Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Макариополски епископ д-р Николай и архимандрит д-р Серафим

Праз­ни­ци спо­ред Три­о­да и Пен­ти­кос­та­ра

 

Въз­к­ре­се­ни­е­то на Иисус Хрис­тос е най-ве­ли­ко­то съ­би­тие в ис­то­ри­я­та на чо­веш­кия род. То­ва е праз­ник на праз­ни­ци­те и тър­жес­т­во на тър­жес­т­ва­та. Как­то ве­че се спо­ме­на по-ра­но, праз­ни­кът Пас­ха е под­ви­жен ­ на­ми­ра се в за­ви­си­мост от пър­во­то про­лет­но пъл­но­лу­ние. Под­виж­ни са и всич­ки дру­ги праз­ни­ци, свър­за­ни с Пас­ха: Връб­ни­ца, Въз­не­се­ние, Пет­де­сет­ни­ца, Св. Дух и др.

 

За да се пос­рещ­не дос­той­но един го­лям хрис­ти­я­н­с­ки праз­ник и за да се из­жи­вее по-пъл­но ра­дост­та, ко­я­то та­къв един праз­ник пред­ла­га на вяр­ва­ща­та ду­ша, св. Цър­к­ва мъд­ро е на­ре­ди­ла, що­то по-го­ле­ми­те праз­ни­ци да се пред­шес­т­ват от пост. И по­не­же Пас­ха е най-ве­ли­ки­ят цър­ко­вен праз­ник, то и под­го­тов­ка­та към не­го за­поч­ва по-от­да­ле­че: де­сет сед­ми­ци ­ две увод­ни, под­гот­ви­тел­ни към ве­ли­кия пост не­де­ли (на Ми­та­ря и фа­ри­сея и на Блуд­ния син), Не­де­ля ме­со­пос­т­на (през тая не­де­ля се ядат яй­ца и млеч­ни хра­ни), и се­дем не­де­ли на строг пост.

 

От це­лия пос­тен пе­ри­од вее дух на по­ка­я­ние и тъ­га за на­ша­та ви­нов­ност пред Бо­га. Пе­сен­но­то и мо­лит­ве­но твор­чес­тво, съб­ра­но в пос­т­ния три­од, е плод на ду­шев­но сък­ру­ше­ние и по­кай­ни съл­зи. То е из­ляз­ло из под пе­ро­то на св. мъ­же и же­ни, из­ми­ли със съл­зи гре­хо­ве­те си.

Нак­рат­ко ще прос­ле­дим под­гот­ви­тел­но­то пос­т­но вре­ме.

 

В Не­де­ля на ми­та­ря и фа­ри­сея ние чу­ва­ме по­кай­на­та пе­сен: „По­ка­я­ния от­вер­зи ми две­ри...“ ­ „От­во­ри ми две­ри­те на по­ка­я­ни­е­то, Жи­во­то­да­те­лю“. То­зи ден Цър­к­ва­та ни пред­ла­га еван­гел­с­ка­та прит­ча за гор­дия фа­ри­сей и сми­ре­ния ми­тар, ка­то ни уве­ща­ва чрез пес­ни­те си да не се мо­лим по фа­ри­сейс­ки, а да се по­у­чим от сми­ре­на­та мо­лит­ва на ми­та­ря.

 

След­ва­ща­та не­де­ля е на Блуд­ния син. То­зи ден ние чу­ва­ме 136 пса­лом: „При ре­ки­те Ва­ви­лон­с­ки...“  Чу­ва­ме и еван­гел­с­ка­та прит­ча за Блуд­ния син, кой­то про­пи­лял по плът­с­ки нас­ла­ди и раз­път­с­т­вие имот и мла­деж­ки си­ли, но най-сет­не се опом­нил и се вър­нал раз­ка­ян в ба­щи­ния си дом, при­ет с от­во­ре­ни обя­тия от лю­бе­щия го ба­ща.

 

В Не­де­ля ме­со­пос­т­на св. Цър­к­ва пред­ла­га еван­гел­с­ко­то че­те­не за страш­ния, но пра­ве­ден Хрис­тов съд. На­пом­ня ни за на­ши­те от­но­ше­ния към не­щас­т­ни­те в жи­во­та ­ глад­ни­те, го­ли­те, бол­ни­те, без­дом­ни­те, зат­вор­ни­ци­те, ко­и­то Хрис­тос на­ре­че Свои по-мал­ки бра­тя. Ве­чер­та ние за­го­вя­ва­ме от мес­на хра­на.  През Сир­на­та не­де­ля се раз­ре­ша­ва упот­ре­ба­та на яй­ца и млеч­на хра­на.

 

В Не­де­ля си­ро­пос­т­на ние слу­ша­ме стро­го­то пре­дуп­реж­де­ние на Хрис­та ­ „Ако не прос­ти­те на чо­ве­ци­те прег­ре­ше­ни­я­та им и ва­ши­ят Отец ня­ма да прос­ти съг­ре­ше­ни­я­та ви“. За­то­ва то­зи ден ние по­се­ща­ва­ме близ­ки и се оп­ро­ща­ва­ме с тях. В ня­кои мес­та след ве­чер­но­то бо­гос­лу­же­ние ста­ва все­о­п­ро­ще­ние на цър­ков­ни­те слу­жи­те­ли с тех­ни­те па­со­ми и на хрис­ти­я­ни­те по­меж­ду си. Тро­га­те­лен и въз­пи­та­те­лен е то­зи оби­чай. Дов­че­раш­ни неп­ри­ми­ри­ми вра­го­ве, ко­и­то не ис­кат да се ви­дят, днес се прег­ръ­щат и це­лу­ват, про­ща­вай­ки си един дру­ги­му прег­ре­ше­ни­я­та и оби­ди­те!

 

Още съ­ща­та ве­чер поч­ва ве­ли­ко­пос­т­но­то бо­гос­лу­же­ние: пее се бав­но и тър­жес­тве­но ве­ли­ки­ят про­ки­мен: „Не от­в­ръ­щай ли­це­то Си (Гос­по­ди) от Твоя от­рок!“... Още тая ве­чер поч­ват нис­ки­те пок­ло­ни. Чу­ва­ме див­на­та мо­лит­ва на св. Еф­рем: „Гос­по­ди и Вла­де­те­лю на моя жи­вот...“ и умил­на­та пе­сен към св. Бо­го­ро­ди­ца: „За всич­ки се зас­тъп­ваш ти, всеб­ла­га (Бо­го­ро­ди­це)...“. Още тая ве­чер бо­гос­лу­жеб­ни­те оде­я­ния, пок­рив­ки и за­ве­си се про­ме­нят от свет­ли в тра­у­р­ни. Ве­ли­ко­пос­т­но­то нас­т­ро­е­ние ве­че ни об­зе­ма. Но то­ва е са­мо увод към са­мо­то ве­ли­ко­пос­т­но бо­гос­лу­же­ние.

 

На дру­гия ден за­поч­ва ис­тин­с­ка­та ве­ли­ко­пос­т­на служ­ба, ко­я­то се из­вър­ш­ва в по­не­дел­ник, втор­ник, сря­да, чет­вър­тък и пе­тък. Осо­бе­ност­та на то­ва бо­гос­лу­же­ние се със­тои в то­ва, че към ут­рен­на­та се при­ба­вят ча­со­ве, изоб­ра­зи­тел­ни, ве­чер­ня, Преж­де­о­с­ве­ще­на ли­тур­гия (в сря­да и пе­тък, в чет­вър­тък на пе­та­та ве­ли­ко­пос­т­на не­де­ля и на ня­кои праз­ни­ци). Ве­чер­та се из­вър­ш­ва ве­ли­ко по­ве­че­рие. Чес­то се че­те мо­лит­ва­та на св. Еф­рем с нис­ки пок­ло­ни. Пър­ва­та не­де­ля се пе­ят час­ти от ве­ли­кия ка­нон на св. Ан­д­рей Крит­с­ки с по­кай­ния при­пев: „По­ми­луй ме, Бо­же, по­ми­луй ме!“ Це­ли­ят то­зи ка­нон се пее в сря­да ве­чер на пе­та­та не­де­ля. В не­го са раз­к­ри­ти дъл­би­ни­те на ка­е­ща­та се чо­веш­ка ду­ша, преб­ро­ден е це­ли­ят Ста­ри За­вет с всич­ки­те му ге­рои и съ­би­тия, ко­и­то мо­гат да пос­лу­жат ка­то мо­тив и под­бу­да към по­ка­я­ние. Слу­ша­ме с уми­ле­ние кон­да­ка: „Ду­шо моя, ду­шо моя, ста­ни, за­що спиш? Стрес­ни се най-сет­не...“ Чу­ва­ме и пес­но­пе­ни­я­та на ве­ли­ко­то по­ве­че­рие: „С нас е Бог, раз­бе­ре­те, на­ро­ди, и се по­ко­ре­те!“, „Прес­ве­та Вла­ди­чи­це на­ша Бо­го­ро­ди­це...“, „Гос­по­ди на си­ли­те, с нас бъ­ди...!“ А в сря­да и пе­тък на Преж­де­о­с­ве­ще­на­та ли­тур­гия пе­ем умил­но, тър­жес­т­ве­но: „Да въз­ле­зе мо­я­та мо­лит­ва...“ В пе­тък ве­чер се из­вър­ш­ва мал­ко по­ве­че­рие с пе­ние на ака­тист1  в чест на св. Бо­го­ро­ди­ца. Ака­тис­тът се пее пред Бо­го­ро­дич­на­та ико­на. Все­ки кон­дак за­вър­ш­ва с въз­г­лас­но­то пе­ние: „али­луя“2, а все­ки икос ­ с „Рад­вай се, Не­вес­то не­не­вес­т­на!“

 

Пър­ва­та ве­ли­ко­пос­т­на не­де­ля е на­ре­че­на Пра­вос­лав­на, за­що­то е пос­ве­те­на на тър­жес­т­во­то на на­ша­та пра­вос­лав­на вя­ра. То­зи ден се чес­т­ва па­мет­но­то съ­би­тие, ста­на­ло през 842 г., ко­га­то Пра­вос­ла­ви­е­то се на­ло­жи­ло на ико­но­бор­чес­ка­та ерес. Цър­к­ва­та пра­ви бла­го­го­ве­ен и мо­лит­вен спо­мен на бор­ци­те за Пра­вос­ла­вие и въз­г­ла­ся­ва ана­те­ми (осъж­да­не, по­ри­ца­ние) на ере­ти­ци­те.

Вто­ра­та ве­ли­ко­пос­т­на не­де­ля е пос­ве­те­на на св. Гри­го­рий Па­ла­ма, Со­лун­с­ки ар­хи­е­пис­коп, го­рещ бо­рец за чис­то­та­та на пра­вос­лав­на­та вя­ра.

 

Тре­та­та не­де­ля, на­ре­че­на Кръс­то­пок­лон­на, е пос­ве­те­на на св. жи­вот­во­рящ Кръст Гос­по­ден. Ние сме в сре­да­та на ве­ли­ко­пос­т­ния под­виг. Св. Цър­к­ва из­ди­га пред нас св. Кръст, за да ни на­сър­чи в кръс­то­но­се­ни­е­то, та да до­ве­дем за­поч­на­тия под­виг до спа­си­те­лен край. То­зи ден се пок­ла­ня­ме на св. Кръст и пе­ем: „На Твоя кръст се пок­ла­ня­ме, Вла­ди­ко, и Тво­е­то въз­к­ре­се­ние сла­вим“.

 

Чет­вър­та­та не­де­ля е пос­ве­те­на на св. Ио­ан Лес­т­вич­ник ­ ав­то­ра на „Лес­т­ви­ца­та“ (стъл­ба­та). То­ва е съ­чи­не­ние, ко­е­то ни из­ла­га хрис­ти­я­н­с­ки­те доб­ро­де­те­ли, пред­с­та­ве­ни ка­то стъл­би­ца, по ко­я­то мо­же да се из­ка­чим до на­ше­то спа­се­ние.

 

Пе­та­та не­де­ля е пос­ве­те­на на св. Ма­рия Еги­пет­с­ка. Тая же­на на мла­ди­ни би­ла го­ля­ма греш­ни­ца, но чрез про­дъл­жи­те­лен строг пост и по­ка­я­ние мог­ла да по­бе­ди плът­с­ки­те страс­ти и да дос­тиг­не не­о­бик­но­ве­на све­тост. Ней­ни­ят жи­вот е прек­ра­сен при­мер за под­ра­жа­ние на всич­ки, ко­и­то рев­ну­ват към ду­хов­но-нрав­с­т­ве­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не.

 

Шес­та­та не­де­ля е Връб­ни­ца (Цвет­ни­ца). То­зи ден се спом­ня тър­жес­т­ве­но­то вли­за­не на Хрис­тос в Иеру­са­лим, ста­на­ло ня­кол­ко дни пре­ди стра­да­ни­я­та и смърт­та Му. Слу­жи се Зла­то­у­с­то­ва ли­тур­гия и се раз­да­ват на бо­го­мол­ци­те вър­бо­ви клон­ки, за да ни на­пом­нят, че и ние мис­ле­но учас­т­ва­ме в пос­ре­ща­не­то на Хрис­тос в Иеру­са­лим, ко­га­то иеру­са­лим­ци но­се­ли в ръ­це­те си пал­мо­ви вей­ки. На Връб­ни­ца се раз­ре­ша­ва упот­ре­ба­та на ри­ба, елей и ви­но. То­зи ден е го­лям Гос­под­с­ки праз­ник.

 

Ве­чер­та на Връб­ни­ца за­поч­ва Пос­ле­до­ва­ни­е­то на Же­ни­ха. То­ва е ут­ре­ня с еван­гел­с­ко чте­ние. След шес­топ­сал­ми­е­то слу­ша­ме про­тяж­но али­луя и тро­па­ра: „Ето, Мла­до­же­не­цът иде...“  Тая пе­сен, как­то и еван­гел­с­ко­то чте­ние (прит­ча­та за пет­те ум­ни и пет­те не­ра­зум­ни де­ви­ци) ни на­пом­ня и под­ка­ня да бъ­дем ду­хов­но бод­ри, за да пос­рещ­нем Мла­до­же­не­ца ­ Хрис­та. На све­тил­ния се из­на­ся за це­лу­ва­не и пок­ло­не­ние об­ра­зът на Хрис­тос в баг­ре­ни­ца и с тръст. В то­ва вре­ме се пее по­кай­на­та пе­сен: „Твоя ук­ра­сен чер­тог виж­дам, Спа­се мой, но ня­мам дре­ха, за да вля­за в не­го. Прос­ве­ти оде­я­ни­е­то на ду­ша­та ми, По­да­те­лю на свет­ли­на­та, и ме спа­си!“

 

Та­зи служ­ба се из­вър­ш­ва и в по­не­дел­ник, и във втор­ник. А сут­рин­та на ве­ли­кия по­не­дел­ник, втор­ник и сря­да се из­вър­ш­ва Преж­де­о­с­ве­ще­на ли­тур­гия.

 

На Ве­ли­ки чет­вър­тък сут­рин­та ра­но се из­вър­ш­ва св. Ва­си­ли­е­ва ли­тур­гия. При­го­тов­ля­ва се за ця­ла го­ди­на су­хо све­то При­час­тие за теж­ко бол­ни (за­пас­ни св. Да­ро­ве) и се ос­ве­ща­ва елей за здра­ве на всич­ки хрис­ти­я­ни. Ве­чер­та се от­с­луж­ва спе­ци­а­л­но ут­рин­но бо­гос­лу­же­ние, пос­ве­те­но на спа­си­тел­ни­те стра­да­ния на Гос­по­да Иису­са Хрис­та. Че­тат се два­най­сет еван­ге­лия за пре­да­ва­не­то, съ­де­не­то, раз­пя­ти­е­то и пог­ре­бе­ни­е­то на Хрис­та.

 

След пе­то­то еван­ге­лие све­ще­ни­кът из­на­ся от св. Ол­тар Раз­пя­ти­е­то и го из­ди­га сред хра­ма за пок­ло­не­ние. Но­се­не­то на кръс­та на­пом­ня Хрис­то­во­то кръс­то­но­ше­ние. В то­ва вре­ме све­ще­ни­кът (или пе­ве­цът) глас­но и на­пев­но че­те: „Днес ви­си на дър­во То­зи, Кой­то вър­ху во­ди е по­ве­сил зе­мя­та...“ Слу­ша­ме и зна­ме­ни­тия све­ти­лен ­ „Гос­по­ди, Ти на ча­са си спо­до­бил с рая бла­го­ра­зум­ния раз­бой­ник; прос­ве­ти и спа­си съ­що и ме­не чрез кръс­т­но­то дър­во!“ Със за­па­ле­на свещ в ръ­ка и с бла­го­го­вей­но и тре­пет­но чув­с­т­во слу­ша­ме тро­га­тел­ни­те еван­гел­с­ки че­ти­ва и пес­но­пе­ния и мис­ле­но след­ва­ме Гос­по­да в кръс­т­ния Му ход от Гет­си­ма­ния до Гол­го­та и гро­ба, учас­т­вай­ки в из­ку­пи­тел­ни­те Му стра­да­ния. Дъл­бо­ки и сил­ни са из­жи­вя­ва­ни­я­та ни в тая све­та ве­чер. Те ос­та­вят в па­мет­та ни не­и­з­ли­чи­ми сле­ди за цял жи­вот.

 

На дру­гия ден ­ Ве­ли­ки пе­тък ­ се че­тат та­ка на­ре­че­ни­те „цар­с­ки ча­со­ве“ и се из­вър­ш­ва ве­чер­ня с из­на­ся­не на пла­ща­ни­ца­та сред хра­ма. Че­тат се ня­кол­ко еван­гел­с­ки че­ти­ва все във връз­ка със стра­да­ни­я­та и пог­ре­бе­ни­е­то на Хрис­тос. То­зи ден се спом­ня раз­пя­ти­е­то Хрис­то­во.

 

Ве­чер­та на Ве­ли­кия пе­тък или ра­но сут­рин­та на Ве­ли­ка съ­бо­та се из­вър­ш­ва опе­ло­то Хрис­то­во. Све­ще­ни­ци­те и пев­ци­те зас­та­ват око­ло пла­ща­ни­ца­та и за­поч­ват да пе­ят умил­ни­те пог­ре­бал­ни пес­ни: „В гроб си бил по­ло­жен, о Хрис­те, Жи­во­те...“, „О, дос­той­но е да Те ве­ли­ча­ем, Жи­вот­вор­че...“ „Ро­до­ве­те всич­ки Тво­е­то пог­ре­бе­ние с пес­ни въз­пя­ват, Хрис­те мой“. На­ми­ра­ме се мис­ле­но при гро­ба на Из­ку­пи­те­ля на чо­веш­кия род, при­ел дра­го­вол­но да пос­т­ра­да за нас, и Го оп­лак­ва­ме за­е­д­но с Иосиф, Ни­ко­дим и ми­ро­но­си­ци­те.

 

След опе­ло­то се оз­на­ме­ну­ва пог­ре­бе­ни­е­то на Хрис­тос: све­ще­ни­ци­те и пев­ци­те взе­мат на ра­мо пла­ща­ни­ца­та, из­ли­зат от хра­ма и при тра­у­р­но би­е­не на цър­ков­ни­те кам­ба­ни и пе­е­не­то на „Свя­тий Бо­же...“, об­хож­дат хра­ма, спи­рай­ки се на юж­на­та, из­точ­на­та и се­вер­на­та стра­на, за да се ка­жат спе­ци­а­л­ни ек­те­нии.

 

При вли­за­не­то в цър­к­ва по стар оби­чай бо­го­мол­ци­те ми­на­ват под пла­ща­ни­ца­та. След то­ва пос­лед­на­та се вна­ся в св. Ол­тар и се по­ла­га вър­ху св. Прес­тол, где­то ос­та­ва до де­ня пре­ди Въз­не­се­ние.

 

Във Ве­ли­ка­та съ­бо­та сут­рин­та се из­вър­ш­ва св. Ва­си­ли­е­ва ли­тур­гия, съ­е­ди­не­на с пас­хал­на ве­чер­ня. На ве­чер­ня­та се че­тат па­ри­мии1 от про­рок Да­ни­ил и се пе­ят сти­хо­ве­те: „Въз­пя­вай­те Гос­по­да и Го пре­въз­на­сяй­те през всич­ки ве­ко­ве!“ Спом­ня се съ­би­ти­е­то от Ста­рия За­вет за чу­дес­но­то из­бав­ле­ние на три­те мом­ци във Ва­ви­лон­с­ка­та пещ. По вре­ме меж­ду апос­тол­с­ко­то и еван­гел­с­ко­то чтение при пе­е­ни­е­то на: „Въз­к­рес­ни, Бо­же, и съ­ди зе­мя­та...“, се хвър­лят в цър­к­ва цве­тя.

 

 

 

Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во (Великден)

 

В съ­бо­та ве­чер­та, към 11 ча­са, за­поч­ва пас­хал­на­та по­лу­нощ­ни­ца с пе­ние на ка­но­на „Под мор­с­ка­та въл­на...“ Към 12 ча­са без чет­върт в хра­ма се уга­ся­ват всич­ки све­щи и кан­ди­ла. Ос­та­ва да го­ри са­мо нап­рес­тол­но­то кан­ди­ло. Све­ще­ни­кът, об­ле­чен в пъл­но и свет­ло оде­я­ние, за­пал­ва свещ от го­ря­що­то кан­ди­ло, зас­та­ва на со­лея с ли­це обър­на­то към за­пад и пее: „Дой­де­те, при­е­ме­те свет­ли­на от не­за­ляз­ва­ща­та Свет­ли­на и прос­ла­ве­те въз­к­ръс­на­лия от мър­т­ви­те Хрис­тос...“ При тая по­ка­на бо­го­мол­ци­те прис­тъп­ват към све­ще­ни­ка и за­пал­ват от не­го све­щи­те си. Пев­ци­те за­пя­ват: „Тво­е­то въз­к­ре­се­ние, Хрис­те Спа­си­те­лю, ан­ге­ли­те на не­бе­то въз­пя­ват. Спо­до­би и нас на зе­мя­та да Те сла­вим с чис­то сър­це!“ Об­ра­зу­ва се тър­жес­т­ве­на ли­тий­на про­це­сия, ко­я­то из­ли­за от хра­ма и зас­та­ва на оп­ре­де­ле­но­то мяс­то. Тук све­ще­ни­кът че­те въз­к­рес­но­то еван­ге­лие, след ко­е­то, ка­дей­ки, тър­жес­т­ве­но пее тро­па­ра на Въз­к­ре­се­ние: „Хрис­тос въз­к­ръс­на от мър­т­ви­те, със смърт­та Си смърт­та по­тъп­ка и на ония, ко­и­то са в гро­бо­ве­те, жи­вот по­да­ри“ и поз­д­ра­вя­ва с Хрис­тос вос­к­ре­се хрис­ти­я­ни­те. В то­зи мо­мент кам­ба­ни­те тър­жес­т­ве­но би­ят. Ли­ца­та на всич­ки гре­ят от пас­хал­на­та ра­дост. Тая ра­дост пре­и­з­пъл­ва сър­ца­та на бо­го­мол­ци­те. За­е­д­но със за­па­ле­ни­те ве­лик­ден­с­ки све­щи хрис­ти­я­ни­те от­на­сят тая ра­дост по до­мо­ве­те си.

 

След­ва ве­ли­ка ек­те­ния и пас­хал­на ут­рин­на, след ко­е­то се от­с­луж­ва Зла­то­у­с­то­ва ли­тур­гия.

 

Съ­щия ден пре­ди обяд (а в ня­кои мес­та към 2 ч. сл. обяд) се от­с­луж­ва тър­жес­т­ве­на ве­чер­ня или та­ка на­ре­че­но­то „Вто­ро въз­к­ре­се­ние“. На тая служ­ба по дре­вен цър­ко­вен оби­чай се че­те на раз­лич­ни чуж­ди ези­ци еван­гел­с­ко­то чте­ние за явя­ва­не­то на въз­к­ръс­на­лия Хрис­тос на апос­то­ли­те при зат­во­ре­ни вра­ти в от­със­т­ви­е­то на То­ма.

 

По­ра­ди ве­ли­чи­е­то на пас­хал­но­то съ­би­тие св. Цър­к­ва е оп­ре­де­ли­ла праз­ни­кът на въз­к­ре­се­ни­е­то Хрис­то­во да трае ця­ла сед­ми­ца. То­ва е тъй на­ре­че­на­та „Свет­ла сед­ми­ца“. Под зна­ка на пас­хал­но­то тър­жес­т­во са и дни­те до Въз­не­се­ние, как­то и все­ки не­де­лен ден от го­ди­на­та.

 

Пър­ва­та не­де­ля след Пас­ха се на­ри­ча „Ан­ти­пас­ха“ или „То­ми­на не­де­ля“. На то­зи ден се чес­т­ва явя­ва­не­то на Хрис­тос на апос­то­ли­те в при­със­т­ви­е­то на То­ма (Ио­ан 20:19-25).

 

Вто­ра­та след­пас­хал­на не­де­ля се на­ри­ча Не­де­ля на ми­ро­но­си­ци­те. То­зи ден се чес­т­ват же­ни­те ми­ро­но­си­ци, Иосиф от Ари­ма­тея и Ни­ко­дим, ко­и­то пог­ре­ба­ли с по­чит Хрис­тос (Мат. 27:57-61).

 

Тре­та­та ­ на Раз­с­ла­бе­ния; че­те се еван­гел­с­ки­ят раз­каз за 38-го­диш­ния раз­с­ла­бен от Ви­тез­да (Ио­ан 5:1-15).

 

Чет­вър­та­та ­ на Са­ма­рян­ка­та; че­те се еван­ге­ли­е­то за бе­се­да­та на Хрис­тос със са­ма­рян­ка­та при Иако­во­вия кла­де­нец (Ио­ан 4:4-42).

 

Пе­та­та не­де­ля ­ на Сле­пия; на­ри­ча се та­ка, за­що­то то­зи ден е оп­ре­де­ле­но да се че­те еван­гел­с­ки­ят раз­каз за чу­дес­но­то из­це­ле­ние на сле­по­ро­де­ния (Ио­ан 9:1-38).

 

 

 

Въз­не­се­ние Гос­под­не

 

На 40-ия ден от въз­к­ре­се­ни­е­то Си Хрис­тос се въз­не­съл на не­бе­то. След то­ва съ­би­тие св. апос­то­ли се вър­на­ли в Иеру­са­лим с го­ля­ма ра­дост, очак­вай­ки сли­за­не­то на Св. Дух, Ко­го­то Хрис­тос обе­щал да им из­п­ра­ти.

 

Тро­пар, гл. 4. „Въз­не­съл си се в сла­ва, Хрис­те Бо­же наш, и си за­рад­вал уче­ни­ци­те с обе­ща­ни­е­то за Све­та­го Ду­ха, след ка­то твър­до са би­ли уве­ре­ни чрез бла­го­то сло­во, че Ти си Син Бо­жи и Из­ба­ви­тел на све­та“.

 

Шес­та­та не­де­ля след Пас­ха е пос­ве­те­на на све­ти­те от­ци от Пър­вия все­лен­с­ки съ­бор в Ни­кея, кой­то осъ­дил лъ­же­у­че­ни­е­то на Арий.

 

 

 

 

Пет­де­сет­ни­ца (Св. Тро­и­ца)

 

Пет­де­сет­ни­ца­та, как­то се спо­ме­на1, е бил един от най-ве­ли­ки­те праз­ни­ци и в Ста­рия За­вет (Лев. 23:16; Вто­ро­зак. 16:4). За то­зи ден в св. град Иеру­са­лим до­хож­да­ли го­ля­мо мно­жес­т­во пок­лон­ни­ци от Иудея и от всич­ки кра­и­ща на то­га­ваш­ния свят (Де­ян. 2:5). Съ­щи­ят то­зи ден, 50-ти след въз­к­ре­се­ни­е­то на Хрис­тос, ко­га­то св. апос­то­ли за­е­д­но с Бо­жи­я­та Май­ка се би­ли съб­ра­ли на мо­лит­ва, Дух Све­ти сля­зъл вър­ху тях във вид на ог­не­ни ези­ци. Праз­ни­кът Пет­де­сет­ни­ца по­ра­ди всич­ко то­ва се смя­та ка­то рож­ден ден на Хрис­то­ва­та цър­к­ва.

 

То­зи ден след тър­жес­т­ве­на­та Ли­тур­гия се от­с­луж­ва ве­чер­ня, през вре­ме на ко­я­то по оби­чай на ня­кои мес­та се хвър­ля оре­хо­ва и др. шу­ма ­ оче­вид­но, за да ни на­пом­ни за шум­но­то сли­за­не на Св. Дух над апос­то­ли­те.

 

Че­тат се спе­ци­а­л­ни ко­ле­ноп­рек­лон­ни мо­лит­ви, в ко­и­то усър­д­но се мо­лим да се из­п­ра­ти и нам Св. Дух, за да ни на­у­чи на вся­ка ис­ти­на; мо­лим се съ­що и за на­ши­те близ­ки по­кой­ни­ци.

 

Тро­пар, гл. 8. „Бла­гос­ло­вен си, Хрис­те Бо­же наш, Кой­то си по­ка­зал ри­бо­лов­ци­те пре­мъд­ри, ка­то си им из­п­ра­тил Ду­ха Све­та­го, и чрез тях си уло­вил все­ле­на­та. Че­ло­ве­ко­люб­че, сла­ва Те­бе!“

 

 

 

Све­ти Дух (Ду­хов ден)

 

На след­ва­щия ден, по­не­дел­ник, Цър­к­ва­та прос­ла­вя тре­то­то Ли­це на Св. Жи­во­на­чал­на Тро­и­ца ­ Св. Дух. Све­ти Дух е оно­ва Ли­це от Св. Тро­и­ца, Ко­е­то да­ва жи­вот на тва­ри­те, ос­ве­ща­ва чо­веш­ки­те ду­ши и те­ла. Дух Све­ти се но­сел ня­ко­га вър­ху во­ди­те при сът­во­ре­ни­е­то на све­та. Дух Све­ти е прос­ве­ща­вал про­ро­ци­те и св. апос­то­ли. За не­го Хрис­тос, пре­ди още да се раз­де­ли с уче­ни­ци­те Си, ка­зал: „Аз ще по­мо­ля От­ца и ще ви из­п­ра­ти друг Уте­ши­тел, за да пре­бъ­де с вас во-ве­ки. Ду­хът на ис­ти­на­та..., Ко­го­то Отец ще из­п­ра­ти в Мое име, Той ще ви на­у­чи на всич­ко, що съм ви го­во­рил...“ (Ио­ан 14:16, 26; 15:26). Съ­щи­ят то­зи Дух Све­ти в не­де­ля на Пет­де­сет­ни­ца на­и­с­ти­на сля­зъл над св. апос­то­ли във вид на ог­не­ни ези­ци.

 

Дух Све­ти жи­вее в Цър­к­ва­та, ръ­ко­во­ди я не­пог­ре­ши­мо в ис­ти­на­та и дейс­т­ва в нея, ка­то се про­я­вя­ва с бла­го­дат­ни­те Си си­ли в св. Тайн­с­т­ва. Дух Све­ти жи­вее и в нас, ка­то ни ос­ве­ща­ва и под­по­ма­га в бла­го­дат­ния жи­вот към дос­ти­га­не на спа­се­ние.

 

Мо­лит­ва към Св. Дух: „Ца­рю не­бес­ни, Уте­ши­те­лю, Ду­ше на ис­ти­на­та, Кой­то си нав­ся­къ­де и всич­ко из­пъл­няш, сък­ро­ви­ще на бла­га­та и По­да­те­лю на жи­во­та! Дой­ди и се все­ли в нас, очис­ти ни от вся­ка сквер­но­та и спа­си, Бла­гий, ду­ши­те ни!“

 

Източник: 
Нашата вяра