История на празника Рождество Христово

Версия за печат

Праз­ну­ва­не­то на Рож­дес­т­во Хрис­то­во да­ти­ра ед­ва от IV век. Да­та­та на праз­ни­ка не е свър­за­на с ре­ал­на­та да­та на рож­де­ни­е­то на Иисус Хрис­тос. В древ­ност­та то­зи въп­рос е бил пред­мет на не­ед­ноз­нач­ни раз­мис­ли на цър­ков­ни ав­то­ри; един от най-ран­ни­те тек­с­то­ве стиг­на­ли до нас при­над­ле­жи на Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки, кой­то спо­ме­на­ва 20 май. Де­нят 25 де­кем­в­ри се ус­та­но­вя­ва в Рим­с­ка­та цър­к­ва в на­ча­ло­то на IV век, пър­во­то сви­де­тел­с­т­во за ко­е­то от­к­ри­ва­ме в та­ка на­ре­че­ния «Ка­лен­дар на Фи­ло­кал» (ок 336 г.).

Ве­ро­ят­но из­бо­рът на 25 де­кем­в­ри е свър­зан с ези­чес­кия праз­ник «Раж­да­не на не­по­бе­ди­мо­то Слън­це» и зим­но­то слън­цес­то­е­не, кой­то праз­ник с при­е­ма­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то в Рим се из­пъл­ва с но­во съ­дър­жа­ние: раж­да­не­то на Хрис­тос ­ Слън­це­то на Прав­да­та. В то­ва вре­ме в из­точ­ни­те Цър­к­ви ­ Йе­ру­са­лим­с­ка­та, Ан­ти­о­хийс­ка­та, Алек­сан­дрийс­ка­та и Ки­пър­с­ка­та ­ праз­ни­кът Рож­дес­т­во Хрис­то­во се съ­е­ди­ня­ва с праз­ни­ка Кръ­ще­ние Гос­под­не ­ 6 яну­а­ри, под об­що­то наз­ва­ние Бо­го­яв­ле­ние. Праз­ну­ва­не­то на Рож­дес­т­во Хрис­то­во за­ед­но с Бо­го­яв­ле­ние в ня­кои из­точ­ни Цър­к­ви про­дъл­жи­ло до края на IV век, в дру­ги ­ чак до VI век. Ар­мен­с­ка­та цър­к­ва до днес праз­ну­ва Рож­дес­т­во Хрис­то­во на 6 яну­а­ри за­ед­но с Кръ­ще­ние Гос­под­не.

През IV век св. рав­но­а­пос­тол­на ца­ри­ца Еле­на пос­т­ро­и­ла храм на мяс­то­то на вит­ле­ем­с­ка­та пе­ще­ра, в прос­ла­ва на рож­де­ни­е­то Хрис­то­во. За пов­се­мес­т­но по­чи­та­не на праз­ни­ка Рож­дес­т­во Хрис­то­во сви­де­тел­с­т­ват по­у­че­ни­я­та на све­ти­те от­ци от IV век ­ Еф­рем Си­рин, Ва­си­лий Ве­ли­ки, Гри­го­рий Бо­гос­лов, Гри­го­рий Ни­сийс­ки, Йо­ан Зла­то­уст, на­пи­са­ни за то­зи праз­ник. В ко­дек­са на Те­о­до­сий (+438) и Юс­ти­ни­ан (+535) със за­кон праз­ни­кът Рож­дес­т­во Хрис­то­во бил обя­вен за все­об­що праз­ну­ва­не. Св. Йо­ан Зла­то­уст пър­ви въ­вел то­зи праз­ник в Ан­ти­о­хия през 386 или 387 го­ди­на. Св. Ва­си­лий Ве­ли­ки за­ръ­чал на св. Гри­го­рий Бо­гос­лов да ус­та­но­ви праз­ни­ка в Кон­с­тан­ти­но­пол.

Спо­ред по-къс­ни­те тъл­ку­ва­ния по въп­ро­са за вре­ме­то на праз­ну­ва­не на Рож­дес­т­во Хрис­то­во на 25 де­кем­в­ри ­ ме­се­цът и де­нят на кръс­т­на­та смърт на Хрис­тос е точ­но из­вес­тен от Еван­ге­ли­е­то, а спо­ред раз­п­рос­т­ра­не­но през Ран­но­то сред­но­ве­ко­вие цър­ков­но пре­да­ние ­ Хрис­тос, ка­то чис­ло съ­вър­ше­но, тряб­ва­ло да пре­би­ва­ва на Зе­мя­та пъ­лен брой го­ди­ни, сле­до­ва­тел­но, Хрис­тос е бил за­че­нат в съ­щия ден, в кой­то е и пос­т­ра­дал, на ев­рейс­ка­та Пас­ха, ко­я­то през та­зи го­ди­на би­ла на 25 март; от­чи­тай­ки 9 ме­се­ца от нея на­зад, се по­лу­ча­ва да­та­та на Рож­дес­т­во Хрис­то­во ­ 25 де­кем­в­ри.