Слово за Богоявление

Версия за печат

”И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се пуща върху Него. И ето глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоговение” /Мат.3:16-17/.

Братя и сестри! Отворено е и днес небето, отново Дух Свети слиза над водите, и Бог свидетелствува за Своя Син. О, ако биха могли да се отворят душевните ни очи! О, ако биха могли ушите ни да възприемат небесните слова! Ние бихме видели, че са отворени небесата над нас. Бихме съзрели Сина Божи – стоящ сред нас и Духа Светаго, спускащ се над нас, и бихме чули гласът Божи, възвестяващ за божеството на Спасителя на света.

Ние бихме усетили, как Дух Свети слязъл над водите, върнал им добротата, която те имали при сътворението на света и ги направил живителна сила, възраждаща падналата природа. Ние сами бихме се озарили от светлина, устата ни биха възпели радостно Утвърдилия ни върху камъка на вярата.

Но божественото виждат само чистите сърца. Помрачените от греха не виждат и не чуват.

Хората видели при кръщението Господне небето, но само Иоан Предтеча видял, че то е отворено.

Мнозина видели Господа Иисуса Христа, когато Той дошъл при реката Иордан, но само Иоан усетил, че това е въплътилият се Син Божи, а другите гледали на Него като на обикновен човек, дърводелец и син на дърводелец.

Може би не само Иоан видял слизащия над Него във вид на гълъб Дух Свети, но само той разбрал, че това е Дух Свети, а другите приели това за полет на обикновен гълъб.

Мнозина, може би, чули гласа на Бог Отец над реката Иордан, но само Иоан ясно различил Божието свидетелство за Неговия Син, а другите чули само гръм над водата, подобно на това, както и по-късно хората приели за гръм отговорът от небето на Бог Отец на молитвата, възнесена от Сина Му /Иоан 12:30/.

Така и днес, ние виждаме облака, закрил небето, но не виждаме, че то е отворено, вдишваме въздуха, но не усещаме слизащия над нас и над водите Дух Свети, слушаме думите на църковните песнопения и не разбираме тяхната божествена сила.

Христос дошъл при реката Йордан така, като че ли е бил грешник. Нали тук идвали хора да просят прощение от Бога! Иоан Кръстител ги омивал във водите на Иордан в знак на това, че те са опростени.

Защо Господ, безгрешният е постъпил така? Защо Той е принудил Кръстителя да Го омие в реката? Нима Той е имал грехове? Не. Ние знаем от собственото Му свидетелство, че Той бил свободен от грях. ”Кой от вас – говорил Той на Своите врагове – ще ме укори в грях?” И те мълчали. Защо все пак Той застанал заедно с каещите се и казал: ”Така подобава нам да изпълним всяка правда”?

Защо? Защото Неговият житейски път се явява за всички нас указател на нашия малък човешки жизнен път. И Той, встъпвайки в служение на човешкия род, получил като Богочовек помазание от Духа Божи, показва ни, че служението трябва да започне с покаяние, с осъзнаване на своята немощ. И макар Той да нямал никакви немощи и грехове, ни е посочил пътя.

Освен това, Той ни показва и друго. Когато, получил дара  и помазанието на Духа, Той излязъл от водата, когато небесата над него се разтворили, Той се оттеглил в пустинята. И какво Го очаквало там? Изкушения! Може би, най-тежките изкушения в Неговия живот… Духовни изпитания, които Той преодолял като Богочовек и като човек.

И това ни напомня, че макар и да сме получили благодат при тайнството кръщение –  не значи, че завинаги ще бъдем оградени от вражески въздействия, че няма да имаме изкушения и съблазни.

Във вътрешния си живот християнинът постоянно се сблъсква с това, което е проникнала в душата му от стихиите на света, чуждо и враждебно на неговото духовно устройство. Налага му се да побеждава в себе си този свят, който е проникнал в него. На кого да се опре в тази борба?

Той може да се опре не на своите сили, не на своята воля, която все е склонна да угажда на света, той трябва да се опре на Църквата, за да се освободи от светското начало.

Но само във вътрешния си живот ли християнинът трябва да побеждава света? Светът трябва да бъде победен и вън, в окръжаващата го среда.

На християнина се налага да отстоява буквално всяка своя крачка по пътя на духовния живот. Защото светът не дава на човек да направи ни една крачка, без да го възпрепятства по един или друг начин. Къде с насмешка, къде със съмнения, къде със сила той всячески прегражда пътя към спасението на човека.

Братя и сестри, светът всячески се стреми да ни отклони от пътя на спасението, изправя пред нас всевъзможни бариери и съблазни, иска да подмени християнските ценности и идеали или с абстрактни хуманистични ценности или с временни тленни цели.

Нека стоим твърдо на пътя на спасението, да не се поддаваме на стихиите световни, да не се оправдаваме с времето, в което живеем, защото всяко време е трудно за поелите пътя на истинския християнски духовен живот, а като се уповаваме на Божията помощ да следваме Спасителя, защото Той победи света. Амин.