Из книгата с афоризми и максими “Амнистирани мисли”

Версия за печат

Вярата в Бога е вяра в разумното начало на живота.

Отричането на Бога е отричане на това разумно начало и вяра в хаоса.

Заблуждението, че хаосът е първоизточник на всичко, владее духовно сакатите хора – неспособни да разберат простата истина, че науката не създава, а само обяснява съществуващите закони, на които е подчинена цялата вселена. А науката е способна да ги формулира, защото тези закони са разбираеми за човешкия ум. Следователно човешкият ум е подобен на разума на Твореца.

Не може от хаоса без намесата на разум и воля да се роди съвършената хармония, която цари в обективния свят.

На Създателя на всичко, което виждаме и което не виждаме, което чуваме и не чуваме, което долавяме интуитивно, до което се докосваме с ръце или с мисъл, което сме открили, което откриваме и което ще открием – на Него, мъдрите се покланят с душа и сърце, с разум и воля.

Не влизай в спор с природата – ще обориш атеизма си.

Вярата е всичко – тя е повече от твоите възможности.

Пред Бога стой на колене, за да останеш прав пред враговете си.

На света няма по-висок връх от Голгота.

Истински свободен е само онзи, който вярва в Бога. За него няма земна власт, пред която да угодничи. Той е чужд на съсловните, междукласови и национални вражди и интереси. Той е свободен гражданин на Вселената за вечни времена.

Пътят към Бога не е труден – трудно е да оставиш своя.

Греховете са смърт! В твоята прошка е твоето спасение.

Ако шест дни си молил Бога за едно и също нещо, и не си го получил – на седмия ден Му благодари, че не те е послушал.

Няма по-голямо безумие от безумието на атеистите – цял живот отричат онова, което твърдят, че не съществува.