Коледната елха и православната традиция

Версия за печат

Смя­там, че оби­ча­ят да ук­ра­ся­ва­ме ко­лед­но дър­во за ко­лед­ни­те тър­жес­т­ва не е прос­то за­пад­на за­ем­ка, ко­я­то тряб­ва да за­ме­ним с ня­как­ва прак­ти­ка с чис­то пра­вос­ла­вен ха­рак­тер. Вяр­но, не съм се за­дъл­бо­ча­вал под­роб­но в изу­ча­ва­не ис­то­ри­я­та и про­из­хо­да на ко­лед­но­то дър­во, но съм на мне­ние, че то се съ­че­та­ва умес­т­но със сми­съ­ла на праз­ни­ка Рож­дес­т­во Христово.

Най-нап­ред мо­жем да го свър­жем с про­ро­чес­т­во­то на про­рок Исаия: “И ще по­ка­ра мла­доч­ка от Иесе­е­вия пън, и клон ще из­рас­не от не­го­вия ко­рен” (Ис. 11:1). Св. Коз­ма Пес­но­пе­вец съ­що е имал пред­вид то­ва про­ро­чес­т­во, ко­га­то е опи­сал Хрис­та ка­то цве­та, кой­то раз­цъф­нал от стеб­ло­то на Де­ва от ко­ре­на на Иесей. Иесей, ба­ща­та на Да­вид, е ко­ре­нът; мла­доч­ка­та е цар Да­вид; цве­тът, кой­то раз­цъф­нал от ко­ре­на и мла­доч­ка­та, е Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца. Цве­тът на Бо­го­ро­ди­ца дал плод и то­ва е Хрис­тос. Всич­ки под­роб­нос­ти от та­зи ро­дос­лов­на ли­ния са прек­рас­но пред­с­та­ве­ни в Све­ще­но­то Пи­са­ние. Та­ка ко­лед­но­то дър­во мо­же да ни бъ­де спо­мен за ро­дос­лов­но­то дър­во на Хрис­тос ка­то Чо­век, жи­вял на зе­мя­та, как­то и за лю­бов­та Бо­жия, а и за пос­ле­до­ва­тел­но, прог­ре­сив­но от­ся­ва­не на Хрис­то­ви­те пред­ци в по­со­ка към вър­ха. И най-от­го­ре, на вър­ха грее звез­да­та на Бо­го­чо­ве­ка Хрис­тос.

В до­пъл­не­ние към сим­во­ли­ка­та на то­ва ко­лед­но­то дър­во е спо­мен за дър­во­то на поз­на­ни­е­то, а съ­що та­ка ­ и пре­ди всич­ко ­ за дър­во­то на жи­во­та. То по­ма­га да из­пък­не ис­ти­на­та, че Хрис­тос е дър­во­то на жи­во­та и че ако не вку­сим от то­ва дър­во, “ро­до­на­чал­ник на жи­во­та”, ние не мо­жем да жи­ве­ем ис­тин­с­ки, ни­то да из­пъл­ним сми­съ­ла на жи­во­та си.

Ко­лед­ни­ят праз­ник е не­раз­рив­но свър­зан със све­то­то При­час­тие. Са­мо по от­но­ше­ние на све­то­то при­час­тя­ва­не ние не мо­жем да поз­на­ем вку­са на обо­же­ни­е­то в Хрис­та, ако най-нап­ред не сме по­бе­ди­ли дя­во­ла, ко­га­то се е из­п­ра­вял пред нас със съб­лаз­ни, на­по­до­бя­ва­щи дър­во­то за поз­на­ва­не на доб­ро­то и зло­то, ко­и­то са из­пит за на­ша­та сво­бод­на во­ля. Ние ли­ку­ва­ме и се ве­се­лим, за­що­то “Дър­во­то на Жи­во­та раз­цъф­на из ут­ро­ба­та на Де­ва в пе­ще­ра­та”.

От­къс от кни­га­та “Праз­ни­ци Гос­под­ни: въ­ве­де­ние към два­на­де­сет­те праз­ни­ка в кон­тек­с­та на пра­вос­лав­на­та хрис­то­ло­гия”, 1993 г.

Пре­вод: Ан­же­ла ПЕТ­РО­ВА