Как да запазим душевния мир сред съблазните на нашето време?

Версия за печат

Ако се съ­ди по Пи­са­ни­е­то и по ха­рак­те­ра на днеш­ния на­род, ние жи­ве­ем в пос­лед­ни­те вре­ме­на, и все пак тряб­ва да за­па­зим ду­шев­ния мир, без кой­то не мо­жем да се спа­сим, как­то е ка­зал ве­ли­ки­ят мо­лит­ве­ник на Рус­ка­та зе­мя ­ пре­­по­доб­ни­ят Се­ра­фим. До­ка­то бил жив пре­по­доб­ни­ят Се­ра­фим, за­ра­ди не­го­ви­те мо­лит­ви Гос­под па­зел Ру­сия; а след не­го се явил друг стълб, из­ди­гащ се от зе­мя­та до не­бе­то ­ отец Йоан Крон­щадс­ки. Ще ка­жа за не­го, той е от на­ше­то вре­ме и съм го ви­дял как се мо­ли, до­ка­то дру­ги­те не съм виж­дал.

Пом­ня как след Ли­тур­ги­я­та, ко­га­то до­ве­до­ха еки­па­жа и той ис­ка­ше да се ка­чи, на­ро­дът го об­к­ръ­жи, за да по­лу­чи бла­гос­ло­ве­ние, и сред то­ва мно­жес­т­во ду­ша­та му неп­рес­тан­­­но пре­би­ва­ва­ше в Бо­га, и сред тъл­па­та той не се раз­сей­ва­­ше и не гу­бе­ше ду­ше­вен мир. Как пос­ти­га­ше то­ва? ­ Ето моя въп­рос. Той пос­ти­га­ше то­ва и не се раз­сей­ва­ше, за­що­то оби­ча­­ше на­ро­да и не прес­та­ва­ше да се мо­ли за не­го на Гос­по­да: “Гос­по­ди, дай Твоя мир на Тво­и­те лю­де”; “Гос­по­ди, да­ру­вай на Тво­и­те ра­би Твоя Све­ти Дух, за да ог­ря­ва сър­ца­та им с Тво­я­та лю­бов и да ги нас­тав­ля­ва на вся­ка ис­ти­на и доб­ро”;“Гос­по­ди, ис­кам Тво­ят мир да бъ­де в це­лия Твой на­­род, кой­то Ти си въз­лю­бил док­рай и на кой­то си дал Своя Еди­но­ро­ден Син, за да спа­си све­та”;“Гос­по­ди, дай им Тво­я­та бла­го­дат, за да Те поз­на­ят в мир и лю­бов, да Те въз­лю­бят и да ка­жат, по­доб­но на апос­то­ли­те на Та­вор: “Гос­по­ди, доб­ре ни е да бъ­дем с Те­бе”.

Та­ка, мо­лей­ки се неп­рес­тан­но за на­ро­да, той за­паз­ва­­ше ду­ше­вен мир, а ние го гу­бим, за­що­то в нас ня­ма лю­бов към хо­ра­та. Све­ти­те апос­то­ли и всич­ки све­тии же­ла­е­ли спа­се­ни­е­то на на­ро­да, и пре­би­ва­вай­ки сред хо­ра­та, пла­мен­­­но са се мо­ле­ли за тях. Све­ти­ят Дух им да­вал си­ла да оби­­чат на­ро­да; и ние, ако не оби­ча­ме бра­та, ня­ма да мо­жем да има­ме мир.