История на празника Рождество Христово
Празнуването на Рождество Христово датира едва от IV век. Датата на празника не е свързана с реалната дата на рождението на Иисус Христос. В древността този въпрос е бил предмет на нееднозначни размисли на църковни автори; един от най-ранните текстове стигнали до нас принадлежи на Климент Александрийски, който споменава 20 май. Денят 25 декември се установява в Римската църква в началото на IV век, първото свидетелство за което откриваме в така наречения «Календар на Филокал» (ок 336 г.).
Вероятно изборът на 25 декември е свързан с езическия празник «Раждане на непобедимото Слънце» и зимното слънцестоене, който празник с приемането на християнството в Рим се изпълва с ново съдържание: раждането на Христос Слънцето на Правдата. В това време в източните Църкви Йерусалимската, Антиохийската, Александрийската и Кипърската празникът Рождество Христово се съединява с празника Кръщение Господне 6 януари, под общото название Богоявление. Празнуването на Рождество Христово заедно с Богоявление в някои източни Църкви продължило до края на IV век, в други чак до VI век. Арменската църква до днес празнува Рождество Христово на 6 януари заедно с Кръщение Господне.
През IV век св. равноапостолна царица Елена построила храм на мястото на витлеемската пещера, в прослава на рождението Христово. За повсеместно почитане на празника Рождество Христово свидетелстват поученията на светите отци от IV век Ефрем Сирин, Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Йоан Златоуст, написани за този празник. В кодекса на Теодосий (+438) и Юстиниан (+535) със закон празникът Рождество Христово бил обявен за всеобщо празнуване. Св. Йоан Златоуст първи въвел този празник в Антиохия през 386 или 387 година. Св. Василий Велики заръчал на св. Григорий Богослов да установи празника в Константинопол.
Според по-късните тълкувания по въпроса за времето на празнуване на Рождество Христово на 25 декември месецът и денят на кръстната смърт на Христос е точно известен от Евангелието, а според разпространено през Ранното средновековие църковно предание Христос, като число съвършено, трябвало да пребивава на Земята пълен брой години, следователно, Христос е бил заченат в същия ден, в който е и пострадал, на еврейската Пасха, която през тази година била на 25 март; отчитайки 9 месеца от нея назад, се получава датата на Рождество Христово 25 декември.