Пътят към спасението

Версия за печат

Божествената, вездесъща и всепроникваща благодат слиза непосредствено върху духа на човека, отпечатвайки в него мисли и чувства, откъсващи го от всички крайни неща и обръщащи го към другия, по-добър, макар и невидим и непознат свят. Общата черта на тези подбуждения е недоволство от себе си и от всичко свое и тъга за нещо. Човек не може да бъде удовлетворен от нищо, което го заобикаля - нито от своите съвършенства, нито от това, което притежава, пък било то и несметни съкровища, и ходи като съсипан от мъка. Не намирайки отрада в нищо видимо, той се обръща към невидимото и го приема с готовност и искрено го прави свое и себе си - негово.

Мнозина с въпроса: “С какво ще свърши всичко това и до какво ще доведе?” са изоставяли всичко и са променяли не само чувствата и поведението си, но и начина на живот. В някои случаи това недоволство се е изразявало предимно в познавателната част, както при Иустин Философ, който търсел преди всичко светлината на познанието на Божественото Същество; в други - в сърдечната част, както при Августин, който търсел преди всичко покой за неспокойното си сърце; а в трети, впрочем, те са най-много, в деятелната част, в съвестта, както при разбойниците Моисей и Давид. Имало е множество случаи, в които вътрешното жилище на духа се е озарявало внезапно, било е посявано влечение, което е устремявало духа в друга посока. Не знаеш, отде иде и накъде отива (Иоан. 3:8) - е казал Господ по този въпрос.

Духът често се пробужда от припомняне на миналото. Така е обърната Мария, племенницата на Авраамий Затворник; погубващият се в разбойничество ученик на свети Иоан Богослов; Теофил, църковен иконом. Отнякъде влизат вътре и разбираемо за съвестта се произнасят думите: “Спомни си, откъде си паднал” - и силно поразяват заспалия. Тук могат да бъдат отнесени всички обръщания след юношески падения. Няма съмнение, че и тези изменения биват подготвяни от Божия промисъл отдалеч чрез различни случаи, предразполагащи към възприемане на благодатното въздействие; затова и тук непосредствеността е само относителна. Но, от друга страна, трябва да се знае и това, че и всяко благодатно пробуждане се проявява в подобни на това влечения и пробуждания на духа ни. Благодатта, макар и чрез посредничеството на нещо видимо, винаги невидимо и непосредствено докосва духа и от измъчващите го окови го извлича на Божия светлина, в областта на Божествения живот.