За нетлението и чудотворството на светите мощи

Защо Бог, въпреки природните закони установени от Самия Него, дарява телата на някои праведници с нетление? Те още приживе са презрели плътта си и всичко, което е от нея в името на вечния живот в единение с Бога. Бог увенчава техните духовни трудове, тяхната вяра и дръзновение, със слава в Царството Небесно, а вярващите прибавят своя дял към тази прослава, отдавайки почит и възнасяйки молитви към Божиите угодници. Нетлението на телата им тях не ги ползва. Това нетление, което само по себе си е чудо, и чудесата, които по Божий Промисъл се случват при тях, са благо по-скоро за нас живеещите в плът. Те са за наша утеха в скърбите и изпитанията, за пробуждане и укрепване на нашата вяра в милостивия Бог, за пример, за поука, за вразумление.
За жалост, след нахлуването на османските завоеватели по нашите земи заедно с храмовете и манастирите са осквернени, изгорени, унищожени или заграбени много нетленни св. мощи на велики Божии угодници, които са украсявали земите на България по време на нейния духовен и културен разцвет през Средновековието. Други, като мощите на св. Петка Търновска и св. Димитрий Басарбовски, за да бъдат запазени, са пренесени извън границите на страната. Но по Божий промисъл мощите на всебългарския покровител св. Йоан Рилски са запазени и през вековете до днес са средоточие на упованието в дни на скърби и изпитания за българския народ.
У нас, в България, днес цели нетленни мощи се съхраняват за поклонение в Рилския манастир тези на св. Йоан Рилски Чудотворец, и в митрополитската катедрала “Св. Неделя” в София мощите на св. крал Стефан Милутин (без главата му).
Затова пък части от мощите на много и различни светии, положени в мощехранителници и достъпни за поклонение и молитва, се съхраняват в почти всички градски храмове и манастири. Недрата на земите ни със сигурност пазят мощите на още хиляди Божии угодници, които ги освещават и по чиито молитви Бог брани земите ни от бедствия и запустение.
А ако трябва да отговорим на въпроса: защо телата на някои светии изтляват, като на обикновени простосмъртни, от други остават нетленни само костите, трети остават целите нетленни, но изсъхнали, а четвърти неповредени като на жив човек (напр. на св. Спиридон Тримитунтски, +348 г.), защо едни мироточат, а други не? Ще трябва смирено да отговорим: не знаем. Бог знае. Ние можем само да кажем: слава Богу, че ги има за наше душевно и телесно изцеление и за духовно укрепление! Слава Богу, за всичките Му благодеяния!
Освен с нетление телата на светиите се отличават и с чудесата, които се извършват при тях, които са толкова изумителни, че често невярващи и скептици, ставайки свидетели на тях, придобиват силна вяра и стават истински християни. В много от случаите тези чудеса са детайлно, точно и надеждно описани и от тези описания можем не само да се убедим в дръзновението на тези светии пред Бога, но и от прагматична гледна точка да разберем какво точно са направили тези страдащи хора, преди да им се случи това чудо.
Ако разгърнем например многократно преиздаваните сборници с чудеса, станали по молитвите на нашия преподобен отец св. Йоан Рилски, ще видим например, че сред удостоилите се с чудно изцеление или удовлетворяване на молбата им има и силно вярващи, които с непоколебима вяра се обръщат към него, има и такива, които са се обръщали към всевъзможни лекари, лечители, врачки и баячки и едва накрая в отчаянието си се обръщат към св. Йоан за помощ, и той се отзовава. Но има и такива, които са прибягвали към мощите или аязмото при гроба му с неверие и насмешка, но Бог пак е извършвал над тях чудо и тяхното неверие се е обръщало в крепка вяра, а насмешката в благодарност. Някои са се обръщали лично към Рилския чудотворец, а за други са се застъпвали техни близки, в някои случаи без тяхното знание и изрично желание.

От писмата и свидетелствата на тези благодарни за молитвеното застъпничество и небесна закрила на св. Йоан хора, става ясно, че някои чудеса се случват след отслужен молебен при мощите на св. Йоан. Други след поклонение пред мощите и молитва за изцеление, други чрез докосване по време на молитва на болното място до мощите на преподобния. Но има свидетелства и за станали чудесни изцеления след молитва към св. Йоан далече от мощите, в далечен край на България или извън страната, след обещание, в случай на изцеление болният и негови близки да дойдат в светата обител, за да се поклонят пред мощите на преподобния, да благодарят на Бога и на св. Йоан и да донесат дар на манастира. Чудесни изцеления са ставали и стават и чрез докосване на болния и болното място с памук, дреха, кръстче или иконка, осветени от мощите на Рилския Чудотворец. Немалко изцеления стават и след молитва при гроба и молитвената скала на преподобни Йоан Рилски, след пиене на вода от аязмото при гроба на светеца и умиване с нея, чрез пиене на разтворена във вода пръст от гроба му или чрез помазване с елей от кандилото, което гори над мощите на светеца.