае: то­ва не е та­ка, а оно­ва не е доб­ро, ни­­ко­га ня­ма да има мир в ду­ша­та, ма­кар и да дър­жи пост и да се мо­ли мно­го. Апос­то­ли­те са има­ли голяма пре­да­ност към Бо­жи­я­та во­ля; та­ка се за­паз­ва ми­рът. Све­тите и ве­ли­ки хо­ра са тър­пе­ли всич­ки скър­би, пре­да­вай­ки се на Бо­жи­я­та во­ля. Гос­под ни оби­ча, за­то­ва ние мо­жем да не се бо­им от ни­що, ос­вен от гре­ха, за­що­то за­ра­ди гре­ха се гу­би бла­го­дат­­­та, а без Бо­жи­я­та бла­го­дат вра­гът го­ни ду­ша­та, как­то вя­­тъ­рът го­ни сух лист или дим. Тряб­ва доб­ре да пом­ним, че вра­го­ве­те са­ми са пад­на­­ли по­ра­ди гор­дост, и ви­на­ги се стре­мят да тлас­нат по съ­­щия път и нас, и мно­зи­на са пре­лъс­ти­ли. А Гос­под е ка­зал: “На­у­че­те се от Ме­не на кро­тост и сми­ре­ние и ще на­ме­ри­­те по­кой за ду­ши­те си”. “О, Ми­лос­ти­ви Гос­по­ди, дай ни Твоя мир, как­то си дал мир на све­ти­те апос­то­ли: “Моя мир ви да­вам”. Гос­по­ди, дай и на нас да се нас­ла­дим на Твоя мир.

Све­ти­те апос­то­ли са по­лу­чи­ли Твоя мир и са го из­ле­ли вър­ху це­лия свят, и спа­ся­вай­ки на­ро­да, не са гу­бе­ли ми­ра и той не се на­ма­ля­вал в тях.” Сла­ва на Гос­по­да и на Не­го­во­то ми­ло­сър­дие, за­що­то Той мно­го ни оби­ча и ни да­ва Своя мир и бла­го­дат­та на Све­тия Дух.