Празникът Рождество Христово

Версия за печат

Праз­ни­кът Рож­дес­тво Хрис­то­во е вто­ри­ят по зна­чи­мост след Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во за древ­на­та Цър­к­ва и ос­та­ва та­къв за Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва до днес. Докато на За­пад към ХIV век по не­яс­ни при­чи­ни той при­до­би­ва пър­вос­те­пен­но зна­че­ние. И ма­кар че в ре­зул­тат на ли­тур­ги­чес­ка­та ре­фор­ма в Ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва след II Ва­ти­кан­с­ки съ­бор Пас­ха от­но­во по­лу­ча­ва първенс­т­ву­ва­що мяс­то, в мно­го ка­то­ли­чес­ки стра­ни Рож­дес­т­во си ос­та­ва най-по­пу­ляр­ни­ят сред хрис­ти­ян­с­ки­те праз­ни­ци.

Рож­дес­т­во Хрис­то­во в пра­вос­лав­на­та тра­ди­ция се пред­шес­т­ва от 40-дне­вен Рож­дес­т­вен­с­ки пост от 15 но­ем­в­ри до 24 де­кем­в­ри вклю­чи­тел­но; на За­пад той е пред­шес­т­ван от под­гот­ви­те­лен пе­ри­од, на­ре­чен «Ад­вен­том» (от ла­тин­с­ко­то adventus ­ при­шес­т­вие), по-кра­тък ка­то про­дъл­жи­тел­ност и не­изис­к­ващ пост.

Праз­ни­кът Рож­дес­т­во Хрис­то­во има пет дни пред­п­раз­нен­с­т­во от 20 до 24 де­кем­в­ри и шест дни след­п­раз­нен­с­т­во и за­вър­ш­ва с праз­ни­ка Об­ре­за­ние Гос­под­не (1.I.). Бъд­ни ве­чер, или де­нят пре­ди праз­ни­ка, пре­ми­на­ва в строг пост.

В на­ве­че­ри­е­то на Рож­дес­т­во се от­с­луж­ват Цар­с­ки ча­со­ве. Все­нощ­но­то бде­ние за­поч­ва с Ве­ли­ко по­ве­че­рие, по вре­ме на ко­е­то се из­пя­ва про­ро­чес­ка­та пе­сен «Яко с на­ми Бог». Цър­ков­ни­те пес­но­пе­ния, прос­ла­вя­щи Рож­дес­т­во Хрис­то­во, са на­пи­са­ни от св. Ро­ман Слад­ко­пе­вец, св. Соф­ро­ний и св. Ан­д­рей Йе­ру­са­лим­с­ки (VII век), св. Йо­ан Да­мас­кин, св. Коз­ма Ма­юм­с­ки, св. пат­ри­арх Гер­ман (VIII век) и дру­ги.

Праз­ни­кът Рож­дес­т­во Хрис­то­во в мно­го дър­жа­ви е офи­ци­а­лен праз­ник и ми­ли­о­ни се­мейс­т­ва в цял свят праз­ну­ват то­зи ден. Но не би­ва да заб­ра­вя­ме, че Рож­дес­т­во е пре­ди всич­ко све­щен ден на Бо­га, кой­то чес­т­ва­ме, въз­по­ме­на­вай­ки без­ко­неч­на­та Му лю­бов, не по­жа­ли­ла Своя Син за спа­се­ни­е­то на чо­веш­кия род. За­то­ва, за да пос­рещ­нем дос­той­но то­зи праз­ни­чен ден, все­ки тряб­ва да се из­пъл­ни с бла­го­го­ве­ние пред пре­чис­тия об­раз на Мла­де­не­ца Иисус. Без та­зи ми­съл праз­ни­кът гу­би сво­е­то зна­че­ние и сми­съл. Праз­ну­вай­ки Рож­дес­т­во Хрис­то­во, тряб­ва да се мо­лим ­ Не­го­ви­ят дух на лю­бов­та да се раз­бу­ди и да се въз­ро­ди в на­ши­те сър­ца, за да ста­нат те яс­ли, го­то­ви да Го при­е­мат, да се сдо­би­ем с дра­го­цен­ни­те да­ро­ве на доб­ро­де­те­ли­те, ко­и­то да Му под­не­сем в дар. Рож­дес­т­во е праз­ник на лю­бов­та, ми­ра и бла­го­во­ле­ни­е­то, а бла­го­во­ле­ни­е­то е все­оп­ро­ще­ние, то­ва е же­ла­ние за доб­ро към все­ки и във всич­ко, пъл­но се­бе­от­ре­че­ние и лю­бов, обгръщаща ця­ло­то чо­ве­чес­т­во.

Ако се стре­мим да осъ­щес­т­вим по­меж­ду си в прав­да и ис­ти­на праз­ни­ка Рож­дес­т­во Хрис­то­во, то в на­ши­те дни ще се пов­то­ри то­ва див­но чу­до, Хрис­тос от­но­во ще сле­зе на Зе­мя­та, за­що­то Не­го­ви­ят Дух ще оби­та­ва във все­ки от нас и ан­гел­с­ки­те пес­ни ще зву­чат пос­то­ян­но в на­ши­те ду­ши, из­пъл­вай­ки ги с без­к­рай­на ра­дост.