На среща с протодякон Андрей Кураев

Но минаха около две години и при мен идва един човек и ми казва, че е бивш баптистки пастор, който след като прочел книгата разбрал, че трябва да приеме православието, защото се уверил, че тези неща, които той виждал в Православието и мислел, че са част от вероучението му, нямат нищо общо с него. Когато разбрал, че Православието се бори с тези чужди за него окултни практики, той нямал повече възражения.

- Доколко науката може да нагазва в областта на религията и трябва ли да има някакви граници между двете? Гледах едно предаване което се отнасяше до сътворението на света, във връзка с книгите на Хокинг и искам да Ви попитам дали може Църквата и науката да си сътрудничат в разрешаването на такива загадки?

- Що се отнася до Хокинг, неговият начин на мислене ми е симпатичен. Аз не мисля, че тук има място за конфликт, но трябва ясно да разберем, че ако говорим например за естествознанието и нашата вяра, ние говорим за неща от различни плоскости. Науката отговаря на въпроса „как?”, изключително рядко и на въпроса „Защо?”, но не и на въпроса „с каква цел?”

Ако отида на гарата и погледна разписанието на влаковете, това разписание е съставено на научна основа и колкото и да го изучавам, никога няма да разбера накъде трябва да пътувам аз. За религията най-важният въпрос е въпросът за есхатологията, за призванието на човека, за целта на неговия живот, неговото крайно назначение. А протологията в религията се явява проекция на есхатологията в миналото. Аз мога да разбера моята крайна цел, моето бъдеще, бъдещето на човечеството и космоса, ако знам своя първоизточник. Така че религията отговаря на въпроси различни от тези, на които отговаря естествознанието.

Веднъж пристигнах в Киев, за да изнеса лекция в тамошния университет. На гарата ме посреща непознат човек и ме взима, за да ме закара до залата. Това е част от професионалния ми риск - да пристигам в непознати за мен градове при непознати хора. И тогава, обадиха ми се и аз отидох. Колата заседна в задръстване и аз леко изнервен питам шофьора „кажете, дали ще успеем да стигнем до университета за 15 минути?” А той съвършено спокойно казва: „мисля, че следващата година със сигурност ще бъдем”. При този неадекватен отговор аз започнах да се оглеждам трескаво и се чудя дали съм попаднал при луд или при терорист и изведнъж забелязвам, че от ухото му стърчи устройство за мобилен телефон. Оказа се, че той не с мен разговарял. Точно както и битиеписецът Моисей не отговаря на въпросите на Хокинг.

- Той действително навлиза твърде далече в областта на религията и се опитва да докаже, че няма Бог.

- Всички противоречия идват поради контекстуална безпризорност. Тоест или когато богослов нагазва в областта на естествознанието или когато учен нахлува в област принадлежаща на религията. Един напълно верен осмислен текст в определен контекст, става лъжлив, ако механически се трансферира в друг контекст.

2. Когато говорим за отношението между вярата и науката трябва задължително да усложняваме постановката на въпроса. Защото има например хуманитарни науки, отношенията ни с които са коренно различни от тези с естествознанието. Защото всички методи на хуманитарните науки се използват и в богословието, а някои хуманитарни науки възникват от богословието. Не случайно днес богословието се възприема като една от хуманитарните дисциплини. И в това лесно можем да се уверим.

Методите на критиката, използването на източници, херменевтиката... се използват както от богослови, така и от историци, културолози и т. н. Представете си научен съвет в богословския факултет, някой защитава дисертация по богословие и в качеството на аргумент за защита на своята теза казва: „аз имах откровение”. С това ще сложи край на защитата си не в своя полза.

Т. е. доказателствената база трябва да бъде точно такава, каквато и пред научен съвет в другите хуманитарни дисциплини. Затова не можем еднозначно да отговорим на въпроса за отношението между наука и религия. Третото, на което трябва да обърнем внимание е, че естественото научно мислене можеше да се роди само в християнска култура. Тоест преминаването от натурфилософията към научната парадигма става именно в християнска Европа. При това не става въпрос за атеистическа Европа. Времето на Галилей е ХVІІ в. Това е векът на инквизицията, векът на лова на вещици, на религиозните реформи. Т. е. това е векът с най-високо религиозно напрежение в историята на Европа.

Науката не се ражда в дълбоко стабилните в религиозно отношение средни векове, нито в езическия ренесанс или атеистическия ХVІІІ в., а в епохата на реформация и контрареформация. Затова и отношенията между Религията и науката са изключително интересни и не трябва нито да ги поставяме в конфликт, нито да ги приравняваме в един и същи паралел.

- Какво е вашето мнение, как трябва да се отнася християнина към т. нар. окултни науки, урочасвания, магии и т. н.?

- Отношението на християнина към тези неща трябва да бъде: за-плю-ва-не. Да заплюеш и да забравиш. При кръщението какво правим? Обръщаме се на запад и плюем. Плюенето е оскърбление, обявяване на война в която нямаме никакъв шанс. Плюя срещу онзи, който Достоевски нарича свръхчовешки разумен дух. Но ние плюем и бързаме да се обърнем на изток и да се съчетаем с Христос.

Знаете ли какво е това комунална квартира? Там живеят няколко семейства, които ползват обща кухня и обща баня. Аз съм израсъл в такава квартира. Моите родители ме възпитаваха да уважавам всички възрастни и особено нашите съседи по квартира, но имаше празници и на моята улица. Имаше случаи в които можех да кажа, например на съседката леля Зоя, всичко, което мисля за нея. Това бяха случаите, когато моята майка се скарваше с нея в кухнята. Тогава аз заемах позиция зад полата на майка ми, показвах за секунда главата си от там и виках „лельо Зоя, ти си глупачка”, а после пак се скривах зад полата на майка ми.

Ето такова трябва да бъде нашето отношение към сатаната. Плюем срещу него и бързо се скриваме зад полата на Майката-Църква и после и носа си да не показваме от там. Да не се занимаваме нито с врачуване, нито с викане на духове и богове.

Материалът подготви: Александра Карамихалева

Снимки: Янина Алексеева