За разумното мълчание

Версия за печат

Който не може да удържа своите уста и език, нека поне се погрижи да не бъде многословен (Иов. 11:3 – слав.). Пази се, човече, възцари се над своя език и не умножавай думите, за да не умножиш и греховете. Постави пръст на устата си и юзда на твоя език, защото многословният човек не оставя в себе си място за Светия Дух. Ако някой, все още начинаещ, беседвайки с тебе, те попита за нещо спасително за неговата душа, отговори му; но бъди като глух и ням, ако те пита за нещо, което не би му принесло полза.

Нека поставим стража на устата си, за да не произнасяме нищо лошо против никого, защото лошите думи са по-убийствени от всякакви отрови. Всички рани зарастват, но раната от езика няма изцеряване. Езикът на невнимателния злодей, движен от дявола, е по-отровен от езика на змия, понеже той възбужда кавги и горчиви свади сред братята, посява смут и раздор между хора, живеещи в мир, и разпръсва многобройни общества. И туй, не унижавайте другите и бъдете прилежни в мълчанието. Обичащият мълчанието пребивава най-близо до Бога и Неговите ангели и неговото място е на небесата. Господ говори, че тогава Той ще опази твоите пътища, когато ти сам започнеш да пазиш устата си (Притч. 13:3).

Коя душа е действително умна и добродетелна – се вижда от погледа, постъпките, гласа, усмивката, разговорите и обръщенията. В нея всичко се е изменило и е приело най-благообразен вид. Нейният боголюбив ум като бодър страж затваря входа за злите и срамни помисли.

За умните хора не е необходимо да слушат беседи от всякакъв вид, а само такива, които принасят полза, които водят към познание на Божията воля; защото тя е пътят, по който хората се възвръщат към живота и вечната светлина.